Георги Стойчев: 40% от студентите сега ще са първо поколение висшисти
Голямото предизвикателство е как да се увеличи качеството на университетите, без да се ограничи достъпът, казва ръководителят на консорциума, който подготвя рейтинговата система
ОЩЕ АКЦЕНТИ:
Нараства делът на завършилите вуз у нас, които се реализират в България и имат принос към осигурителната система
Нека кандидат-студентите използват рейтинговата система умно - да не абсолютизират мястото на университета в класацията
Пандемията направи дигитализацията в образованието възможна с ускорени темпове
- Има ли изненади в десетото юбилейно издание на Рейтинговата система на университетите в България, г-н Стойчев?
- Това, което до известна степен може да се определи като изненадващо, е тенденцията на нарастване на дела на чуждестранните студенти в българските висши училища. В публичния дебат у нас обикновено се коментира големият брой български студенти, които напускат страна, за да учат в университети в чужбина. Данните в Рейтинговата система обаче показват, че съществува и паралелен и в някакъв смисъл компенсаторен процес на увеличаване на броя на чуждестранните студенти в България. През последните 7 години делът на чуждестранните студенти в страната се е увеличил почти двойно от около 4% през 2013 г. на близо 8% през 2020 г. Допускам, че това е сигнал, че българските висши училища започват да се адаптират към правилата на играта в общото европейско образователно пространство и започват да намират ниши, в които са конкурентоспособни не само в български, но и в европейски контекст. На този етап това се случва основно в направленията, свързани с хуманната и ветеринарната медицина. В тези направления българските висши училища привличат много голям дял чуждестранни студенти. Над половината от студентите по медицина и над 40% от студентите по стоматология в България са чужденци. Също така всеки трети студент в направление Ветеринарна медицина също е чужденец. Такъв висок дял чуждестранни студенти в подобен тип направления не се наблюдава на много други места по света. Ако този процес бъде доразвит и бъде разумно използван, той може да стане основа за превръщането на България в привлекателна образователна дестинация.
- Има ли други професионални направления, които привличат голям дял чуждестранни студенти, или засега този процес е ограничен само до медицинските направления, които споменахте?
- Има още няколко направления, при които делът на чуждестранните студенти е около и над 10%. Това са направленията Фармация, Политически науки, Музикално и танцово изкуство, както и в направленията Туризъм и Транспорт, корабоплаване и авиация.
- Как изглеждат тези данни в сравнение с дела на чуждестранните студенти в други страни?
- На база на данните, които съм виждал, мога да кажа, че по дял на чуждестранните студенти в момента България е сравнима със страни като Финландия, Швеция, Португалия или Словакия, при които делът на чуждестранните студенти се движи в рамките на 7-8%. В страни като Гърция и Полша този дял е по-малък - под 4%. В Съединените щати чуждестранните студенти са под 6%. Разбира се, има и държави с много по-голям дял чуждестранни студенти. Във Великобритания, Австрия и Швейцария на практика всеки пети студент е чужденец. В Германия и Чехия чуждестранните студенти са близо 15%. По данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие средно за държавите, които са членове на тази организация – а това са развитите икономики в света - делът на чуждестранните студенти е около 6%.
- Кои са другите основни тенденции, които се наблюдават в българското висше образование през последното десетилетие?
- Наблюдаваме още три основни тенденции. Първо, продължава процесът на преструктуриране на разпределението на студентите по професионални направления. Намаляват студентите в направленията, свързани със социалните и стопанските науки за сметка на увеличаване на студентите в направления, свързани със секторите на здравеопазването, образованието, националната сигурност и културата. При инженерните направления наблюдаваме по-скоро преливане на студенти от едни инженерни направления към други, но съществени размествания при тях по-скоро няма. Втората тенденция, която наблюдаваме, е постепенното нарастване на дела на завършилите български висши училища, които се реализират в България и които имат принос към осигурителната система. Остава да се види дали тази тенденция ще оцелее на фона на икономическите ограничения, свързани с коронакризата. Засега тя все още не е пречупена, но изпитанията пред икономиката все още не са отминали. Третата важна тенденция е свързана с увеличаването на броя и цитируемостта на международно разпознаваемите научни публикации, асоциирани с българските висши училища.
- Само положителни ли са тенденциите?
- Има една видима за всички негативна тенденция и тя е свързана с намаляването на броя на студентите, а и на потенциалните кандидат-студенти основно поради демографските процеси в страната, което може да постави под въпрос оцеляването на част от професионалните направления в част от българските висши училища.
- Намаляването на броя на студентите ли е основното предизвикателство пред висшето образование в непосредствено бъдеще?
- Според мен основното предизвикателство е как да се повиши качеството на висшето образование, без да се ограничи достъпът до него. Напоследък се чуват доста критики към процеса на масовизация на българското висше образование и се смята, че той е причина за намаляване на качеството. От друга страна, не трябва да се забравя, че този процес има и положителна страна. Той направи висшето образование възможно за много хора, които иначе не биха имали достъп до това ниво на образованието. В рамките на провеждани за целите на Рейтинговата система проучвания около 40% от анкетираните студенти заявяват, че идват от семейства, в които нито единия от двамата родители няма висше или полувисше образование. Висшето образование е един от най-мощните инструменти за преодоляване на неравенствата в обществото и съхраняването на достъпността му при опита да се повиши качеството му ще бъде една от най-сложните задачи пред хората, които планират политиките в тази сфера през следващите няколко години.
- Защо разграничавате 3 типа професионални направления?
- Защото ми се иска класациите в Рейтинговата система да се използват умно от кандидат-студентите и конкретното място, което заема дадено висше училище в дадена класация да не се абсолютизира. Иска ми се интересът на кандидат-студентите да не се изчерпва само с прегледа на това кое висше училище на кое място е класирано, а те да направят и следваща крачка и да прегледат данните по отделните индикатори, за да преценят дали разликата между висшите училища в началото и в дъното на класациите наистина е съществена, или не. Съществуват професионални направления, при които наистина има видима и измерима разлика между различните висши училища в зависимост от мястото им в класациите и в тези случаи мястото в класацията означава, че изборът на конкретното висше училище може да очертае различни перспективи пред бъдещите студенти. Типичен пример в това отношение са направленията Икономика или Информатика и компютърни науки. При тези направления по редица индикатори, включително по индикаторите за реализация на завършилите на пазара на труда, наблюдаваме съществени различия в стойностите в зависимост от завършеното висше училище и за кандидат-студентите е важно да изберат не само какво ще учат, но и къде ще учат. Съществуват обаче и професионални направления, в които разликите между висшите училища по конкретните индикатори са минимални, независимо дали се намират в началото или в края на класацията, което означава, че тези висши училища предлагат сходни условия за обучение и сходни перспективи за развитие. Типични примери за такива направления са “Медицина” или “Педагогика”. При тях независимо от завършеното конкретно висше училище и мястото му в класацията наблюдаваме сходни перспективи за професионална реализация на завършилите. Има и трети тип професионални направления, при които перспективите за развитие и професионална реализация пред бъдещите студенти не зависят толкова от мястото на отделните висши училища в класацията или дори от разликите по конкретни индикатори, колкото от разликите в характера на специалностите, които различните висши училища предлагат в конкретното направление. Такова е например направлението Архитектура, строителство и геодезия, при които различните висши училища предлагат много различен по своя характер специалности, които предопределят различни перспективи за професионална реализация след завършване. Това направление включва както специалности като “Архитектура”, така и специалностите “Пожарна и аварийна безопасност” или “Кризисен мениджмънт”. Друго подобно направление с различни по своя характер специалности е “Транспорт, корабоплаване и авиация”.
- Как се отрази пандемията на процесите във висшето образование?
- Ние тепърва ще виждаме ефектите от пандемията. Вероятно ще има множество негативни ефекти, включително върху начина, по който протича учебният процес, както и върху реализацията на завършилите. Вече виждаме повишаване на безработицата сред завършилите. Данните от нашите изследвания показват, че немалък дял от студентите смятат, че в рамките на дистанционното обучение не се създават оптимални условия за работа в екип. От друга страна, мнозинството от студентите са на мнение, че проведеното през пролетта онлайн обучение във висшите училища е създало достатъчно добри предпоставки за успешно приключване на учебната година. Обикновено се казва, че всяка криза е и възможност. В този смисъл вероятно и тази криза ще има своите положителни ефекти – например върху процесите на дигитализация в образованието. Нещо, което при нормални условия вероятно би отнело години, в условията на криза се извършва много по-ускорено. Това са възможности, които трябва да бъдат използвани и които вероятно ще имат трайни ефекти върху висшето образование дори и в периода след края на пандемията.
- Какво може да се направи, за да има бърза промяна на мястото на българските университети в световните класации?
- По принцип подобряването на класирането на което и да е висше училище в който и да рейтинг не би трябвало да е самоцел. То трябва да е по-скоро естествен резултат от подобряване на дейността на висшето училище в преследване на същинските му мисия и цели. Поначало пред по-доброто представяне на българските висши училища в международните класации има няколко добре известни трудности. Българското висше образование е силно фрагментирано и нашите висши училища са относително малки в сравнение със своите конкуренти в глобалните класации. Наред с това процесът на интернационализация на българските висши училища все още е относително ограничен и може би най-важното – голяма част от науката в България се случва извън висшите училища. Ако се погледне броят на научните публикации на български учени в международните бази данни, ще се види, че БАН самостоятелно има почти толкова научни публикации, колкото всички български висши училища, взети заедно. В международните рейтингови класации индикаторите за наука имат относително голяма тежест и ако близо половината от науката в България се прави извън висшите училища, това вече само по себе си подкопава шансовете на което и да е висше училище с адресна регистрация в България да направи по-значителен пробив в тези рейтинги. През тази година Софийският университет подобри представянето си в някои от глобалните рейтинги, но засега остава единственото българско висше училище, което обикновено се засича от радара на тези класации. Ако искаме да видим още по-решителен пробив на една или повече български образователни институции в подобен тип класации и искаме това да стане бързо, чрез някакво механично решение, тогава вероятно може да се помисли за намиране на подходяща формула за окрупняване на българските висши училища и интегриране на по-голяма част от българската наука в рамките на образователната система чрез различни форми на партньорства между висшите училища, както и между тях и другите научни организации в страната. Чисто хипотетично, ако в един въображаем свят БАН имаше статут на висше училище или ако в един идеален свят се намери формула, при която например БАН и Софийският университет да могат да оперират в рамките на една обща структура със статут на университет, то този въображаем университет – бих го нарекъл суперуниверситет – вероятно би имал предпоставки за по-бързо прогресиране в международните рейтинги. Като гледа картата на висшето образование в България, човек вероятно може да си въобрази и други най-различни чисто механични варианти за окрупняване чрез различни по вид партньорства между съществуващите висши училища. Не знам дали подобна перспектива е реалистична и не знам дори дали е желателна. Във Франция например в рамките на проекта Paris-Saclay през последните година бяха обединени няколко висши училища и изследователски организации в рамките на нова университетска структура, която през тази година постигна пробив в Шанхайския глобален рейтинг и за първи път френски университет се класира в топ 20 в света и зае трето място в Европа, изоставайки единствено от “Кеймбридж” и “Оксфорд”. Не знам дали подобен модел би бил подходящ и възможен в България, но това е едно е нещата, които се правят на други места по света.