Лош ни бил достъпът до здравеопазване? В пандемията се видя друго
Защо България се оказа отличник по най-малко заразени
За периода от началото на пандемията от COVID-19 до 18 май България постигна изключителен успех – трето място по най-малко заразени сред страните от ЕС плюс Сърбия, Северна Македония, Турция и Черна гора. Това е още по-впечатляващо и поради обстоятелството, че все още сме най-изостаналата икономически държава в ЕС, макар и наваксвайки разликата. Това е голям комплимент за взетите мерки и за българското здравеопазване, и специално за епидемиолозите.
И дъщеря ми, и много мои познати са учили и работили
в Англия и САЩ и
са ми разказвали
потресаващи
истории как се
чака месеци
за час за лекар и даже часове наред в приемната на спешното отделение.
Въобще не твърдя, че здравеопазването ни е без съществени проблеми, но със сигурност може да се каже, че има много добър достъп до лечение. А и никой не може да отрече, че в здравеопазването се наляха и инвестират много пари за страна като нашата и вече има и съвременна техника, и читави лекари.
По бройката на най-малко починали болни от коронавирус от началото на пандемията България е сред първата шестица на най-добре справилите се държави. Нека не забравяме, че всъщност според всички специалисти смъртността зависи не толкова от коронавируса, колкото съчетанието му със съпътстващите заболявания. Каквито именно възрастните хора имат най-много.
За съжаление, българското население застарява от десетилетия, и то защото стартирахме прехода изостанали.
Съществената емиграция на младите българи в развитите държави през последните 30 години сериозно увеличи процента на възрастните хора в България. Ние сме на 5-о място в ЕС по средна възраст на населението.
И поради това неминуемо се увеличава смъртността и в частност има известно относително увеличаване на починалите от коронавирус. И въпреки това смъртността спрямо заболелите е по-добра от редица развити европейски държави.
България въведе относително рано мерките – около десетина дни до 2 седмици преди повечето европейски държави. И това имаше мощен въздържащ епидемията ефект.
Ниската обща заболеваемост даде възможност
България да не
предприема
мерки като
полицейски час,
тоталното ограничаване на движението или излизане само след пуснат есемес със срок на връщане 2 часа и прочее. България си позволи преди повечето от европейските държави да разхлаби много от мерките с пълното съзнание, че това ще доведе до известно увеличаване на заболеваемостта.
За първата половина на май България е на 13-о място по брой на новозаразените, което съвсем не е лошо с оглед на същественото намаляване на ограниченията.
Поради общия нисък брой на заразените това не доведе до проблеми с медицинското обслужване. Нещо повече, даде се възможност да се ограничи броят на болниците, в които ще се приемат заболели от коронавирус.
В крайна сметка и рестартирането на икономиката, и психическото здраве са също важни фактори.
Ако бяхме
въвели
драконовски
мерки като
Гърция,
несъмнено щяхме да имаме още по-добри резултати. Но с повече тежки последици за икономиката и за психическото здраве.
В началото на пандемията всички държави взеха протекционистични мерки и забраниха износа на защитни облекла.
Поради това много важнa за ограничаване на епидемията беше бързата намеса на държавата за организиране на местно производство на маски и защитни облекла.
При епидемия от нов вирус няма специалист на света, който може да предвиди всичко. Постфактум е лесно да се каже колко добре щеше да е да се спре по-рано пътническият транспорт – и самолети, и автобуси, и влакове.
Във Виетнам това имаше огромен ефект. Да, епидемията се внесе, както и в целия свят. Но самолетните полети и пътническият превоз в Европа спряха по едно и също време. Ние все пак сме част от Европейския съюз.
Специалистите и сега смятат, че следва да се вземат по-стриктни мерки срещу допускането на заразени с видими симптоми, да пътуват в самолети.
Наложително е на равнище ЕС да се изисква всички авиокомпании да монтират филтри във вентилационните си системи, които да не пропускат вирусите. Полетите в Европа са кратки и може да се стои и през цялото време с маски. Всички специалисти са категорични, че отстоянието е основен фактор при заразяването. Нещо, което трудно може да се постигне в часовете пик на градския транспорт.
Сега е моментът хората
да бъдат
стимулирани да
ходят на работа
пеша, с колела,
тротинетки, коли и даже в защитени с прегради таксита, карани от шофьори с маски.
Поне досега България се справи отлично с епидемията. Сега следва възстановяването на икономиката. Което изисква дисциплина по спазване на останалите ограничителни мерки от всички. Ако се спазват нужната хигиена и отстояния и има добра вентилация, каквато има вече в много заведения и молове, ще е възможно да работят и заведенията на закрито. Което ще доведе до връщане на реалните обороти не само в заведенията, но и в магазините в търговските центрове.