Лекари от пловдивската ТЕЛК затънаха в дългове от актове
20 000 лева е платила от джоба си една от комисиите
От заем в заем влизат лекарите от пловдивската ТЕЛК, тъй като възстановяват пари на държавата заради ревизирани свои решения. Става въпрос за експертизи с над 50% инвалидност, които НОИ е обжалвал пред Националната експертна лекарска комисия и за тях е наложил на медиците актове.
Така те трябва да връщат изплатени вече пенсии с години назад.
“В 7-дневен срок сме длъжни да внесем сумите. Ако не го направим, следват запори. Обжалваме санкциите на НОИ пред Върховния административен съд (ВАС) и те винаги падат. Понякога минава над 1 г., докато влезе в сила решението на магистратите.
Това бави
възстановяване
на парите,
които са ни взети”, заяви шефът на ТЕЛК в Пловдив д-р Янчо Лечев. Според него не се виждал краят на този натиск, а колегите му са демотивирани.
За 2020-а 1-ви състав е получил 3 акта за 20 хил. лева. Всеки член на тази комисия е дал по около 7 хил. от джоба си и сега чака да му се възстановят. На 5-и състав пък са наложени актове за 11-12 хил. лева.
“НОИ може да си потърси парите и от УМБАЛ-Пловдив, към която се водим на работа. Обаче не го правят, тъй като от болницата е почти невъзможно да вземат средства и затова се насочват към нас като физически лица, с които е по-лесно да се занимават”, поясни д-р Лечев.
По думите му лекарите от пловдивската ТЕЛК са принудени да платят, иначе се блокират всичките им сметки. След като възстановят сумите, те обжалват пред Пловдивския административен съд.
“Печелим делото, но НОИ обжалва и стигаме до ВАС, който потвърждава решението на предишната инстанция и ни връщат парите”, разказват медиците. Те признават, че затъват в заеми, харчат спестяванията си и се молят за помощ от приятели, за да се справят със ситуацията. След като минат съдебните процедури и си вземат парите, отново трябва да се разделят с тях, за да покриват други актове.
“Получава се омагьосан кръг. Въртят се едни пари между нас, НОИ и банките. Когато разказваме на пациентите, те не могат да повярват какво се случва”, разказват от ТЕЛК-Пловдив. Лекарите уточняват, че обикновено от осигурителния институт им връчват санкциите в края на годината, когато има много почивки. Това затруднява обжалването на актовете.
В пловдивската експертна лекарска комисия признават, че от НОИ спазват закона, затова смятат, че трябва да се промени нормативната уредба. Те са сезирали за проблема всички институции, но без резултат.
Сезирали са и
съда в Страсбург
преди 7 г.
Делото е прието за разглеждане.
Според пловдивските медици в още няколко района ТЕЛК имат същите неволи. Всичко обаче зависело от действията на местните ръководства на НОИ.
Друг сериозен проблем в ТЕЛК е ниското заплащане, което отблъсква по-младите доктори да започнат работа там.
“В момента разполагаме с 15 лекари и 9 сестри, които се водят технически сътрудници. Кандидати за работа обаче няма. Във всичките ни 5 състава има само един невролог. Ако той си тръгне, няма кой да го замести - основната причина е заплатата. Председателите на комисиите получават 850 лева, членовете по 740 лв., а сестрите и санитарките са на минимално възнаграждение. През периода на извънредното положение ни изплащат допълнително по 600 лв.”, казва д-р Лечев.
В тази ситуация на практика е невъзможно да бъдат привлечени нови хора. Емблематичен е случаят от лятото на миналата година. Тогава работа в ТЕЛК започнал ортопед, но след 3 месеца си тръгнал.
“Добре, че сме двама хирурзи, та вършим работата и на ортопеда. Двете ни жени педиатри са болни от дълго време и в момента не можем да използваме експертизата им. Разполагаме само с един очен лекар”, посочва Лечев.
Изискванията на нормативната уредба също създават препятствия млади хора да започнат работа. Те трябва да имат придобита специалност и стаж по нея минимум 5 г. След като се утвърдят обаче в дадена болница, остават там. Така се стига до положението
средната възраст
на работещите
в ТЕЛК да е
около 70 г.
Шефът е на 60 г. и е най-младият.
“Засега продължаваме работа, но проблемът ще ескалира, когато ние няма да можем да го правим, защото няма кой да ни замести. Така на практика вървим към закриване на ТЕЛК заради липса на медици, които да работят.”
От началото на пандемията те работят от 1 г. по документи. Пациентите ги изпращат по пощата или по куриер. След като ги получат, медиците ги разглеждат и вземат решения. Наредбата им позволява да работят по този начин.
В София тази практика се прилага вече трета година. Така в чакалнята и пред кабинетите няма струпване на хора.
В ситуацията на COVID някои от медиците в пловдивската ТЕЛК са сериозно притеснени. През февруари от коронавирус почина колегата им Димитър Белаков, на 63 г., невролог, и всички състави излязоха 10 дни в карантина. Взети са сериозни предпазни мерки, за да не се допусне зараза. Опашки се образуват само когато трябва да се удължават болнични.
Лекарите твърдят, че няма сериозно увеличение на болните за преосвидетелстване при извънредната ситуация. Положението не е по-различно от предишни години. Не е нараснал и броят на тези, които обжалват решенията на лекарите.
Не помогна и масовата оставка преди 6 години
Проблемът на ТЕЛК в Пловдив с НОИ се точи повече от 10 г. В началото на ноември 2015 г. всички лекари от експертната комисия подадоха едномесечни предизвестия за напускане.
Мотивите им бяха наложени актове от Националния осигурителен институт за хиляди левове. Медиците бяха подкрепени от Българския лекарски съюз и тогавашното ръководство на УМБАЛ-Пловдив.
Стигна се до разговори в Министерството на здравеопазването. Обстановката се успокои, но проблемът остана да виси.
КУРИОЗИ
За да пресъздадат абсурдните ситуации, в които изпадат заради ревизирани решения, от пловдивската ТЕЛК разказват куриозен случай с тяхната колежка д-р Мария Николова-Паришева. След като от НОИ връчили ревизионен акт, нейната банкова сметка била блокирана.
Оказало се, че сумата, която тя трябва да плати, не достига. Тогава банката отпуснала заем на докторката до размера на наложената санкция. Ставало въпрос за няколкостотин лева.
Тази финансова операция обаче станала, без лекарката да бъде уведомена и да подпише документи. Впоследствие финансовата институция си поискала парите.
Д-р Паришева била принудена да ги върне.