Българинът се изживява като Господ, а я кара като Адам
Зашеметяващата фраза „Господ е българин“ дължим на един футболен коментатор. Може и да е прав. Има все повече симптоми, че България е извън времето – също като Бога.
В цял свят се стягат за втората вълна на корона вируса. Само тук ставаме все по-уверени, че го няма, и хвърляме маските. СЗО предупреждава, че такава пандемия не е имало през последните сто години, но ние сме убедени, че е конспирация и гигантска измама. Генът ни е особен - като на Онзи горе, затова китайската кашлица не ни лови.
Навсякъде политиците търсят консенсуси, за да се мине без много сътресения през задаващата се жестока икономическа криза.
Предсрочни избори сега са авантюра, смятат опозиционни лидери, макар да имат шансове за успех при един преждевременен вот. Само тук здраво клатим лодката, за да влезем в окото на бурята с разкъсани платна и без весла. Ама нали сме българи юнаци и Господ е един от нас – няма страшно.
Изобретихме и нов вид протест, при който всяка палатка си има свое искане. Творецът също е създавал по нещо различно във всеки един от дните на Сътворението – когато каквото му хрумне. Обаче все пак е успял да го докара до някаква система. А днес ние казваме „Долу системата“, без да мислим с какво ще я заменим. И сме на път да извършим първата в света лустрация на базата на метафора, защото не е ясно как ще се определя кой е мутра, за да бъде изхвърлен от обществото. Но и Бог е допуснал грешки в устройството на света – нали му е било за първи път.
Един от героите на Казандзакис сравнява направата на човека с грънчарството. Господ прави грънци (хора) и ги хвърля зад себе си, без да се интересува какво ще се случи с тях, дали ще се счупят, или ще оцелеят. И ние хвърляме зад гърба си ден след ден, без да се замисляме какво ще стане.
Настояще и бъдеще се размиват в хаос, напомнящ времето отпреди Сътворението на света, когато Бог е бил сам. Така и българинът днес е сам в някаква своя вселена и живее с усещането, че е Господ, но с манталитета на Адам, който бе изгонен от Рая заради неспособността да предвиди последствията от своите действия.