Проф. Емил Ботев: Няма пряка опасност за България от земетресение
Трусът бе силен, но плитък, не е рисков на голямо разстояние
- Проф. Ботев, колко чести са в региона земетресения със сила, като това на Додеканезите?
- То бе в петък в 13,51 часа на западното крайбрежие на Турция в района на Кушадасъ. Самият епицентър е в непосредствена близост до остров Самос. Земетресението беше с магнитуд около 7, което го определя като едно от най-силните за района за последните 5-6 десетилетия. Това земетресение вече е в категорията на много силните. То беше усетено на стотици километри разстояние включително на територията на почти цялата ни страна. Малко по-сериозно бе въздействието в южната периферия на нашата държава в районите на Кърджали и Хасково. Беше усетено и на по-високите етажи от по-чувствителните хора в София, Бургас, а дори и в Русе. Трябва да отбележим, че интензивността на усещане на повече от 500-600 км разстояние се дължи на резонансните свойства на високоетажните сгради от земетресение, което е голямо по сила, но все пак е плитко.
- Каква беше дълбочината му?
- До 10 километра, т.е. приповърхностно. То е много опасно за непосредствено прилежащите земи около епицентралната зона, но по-малко опасно за големите разстояния. За разлика от дълбоките земетресения, които са характерни за малко по-южните области в Егейско море. Там вече има над 100 км дълбочина, както и за огнището Вранча, където дълбочината достига до 200 км. Въздействието на тези земетресения е много по-силно на големи разстояния, защото сеизмичните вълни се разпространяват дълбоко в мантията без затихване. докато приповърхностните разкъсвания, какъвто е случаят със земетресението от петък в района на остров Самос, много бързо затихват. Приповърхностните слоеве на земната кора за разлика от мантията са много по-силно раздробени, дисперсията е голяма и вълните затихват много по-бързо. Близко разположените райони обаче са подложени на по-голямо агресивно въздействие. Тъкмо по тази причина в района на остров Самос и в континенталната част на Западна Турция, в района на Измир, където има високо строителство, имаше разрушения. Всъщност
това се дължи на
неконтролираното
строителство
Видяхме и на кадрите съборени многоетажни сгради, до които имаше сгради само с пукнатини. Загинаха и хора. Тези приповърхностни земетресения се характеризират с много продължителна следтрусова поредица. От тогава досега в района на труса има над 600 земетресения, но под 30 от тях са с магнитуд над 4, които водят до сериозно въздействие върху психиката на хората. Земетресенията над 5, които са умерено силни, са само 2. За съжаление, земетресението има сериозен характер за района на Западна Турция и източните райони на островна Гърция.
- Има ли опасност за България?
- Що се касае за нашата територия, земетресението е на над 400 км от най-близко разположените южни покрайнини. На такива разстояния не може да има никакво сериозно въздействие. Потенциалът в момента е също достатъчно нисък, доколкото ежегодно там стават земетресения с магнитуд 6 и по-голям. Такова силно земетресение стана на 24 май 2014 г. в по-голяма близост до България, само на стотина километра на юг. То беше на остров Самотраки, по-близко до Мраморно-егейския разлом, който на изток преминава в Северноегейския разлом. Този разлом е значително по-опасен за територията на нашата страна, но не с директното си въздействие. Магнитудът около 7 не беше със сериозно въздействие за територията на нашата страна. В Хасково и Кърджали
в по-високите блокове
имаха по-сериозно
резонансно въздействие Директна опасност няма, но процесите в Северноегейския ров, който е само на стотина километра на юг от нашата територия, водят до ротационни въздействия върху блоковете в нашата страна. Имам предвид най-вече Тракийския блок или Източнородопския сегмент, който се завърта и увеличава напрегнатите състояния в Горнотракийската низина. Тя е известна с натрупаните и реализираните напрежения в миналото. Наближават 100 г. от последното разрушително земетресение на територията на нашата страна – през април 1928 г. до Пловдив. От началото на миналия век до 1928 г. има 6 земетресения с магнитуд 7 и отгоре. Вероятно има и други места, които през последните 2-3 столетия не са активирани. Те също могат да натрупват напрежения. Затова все пак казваме, че косвено сеизмичната активност в егейската зона има отношение и към нашата територия, но непряко. В момента не може да очакваме разрушителни или катастрофални трусове от активността в Егейската зона. Земетресението в петък се дължи на взаимодействията между западния край на Анадолийската плоча и източния край на Егейската микроплоча. Те водят до натрупване на напрежения. Там има няколко десетки земетресения за последните 6 десетилетия с магнитуд 6 и по-голям.
За България няма директен риск, който непосредствено да води до трус у нас тези дни или месеци. Вероятно след десетилетия тези активности на юг от нашата територия може да доведат до ротиране на нашето блоково пространство, което увеличава напрежението по нашите най-южно разположени земекорни блокове. Това препредаване на напрегнатата обстановка става много бавно. Този геологичен часовник работи с десетилетия, а за катастрофалните земетресения - и със столетия.