Общински жилища за роми и ремонти в гетата обещава национална стратегия
1/3 от хората от етническото малцинство нямат дори лични карти
Заснемат с дрон кварталите
Държавата ще трябва да осигури социални общински жилища за ромите и домакинствата, живеещи под прага на бедност.
Това е разписано в Националната стратегия за приобщаване и участие на ромите (2021-2030), която правителството публикува за обществено обсъждане, преди да бъде приета.
Предвидено е да се създаде интегрирана географска информационна система, в която да се въведат изображения, заснети с дрон. До 10 г. трябва да има изготвени кадастрална карта и регистри на територии с компактно ромско население.
В стратегията е записано, че ще трябва да се направи и социалната инфраструктура за здравеопазване, образование и култура в квартали с концентрация на бедност. Освен това
в гетата трябва да
се разшири законният
достъп до качествена
вода, електричество
и канализация. За жилищните условия е отговорно Министерството на регионалното развитие и благоустройството, но в стратегията липсват повече подробности как ще бъде осигурена тази политика. Предвидено е единствено, че парите по нея може да са от европейски програми, общински или държавни бюджети.
Продължава пространствената обособеност на ромската общност както в градските, така и в селските региони, водеща до социална изолация на жителите на малцинствените квартали, до влошаване на жилищните условия, до проблеми с изграждането и поддръжката на инфраструктурата и хигиената, до транспортни проблеми и трудности при осигуряването на услуги, пише в правителствения документ.
Нерешени остават проблемите с незаконното строителство, несъобразено със строителните правила, с високата гъстота на населението и с пренаселеността в жилищата.
Предвидено е и
все повече роми
да работят,
като те трябва да имат равен достъп до труд с останалите етнически групи. Ще трябва да се направят програми за преквалификация за търсени професии, както и за чиракуване и стажове.
Всеки четвърти неосигурен може да си позволи вноски за социално и здравно осигуряване, но не ги плаща, пише в стратегията.
Близо 1/3 от ромското население не притежава валидна лична карта, което също е проблем за достъпа до здраве. Ромите по-често пропускат първична медицинска помощ или
търсят помощ едва
след като здравето
им се влоши,
констатира още правителствената стратегия.
“Неравномерното разпределение на лечебните заведения, медицинските специалисти и услуги в цялата страна също затруднява достъпа, като селските райони често са ощетени, докато в по-големите градове има свръхпредлагане на услуги. Това води отново до недостъпни здравни грижи за представителите на различни социални групи”, пише още в стратегията.
Епидемията от COVID-19 пък е влошила допълнително положението на маргинализираните общности на ромското население в пренаселени райони и селища. “Необходимо е да се предоставят подкрепа и медицински грижи, за да се ограничи разпространението на вируса, като се има предвид, че икономическите и социалните последици от свързаната с COVID-19 криза заплашват да засегнат най-сериозно и да задълбочат съществуващите неравенства във всички приоритетни области на приобщаването на ромското население”, се казва още в документа.
Ще трябва да има и по-добър достъп до образованието, защото учениците с ромска и турска етническа принадлежност изостават с 3 образователни години по четене от българчетата и с 2 г. по математика и науките, показват данни на PISA.
Държавата ще трябва да осигури социални общински жилища за ромите и домакинствата, живеещи под прага на бедност.