Юристите: Мораториумът противоречи на основния закон, КС би го отменил
Шефът на катедрата по конституционно право
в СУ проф. Пламен Киров: Когато имаме
революционна целесъобразност, се вършат глупости
Правителството в оставка обаче
трябва да се съобрази, “защото няма друг вариант”
С една дума, мораториумът е противоконституционен. Ако някой сезира Конституционния съд (КС), той ще бъде обявен за такъв. Това заяви проф. Пламен Киров, който е шеф на катедрата по конституционно право в Юридическия факултет на Софийския университет.
“В правомощията на правителството е да организира стопанисването на държавната собственост, включително управлението на дружества с държавен капитал”, обясни той.
Проф. Киров допълни, че с въвеждането на мораторуим се ограничават правомощията на конституционно установен орган (Министерския съвет - б.р.), дадени му по конституция.
“Народното събрание е само една от трите власти и не може да ограничава конституционните правомощия на друга власт, тоест изпълнителната”, каза проф. Киров.
“Но когато имаме революционна целесъобразност, се вършат редица глупости”, допълни шефът на катедрата по конституционно право.
Становището, че мораториумът противоречи на основния закон, застъпиха и другите конституционалисти, които “24 часа” потърси - д-р Орлин Колев, който е главен асистент в същата катедра, и д-р Симона Велева, преподавател в Американския университет в Благоевград.
“Решението за налагане на мораториум върху определени действия на Министерския съвет (МС) в оставка е толкова широко и така формулирано, че действително има сериозни основания да се смята, че е противоконституционно”, убедена е д-р Велева.
Според нея с него “не просто се осъществява контрол от страна на Народното събрание (НС) над правителството или контрол над конкретни действия на МС, а ефективно се ограничават общите правомощия на правителството, дадени му от конституцията”.
Д-р Велева посочи още, че решението забранява цели категории действия, с което “ефективно отнема компетентността на правителството и
нарушава
баланса
на властите”
Тя обаче допълни, че докато КС се произнесе, ако бъде сезиран, “най-вероятно вече ще е избран служебен кабинет или ново правителство, а мораториумът се отнася само до настоящия кабинет в оставка”.
“Ето защо МС ще е задължен да се съобрази”, смята специалистката по конституционно право.
Според преподавателят в СУ д-р Орлин Колев при евентуално произнасяне на КС “въпросът ще е загубил актуалност”.
“Дори КС да бъде сезиран, не виждам как той толкова експедитивно ще се произнесе”, каза д-р Колев. Той добави, че правителството трябва да се съобрази с решението, защото “няма друг вариант”.
“Генерално въпросът стои по следния начин: може ли с решение на НС да се ограничи или спре действието на закон. Не може. Защото отмяната в закона се постига не с решение, а с друг закон, тоест с акт от същия ранг. А в случая се ограничава действието на закон”, допълни д-р Колев.
Според специалиста по конституционно право вторият важен въпрос е дали с решение на НС може да се ограничи правомощие на МС или на който и да е друг конституционно уреден орган.
“Отново казвам не”, уточни юристът.
“И третият момент е, че въпреки че това решение не трябва да се ползва с адмирации, КС не би могъл веднага да реагира, тоест то
ще породи
желаните
от Народното
събрание правни
последици”,
обясни преподавателят.
“С решение на Народното събрание не може да се ограничи правомощие на която и да е от властите, без значение дали е съдебна, или изпълнителна”, категоричен е той.
“Ако съм на мястото на депутатите от ГЕРБ, които имат достатъчно гласове да сезират Конституционния съд, бих го направил”, коментира пък друг конституционалист. Според него и самото правителство в оставка може да отнесе въпроса до КС.
Юристите припомниха и решение №6 на Конституционния съд от 2014 г., което се отнасяше до мораториума върху разпоредителните сделки с имоти в Студентски град.
“Тогава КС каза, че е противоконституционно, защото мораториум с решение на Народното събрание, което нарушава конституционната рамка и разделението на властите, не може да бъде въвеждан”, обясни шефът на катедрата по конституционно право проф. Киров.