И на първата, и на крайната дата - твърдите ядра ще решат изборите
В пандемията няма добра дата за ходене до урните
Президентът Румен Радев посочи 28 март като дата за провеждане на парламентарните избори, а след това започна консултации със здравните власти. Това доведе до подозрения у премиера Бойко Борисов, че държавният глава търси начин да се отметне от първоначално заявената от него дата 28 март.
“24 часа” реши да попита читателите какво мислят по дискусионната тема кога да са изборите, защото какво мислят хората, в крайна сметка е най-важно. Можете да гласувате в електронното допитване на сайта ни 24chasa.bg. Възможните отговори са:
- Възможно най-бързо - на 28 март, както предложи президентът
- На 23 май - последната възможна неделя според срока по конституция
- През април - компромисен вариант
- Отлагане за септември - допустимо според конституцията само ако има извънредно положение
- Без значение, няма да отида да гласувам.
Днес питаме и известни политолози и социолози (виж по-долу).
В член 64 на конституцията пише:
(1) Народното събрание се избира за срок от четири години.
(2) В случай на война, военно или друго извънредно положение, настъпили по време или след изтичане на мандата на Народното събрание, срокът на неговите пълномощия се продължава до отпадането на тези обстоятелства.
(3) Избори за ново Народно събрание се произвеждат най-късно до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишното.
От гледна точка на здравната обстановка ми се струва, че няма добър избор на дата за избори. Защото дори обстановката да се успокои, да излезем от локдауна, страховете на хората са достатъчно силни. Затова от гледна точка на здравето на хората е важно как ще се организират изборите и ще се минимизират опасностите, за да могат да са по-сигурни и в организацията, и в провеждането на изборите.
От политическа гледна точка, колкото по-рано са изборите, толкова по-голяма е вероятността твърдите ядра на партиите да определят резултата. Това обаче не значи, че разлика от 1-2 месеца ще подобри ситуацията. Според мен няма да стигнем до нормална избирателна активност, която в България е 50-55%.
Добре е да вземем предвид вече избрания вариант от няколко държави, последната е Португалия, изборите в която ще са в края на януари.
У нас има законови срокове и всички партии са в еднакво равностойно положение в новата ситуация. Това означава, че всички партии - нови и стари, ще трябва да дадат отговори на новите предизвикателства. Който остане в старото русло и очаква, че ще може да се справи по стария начин, ще загуби.
Самото желание за промяна и протестите не могат да доведат до висока избирателна активност. Нека си спомним изборната 2013 г., когато имаше много тежки масови и социални протести и нямаше коронавирус - тогава пред урните отидоха почти 42% от българите.