Една баба, която вместо приказки разказва за звездите, заведе Георги в “Харвард”
Преподава на 700 деца в Павликени и Сливен, защото вярва, че всяко може да бъде въвлечено и да обикне науката
Той ще се върне в България, за да предаде знанията и опита си
Години труд, постоянство, любов и жертви. Това е формулата за успеха на едно от златните момчета във физиката - Георги Иванов, който от есента ще учи в “Харвард”.
Талантът от СМГ ще учи теоретична физика в университета, който има 12 носители на Нобеловата награда в тази специалност. Хубавото е, че “Харвард” дава свобода и мога да пробвам различни специалности, разказва Георги.
А пътят до престижния американски университет не е никак лек и започва преди години със състезанията по физика. През последната година Георги жертва цялото си свободно време, за да се подготви. Не ходи и на море, за него лятната ваканция е мираж. Изисква се огромен и постоянен труд, но това може да се постигне от всеки, ако има желание, казва още Георги.
Талантът от СМГ е избран от “Харвард” в годината с най-труден прием в историята на престижния университет. През миналата година са кандидатствали общо 40 248 души, от тях са приети 2015, което е 5% от всички подали документи. През тази година в “Харвард” са кандидатствали 57 000 души от цял свят, като одобрените са едва 1968 души, или 3,4%. Заради това Георги и неговият ментор Луис Ломели са още по-доволни от високия успех, който са постигнали.
Любовта към
физиката запалва
баба му, когато е
едва 4-годишен
“Тя ми разказваше за звездите, планетите, Космоса и как гравитацията ги държи. Виждам физиката като едно уникално средство, което може да подобри света, а не само да го разберем”, казва още момчето.
Първият му медал е сребро от Националната олимпиада по физика. Печели го в VII клас и оттогава успехите и медалите му не спират, но той не ги брои. От международно състезание му хрумва идеята да да доразвие една от задачите. Така с научния си ръководител Никола Каравасилев започват научна разработка върху “Акустични свойства”. И започва да изследва звука, който се получава след резонирането на въздуха в определена форма. “Там има много свобода за нови изследвания”, разказа той.
Иначе му е интересна космологията, квантовата механика. “Ако трябва да съм честен, най-голямо удоволствие ми доставя физиката, когато тя достига до хората. Много ми е интересна допирната точка между физиката, обществото, образованието и технологиите”, казва още Георги.
Подготвя се за състезания с решаването на много задачи. Трудностите за него идват с научната работа и “седенето часове наред във Физическия факултет и провеждането на експерименти и събирането на данни”.
Когато не се състезава в турнири и олимпиади по физика и не провежда научни изследвания, Георги преподава природни науки на 700 ученици от Павликени и Сливен като
доброволец
по проект под
менторството
на американеца
Луис Ломели
и подкрепен
от посолството
на САЩ
“Това бе естествено решение, защото вече бях натрупал достатъчно знания и опит и заедно с г-н Ломели решихме да се спрем на менторството при преподаване. Това е една сфера, която, за съжаление, не е много добре застъпена у нас”, казва Георги.
Работата по този проект трябва да е шест месеца, но заради пандемията срокът се съкращава на месец и половина. За да успее, той отделя на проекта по 10 до 14 часа на ден. Благодарен съм на Антоан Тонев (директора на СМГ- б.а.), защото ми позволи за месец и половина да не присъствам на училище, разбира се, после наваксах материала, усмихва се Георги.
Да е от другата страна в класната стая за него е предизвикателство. Различно е, но според мен за всеки учител е важно да си спомни какво е било да си ученик, за да може да усеща децата. Помня с какво желание провеждах експериментите по химия, биология и физика. Смятам, че успешно предадохме този ентусиазъм и интерес на децата”, разказва още Георги. А формулата за успешен час според него е именно това - практиката на науката. Категорично мога да кажа, че независимо от интересите на децата, защото работихме с всички от първи до четвърти клас, успяхме да привлечем вниманието им. Това показа, че науката не е нужно да бъде за ограничен кръг от хора, а може да бъде представена по атрактивен начин пред всички и всеки, който има желание да слуша”, разказва Георги как са минавали часовете на преподаването. А
учениците му
чакат с
нетърпение
всеки
експеримент
Истински фурор предизвиква опит със захар, която разтварят в четири различни бутилки и добавят цветове. “Когато тези бутилчици се излеят внимателно в цилиндър, захарта понеже е променила плътността на различните разтвори, общата смес е в различни цветове и се получва едно много красиво съчетание - почти като дъга. Децата бяха много впечатлени, защото, ако не знаеш принципите, ще предположиш, че световете ще се смесят в един”, разказва Георги.
“Да преподавам на всички тези деца, ми донесе най-голямата радост. До момента аз имах ментори. С преподаването успях да върна жеста, като аз самият стана ментор на други и вдъхновя родители, учители, директори и ученици да възприемат и подкрепят менторските дейности като ключови за бъдещето на образователната система в България”, казва Георги.
Според него пандемията оказва огромен ефект върху образованието. “Тя в голяма степен ограничава възможността да се запали интересът към науката в децата, защото влиянието е много по-голямо, когато има учител пред теб и виждаш и правиш нещата на живо. Съвсем различно е когато гледаш на клипче”, казва още Георги. Той е в XII клас и дистанционното образование не му се отразило, а и му е освободило допълнителни часове, за да се фокусира върху менторството.
Минус за него е, че онлайн обучението се отразява на концентрацията при уроците. “Дори за нас като дванайсетокласници го има този спад, защото е трудно човек да задържи многодълго вниманието си върху екран. Разбира се, има технически трудности, но най-вече се усеща липсата на естествената комуникация между ученик и учител. По време на менторството разбрах защо много учители искат да се върнат присъствено. Бих казал, че и аз имам такова желание, въпреки че за нас наближават матурите и това ще увеличи часовете, но присъственото обучение за мен е важно”, казва още Георги.
Талантливото момче ще се върне в България след “Харвард”. Считам за свой дълг да използвам знанията, уменията и натрупаните ресурси, които предоставя подобна институция, за да мога да предам своите знания и умения и да помогна за нашето развитие”, казва още Георги.