В Италия няма закон за фейк нюз, но ако наклеветиш някого, ще те накажат
Разпространителите на лъжливи новини не се санкционират, ако не нараняват нечия репутация
Ако напиша, че в Италия се е родило дете с три глави, а не е вярно, рискувам ли нещо? А ако разпространя “новината” за феноменално лечение на иначе нелечима болест, ще бъда ли санкционирана по някакъв начин?
С други думи, кога разпространението на измислени или фалшиви новини е наказуемо на Апенините? И къде е границата между свободата на словото и измислиците с цел окалянето на някого?
Във времената на COVID-19 гъмжи от информации, които много често са лъжливи по простата причина, че написалите или разпространилите ги са невежи. Не става въпрос обаче за различните начини на интерпретиране на реалността около нас, което много често граничи с непознаването на даден аргумент. Наказуемост при разпространението на фейк нюз има тогава, когато го правим умишлено, с цел да дискредитираме някого или нещо.
Всичко това се мултиплицира,
когато се разпространи чрез
социалните мрежи, с което
ефектът е лавинообразен
Мнозина се питат - легално или нелегално е разпространяването на фейк нюз в Италия? От години в парламента се внасят проекти за закони в тази сфера, но все още тя не е регламентирана правово. В повечето случаи, ако някой разпространява фейк нюз за друг човек или компания, за да урони престижа им, попада под ударите на закона за клевета. Същото важи и за онези, които определят като виновни дадени обвиняеми или разследвани, при положение че процесът срещу тях все още тече. Т.е. нарушава се принципът, че всеки е невинен до доказване на противното.
Днес в Италия няма закон, който да наказва разпространителя на фейк нюз. Но ако нейното разпространение, т.е. поведението на онзи, който я пуска в обращение, води до нараняване на нечии икономически интереси или до окаляне на имиджа на някого, то тогава тази “новина” се наказва по закона за клеветничеството. Няма значение дали в случая жертвата е физическо, или юридическо лице, дали става въпрос за един човек, група хора или асоциация.
Не може да се говори за извършено престъпление обаче, когато жертвата не е ясно дефинирана. Ако например
някой в Италия каже, че
българите са тъпи и задръстени,
не извършва престъпление
Ако обаче някой италианец каже, че ръководството на футболния клуб “Левски” са мафиоти, то това е наказуемо.
Ако разпространяването на фейк нюз не ощетява интересите и не наранява имиджа на никого, то не се наказва. Т.е., ако журналист напише, че е открит нов остров в Тиренско море, а такъв остров не е открит, няма да бъде наказан.
Няма да ме накажат и ако напиша, че древните римляни са лекували рака, така както и онзи, който напише, че Нострадамус предрича края на света след три дни. Единственото, което се рискува в тези случаи, е въпросният журналист да бъде порицан или наказан по някакъв начин от главния си редактор.
Не рискува наказание от закона не само който разпространява в медиите или социалните мрежи подобни новини, а и който ги измисля.
В Италия има случаи, в които са били санкционирани журналистите, които не са проверили добре източниците си на информация и са отдали предпочитание на слуховете, свързани с даден човек, а не на фактите. Ако обаче журналист цитира обвиненията на даден магистрат, въпреки че те впоследствие могат да се окажат неоснователни, то журналистът не носи отговорност за това.
Италианското издание “Закон за всички” цитира няколко случая, в които журналисти са били санкционирани.
Такъв е например случаят, когато съдът в Торино постанови, че журналистът Х е трябвало да провери много внимателно източниците си на информация, преди да публикува дадена новина. Става въпрос за пусната онлайн новина за “колосална съдебна грешка”, както се определя запорът върху имуществото на един човек, наложен от съдия. Същевременно обаче са съществували предпоставки това да стане, затова и магистратът завежда дело срещу автора на въпросната статия, тъй като по този начин е бил уронен професионалният му престиж.
Друг случай, пак в сферата на медиите, има и в Катания. Човек поиска от местна телевизия да бъде
обезщетен за щетите, понесени
заради разпространените
от екрана клевети от
страна на бившата му жена
Според съдията разпространяването на фейк нюз в една малка общност в провинцията може да превърне в непоносим климата за онзи, който е бил “изтупан” като звяр по първите страници на медиите. И всичко това, без съответната медия да е проверила достатъчно внимателно източниците си, заради което се смята като разпространител на фалшиви новини.
Според Касационния съд опровергаването в дадена медия на публикувана фалшива новина не снема от наказателна отговорност автора ѝ. Той може да се възползва единствено от смекчаващи вината обстоятелства в този случай.
В политическата борба или кампании присъствието на фейк нюз се регистрира открай време, защото става въпрос за дезинформация. Фалшивите новини в социалните мрежи обаче са резултат от комуникационно и социално инженерство. Така смята проф. Джузепе Рива, преподавател по психология на комуникацията в Католическия университет на Милано.
В книгата си “Фейк нюз”, публикувана през 2019 г., Рива прави обзор на феномена със съвременните фейк нюз, който се ражда между края на 2015 г. и началото на 2016 г. Според изследване на Human Highway
в Италия има поне
90 сайта, чиято цел е
създаването на фалшиви новини
“Повечето от тях не са напълно фалшиви, а представят фактите по изкривен начин, ориентиран в подкрепа на хората, които трябва да подклаждат у читателя омраза и отвращение. И до днес тези сайтове произвеждат по 600 фейк нюз на ден”, смята авторът. Книгата цитира и изследване на Демос-Кооп, според което над 50 на сто от интервюираните италианци са сметнали през последната година за вярна новина, прочетена в интернет или социалните мрежи, която впоследствие се оказала фалшива. 23% от тях признали, че са я споделили.
Проф. Рива разказва и за друг факт от миналото. Той е свързан с отдел Д на КГБ, воден от генерала разузнавач Иван Иванович Агаянц, специализиран в дезинформацията. Той е автор на няколко емблематични случая с манипулации, като този с “Операция свастика”. За какво става въпрос?
В навечерието на Коледа на 1959 г. на стените на синагогата в Кьолн се появяват свастики с надписи “Германците искат евреите да си ходят”. През последвалите два месеца в зоната са регистрирани 833 различни случая на антисемитски действия. Подобна акция според автора се повтаря и в малко село на 50 км от Москва, където никога преди това не били регистрирани случаи на антисемитизъм. И там последвала вълна от случаи на антисемитизъм.
В началото на 90-те години на миналия век шефът на руския шпионаж Евгений Примаков признава, че
с подобен “експеримент”
през 1983 г. е пуснат слухът,
че вирусът на СПИН бил
създаден в лаборатория
на американското правителство.
“Не трябва да ни учудва в такъв случай, че от 2015 г. Русия инвестира много във фейк кампаниите в социалните мрежи, като се има предвид, че с помощта на фейсбук и туитър фалшивите новини се разпространяват шест пъти по-бързо от истинските новини”, пише Рива. Тази епидемия поразява всички.
В италианските социални мрежи още се помни какви реакции предизвикаха снимки, показващи покрити със сняг палатки в Аматриче - града, който беше поразен тежко от земетресението през август 2016 г. Под тях беше пълно с жестоки коментари от рода на “оставяме италианците да живеят в тези условия, а вместо това посрещаме бежанците”. Мнозина италианци споделиха снимките, описващи ги като “днешни”. Но както се разкри впоследствие, това бяха стари снимки, взети от сайт на новинарска емисия, и някои от тях са били направени в Сирия. И при съобщаването на този факт обаче някои от разпространилите ги продължаваха да поддържат “своята” истина.