Водачите - по дирята на учителите
“Аз се моля Богу с тия думи:
Боже на всяка твар и създателю
на видимото и невидимото,
Господа — живия дух — изпрати
да вдъхне в сърцето ми словото,
което ще бъде за благото на всички,
живеещи в твоите заповеди.”
Така започва “Азбучна молитва” на Епископ Константин Преславски - патрона на Шуменския университет, чийто празник се отбелязва през тази седмица заедно със Светите Константин и Елена. А в Двора на буквите в Плиска в навечерието на празника на българската азбука, просвета и култура отново препрочитам:
“Бог да вдъхне в сърцето словото” ...
Това била голямата цел в живота на българите преди десет века.
И затова вървели “по дирята на учителите” - както пише още Константин Преславски в “Азбучна молитва”.
Да вървят по дирите на учителите била целта и на българските владетели по времето на Светите братя Кирил и Методий и техните последователи.
Новините от тази седмица - за съжаление - показват мнозина от съвременните български водачи с други цели - да си следят един другиму дирите, както става ясно от поредните в най-новата ни история обвинявания и отричания за подслушвания на политици.
Но дали това ще се окаже за благото на всички - както се моли Константин Преславски в “Азбучна молитва” ...
...
В Голямата базилика в Плиска, където учениците на Светите братя Кирил и Методий създали кирилицата, чета в учебник по история, че от средата на IX до средата на X век България “била не само сред най-големите и могъщи страни, но една от най-богатите държави”, а “по-голямата част от богатствата българските владетели влагали в развитие на културата” и на учениците на Светите братя Кирил и Методий (само учениците на Свети Климент Охридски са били 3500) “българските царе не само дали пълна свобода да работят, а заплащали труда им щедро с пари и имоти, като това довело до бързо развитие на българската книжнина и до широко ограмотяване на населението”.
Мислех да търся статистики, за да докажа, че днес “по-голямата част от богатствата” на България не се влагат в културата, а труда на учителите не се плаща “щедро с пари и имоти”, но и без статистики е очевидно, че мнозина от днешните властимащи нямат за цел щедрото насърчение на учителите и са във властта не благодарение на широко ограмотяване, а на широко овладяване на неграмотно население, чийто глас могат да купят на избори.
Време е българските управници да възстановят вековната традиция да привличат, а не да прогонват просветители. А учени да са изпратени на мисии, а не избягали от България.
Както княз Борис Първи привлякъл учениците на Светите братя Кирил и Методий, а после ги изпратил да ограмотяват българите. А внучката му Елена от дъщеря му Анна била изпратена в Киев и възпитала своя внук Владимир така, че въвел официално християнството в Русия.
Впрочем този образ на привлекателната за просветените хора България има и преди век, когато от Русия пък идват бели емигранти, чийто принос в различни сфери от науката и изкуствата описва откритата през тази седмица изложба в Държавна агенция “Архиви” в София.
Всъщност България е привлекателна и днес за обучение на млади хора от много места по света, но за съжаление после те не намират причини да остават тук.
Защото българските учители са добри, но мнозина от българските управници не вървят в дирите им, за да вдъхне Господ в сърцето им словото, което ще бъде за благото на всички - както пише Константин Преславски в “Азбучна молитва”.
...
В “Шестоднев“ Йоан Екзарх описва Преслав - новата българска столица на границата между IX – X век, в чиято Златна кръгла църква се намирам, така:
“Когато някой неблагороден и беден, и чужденец, дошъл отдалече при портите на княжеския дворец и видял ги, изумява се. И стигнал до (вътрешните) врати, като пита, чуди се. И влязъл вътре, вижда от двете страни да се издигат къщи, украсени с камък, и дърво, и изписани, и прочее. Като влезе в двореца и види високите палати, и църквите, украсени невероятно с камък, и дърво, и боя, а отвътре – с мрамор и мед, сребро и злато, понеже не знае с какво да ги сравни, тъй като в своята земя не е виждал друго, освен сламени колиби, бедният, изгубвайки си ума, им се чуди.“
В Преслав, където чужденецът си изгубвал ума от почуда, се преместили не само българските владетели, но и книжовниците - последователи на Светите братя Кирил и Методий.
“Златните” градежи на църкви и манастири с училища и скриптории - места за писане - на българските владетели от преди хилядолетие трябва да напомнят на днешните властимащи, че е време - след инвестициите в пътища и санирания на жилищни сгради (на някои от които човек може да се чуди дали инвеститорите не са си загубили ума) - за символни вложения в нови национални библиотека и концертна зала (не пригодена за концерти спортна арена).
И дано президентът, улисан в злободневието на стоварилото се върху него временно управление, не реши, че няма време и неговото служебно правителство да постави началото на тези златни за духа на България градежи, които на думи подкрепяше докато нямаше власт да ги започне.
Тук е мястото да напомня и за сградата в центъра на моето училище - Класическата гимназия, където учих “Азбучна молитва” на Константин Преславски и “Шестоднев” на Йоан Екзарх - която Столичната община осигури преди осем години, но все още не е ремонтирана ...
Защото е вярно, че трябват вложения във всекидневния бит - от пътища до канализация (впрочем като ученик се чудех как може Преслав на цар Симеон Велики да е имал по-добра от съвременния град канализация докато през Средновековието в Западна Европа нямало), но човек живее за нещо повече - да вдъхне Господ в сърцето му словото, както пише в “Азбучна молитва” Константин Преславски. ...
И в името на градежи като нови национални библиотека и концертна зала си струва българските политици да се избавят от фараонската злоба, която също се споменава в “Азбучна молитва” ...