Георги Марков: Шокиран съм от решението на КС за царските имоти. България е в правен хаос
Още акценти от интервюто на депутата и бивш конституционен съдия пред "24 часа":
То няма възстановително действие и в прерогатива на Народното събрание е да приеме ново, каквото намери за добре
Какво би станало, ако днес парламентарното мнозинство конфискува имотите на БСП със закон
У нас няма юридическа еволюция, а правна и институционална недостатъчност
Лудостите в държавата нямат край. Президент сваля доверие от
правителство, което не е избирал
Във ВСС скандалите са музика без край.
- Г-н Марков, от една година се чакаше решението на Конституционния съд за царските имоти по дело 5/2019 г. Във вторник беше обявен диспозитивът, а в четвъртък и мотивите към него. Запознахте ли се с тях? Как ще ги коментирате?
- Шокиран съм от решението на Конституционния съд (КС), който толкова много похвалих с историческото му становище, с което кремира Истанбулската конвенция.
В това решение по дело 5/2019 има няколко точки. С една от тях се отменя тълкувателно решение на КС от 1995 г. Коректността изисква да кажа, че конституционните съдии са посочили, че не отменят тълкувателното решение, а просто променят практиката си, тъй като юридическата и правната мисъл в България са еволюирали, има обществена и социална оправданост за това. Де юре е така, но де факто на практика решение 22 от 1995 г. е отменено.
- За какво става въпрос?
- През 1995 г. КС с решение, взето с 10 на 2 гласа, в което участвах и аз, дадохме задължително тълкуване на конституцията, че когато един закон се изменя или отменя даден закон и КС го обяви за противоконституционен, се възстановява старата правна уредба, съществувала, преди да бъде извършено изменението или отмяната.
Тогава имаше конкретен повод. Социалистическото мнозинство на БСП по идея на депутата юрист Златомир Орсов прие изменение в закона за земеделските земи, с което блокира връщането и най-вече пазара на земята. Ние, членовете на КС, отменихме десетки разпоредби по този закон и социалистическите депутати “ревнаха”, че сме създали бели полета в закона за земята. А именно, отменили сме закона за изменение, но не се възстановява съществуващата правна уредба.
Затова главният прокурор Иван Татарчев ни сезира с тълкуване бели полета ли остават, или има възстановително действие законът, с който е отменен законът за изменение. С 10 гласа “за” и 2 особени мнения, които бяха на много добри юристи социалисти - моите приятели Александър Арабаджиев и Пенчо Пенев, приехме, че когато се отмени един закон, но КС обяви промяната за противоконституционна, се възстановява съществуващата към този момент правна уредба.
Сега КС обръща тази практика и казва съвсем друго. На базата на известен социален контекст, обществени потребности, еволюция на правната мисъл, трябва да се приеме, че когато закон за изменение или за отмяна на действащ закон, е обявен за противоконституционен, топката остава в Народното събрание.
Конституционното решение няма възстановително действие и в прерогатива на Народното събрание е да приеме ново, каквото намери за добре.
- Защо се получава правен хаос?
- Ако едно “щураво” парламентарно мнозинство реши днес или утре да отмени например Наказателния кодекс, тогава КС, естествено, ще обяви този закон за протовоконституционен. Тогава хем законът за отмяна на НК ще е отменен, хем няма да има Наказателен кодекс, докато тези същите депутати, които не искат НК, не приемат нов. Тоест оставяме в ръцете на това недобросъвестно мнозинство и “щурави” народни представители, които са нарушили конституцията, да решат кога да свърши правният вакуум. В становището от 1995 г. на най-добрия международник - проф. Тодор Тодоров, това е наречено юридически и правен абсурд.
Понеже ще си говорим за конфискационни закони, какво би станало, ако днес парламентарното мнозинство конфискува имотите на БСП със закон?
БСП ще атакува конфискационния закон пред КС и той, естествено, ще го отмени, но няма да възстанови собствеността на БСП. Тя ще трябва да бъде възстановена от мнозинството, тоест от тези, които се извършили конфискацията, но те няма да искат. Така БСП ще си остане без имоти, защото санкция за депутатите от мнозинството няма. Ще трябва социалистите да си отидат завинаги на Бузлуджа.
- Възможно ли е да има "щурави" мнозинства?
- Като говорим за "щурави" мнозинства, нека си припомним за Лукановата или Виденовата зима, които ни доведоха до национална катастрофа и до финансов крах.
Видя се и съвсем наскоро. Народното събрание извърши нещо безпрецедентно. То национализира и конфискува трудови възнаграждения на държавни служители от изпълнителната власт в грубо нарушаване на конституцията, защото правото на възнаграждение е сред основните права на гражданите и те са неотменими по чл. 57, ал. 2 от конституцията.
Извънредното положение във връзка с пандемията изисква да ходим с маски, а не е изгоряла централната банка или другите банки, та да няма пари за възнаграждения.
Да не говорим, че бяха национализирани заплатите на народните представители, въпреки че те не са по трудово правоотношение, а са конституционно лично право на всеки народен представител, както големият проф. Васил Мръчков го е написал и обрисувал в своя статия. Да не говорим, че беше извършено дарение от стотина и наколко депутати, от името на няколко десетки народни представители, които ги нямаше в залата. Така бе разстрелян институтът на дарението и студентите по право ще се веселят. От римското право дарението е личен и доброволен акт. И не се намери никой, който да сезира за това КС. На практика статутът на народния представител беше скалпиран. На 30-ата година от първите свободни и демократични избори. Преди 30 г. хората не ходеха на мач или на театър, за да гледат великите депутати, 30 години по-късно думата депутат стана мръсна дума. Така че щуротии много и може да очакваме и по-големи от народни събрания, в които в правната комисия дори няма достатъчно юристи.
- Но кои са социалните и обществените дадености и каква е еволюцията на правната мисъл, която кара КС да направи обрат? Полезно ли е това за имиджа на съда?
- Разбира се, за имиджа на съда въобще не е полезно. Спрямо всички други институции в България КС остана с относителна тежест, най-вече поради своята педантичност. Сега ще излезе, че всяко тълкувателно решение на КС може да бъде предпоследно.
От друга страна, намирам, че социалната и обществена среда в България в момента още повече е в полза на решението от 1995 г., тъй като отвсякъде сме в юридически хаос. И най-вече в законодателната дейност. Лудостите в държавата нямат край. Президент сваля доверието си от правителството, само дето не го е избирал или назначавал, защото сме парламентарна република. В съдебната власт затворници се освобождават на базата на бележки за благонадеждност от неправителствени организации.
Лютите скандали по върховете между съд и прокуратура, за съжаление, са публични. В съдебния храм - Съдебната палата, се снима клип с полуголи танцьорки, в който се иска легализиране на марихуаната. Уж имаше централизирана система за случайно разпределение на делата, която не можела да бъде манипулирана, а се оказа, че не е така. Във Висшия съдебен съвет скандалите са музика без край.
НПО-та ни определят къде да има лифт и къде не. Превърнали сме се от държава с правителствено в държава с неправителствено управление. На фона на чумата, наречена коронавирус, която върлува в света, и задаващата се държавна безпаричност, ще харчим десетки милиони за машинно гласуване, което го няма никъде в Европа. Изобщо абсурд след абсурд.
Колкото до еволюция на правната мисъл, уважавам всички колеги от КС, някои от които лично познавам и съм приятел, но чак еволюция… Съжалявам, такава няма. Няма и кой да я направи, защото няма юристи от ранга на проф. Живко Сталев и една дузина преподаватели, които като студент съм имал шанса да слушам и шанса с някои от тях като проф. Живко Сталев да напиша съвместни статии. Има криза в бранша.
- Но какво е решението на съда спрямо царските имоти, което се очакваше да чуем?
- По отношение на царските имоти то е в следния смисъл. Конституционният съд приема, че закони, които не съдържат правни норми, а имат т.нар. еднократно действие, какъвто е конфискационният закон за царските имоти от 1947 г., след като бъдат отменени от КС, се смята, че те въобще не са произвели никакво действие от момента на издаването им. А когато става въпрос за закони, които са приети преди новата конституция, се смята, че не са произвели действие от нейното приемане през 1991 г.
- Преди време вие дадохте интервю за “24 часа” за царските имоти. Бихте ли припомнили сагата, тъй като сте участник в конституционното решение, с което се отменя конфискационният закон от 1947 г.
- В потвърждение на моята теза, че България е в юридически хаос и правна и институционална недостатъчност, за читателите на “24 часа”, които не са юристи, ще се опитам понародному да обясня за какво става дума. Ще задам няколко въпроса, на които ще дам отговори.
Първо, Великото народно събрание от 1947 г. конфискува ли царските имоти? Отговорът е да! Но може ли да се конфискува нещо на хора, ако те нямат нищо? Казвам само - ако са идиоти.
Второ, Великото народно събрание от 1947 г. съвременник ли е на царя? Да! Комунистическо ли е? Да! Мразело ли е царя? Да!
Изгонило ли го е малолетен, без да е могъл да направи нищо лошо, точно защото е дете? Да!
Трето, признава ли въпреки всичко великото комунистическо народно събрание, че царят е имал частна и лична собственост. В диспозитива и в мотивите изрично е записано, че на царя се отнема лично придобитото от царското семейство имущество. Нещо повече. Говори се, че има и такова в чужбина, което няма да се отнеме.
Знаело ли е ВНС, че има интендантство? Да! Споменава ли се някъде в закона индендантство? Не!
Четвърто, възлага ли Великото народно събрание на отечественофронтовския министерски съвет, който стопанисва държавните имоти, да направи списък кои са държавни и кои на царя? Да!
Прави ли списък Министерският съвет? Да! В него определя, че “Евксиноград” е държавен, а “Царска Бистрица” и “Врана” - на царя.
Пето, КС отмени ли конфискационния закон? Отговорът е да. С 12 на нула гласа.
КС отмени ли конфискационния закон, защото е нарушил неприкосновеността на частната собственост? Да!
Може ли КС да отмени закона, защото противоречи на неприкосновеността на частната собственост, а адресатите на закона да са нямали частна собственост? Не!
Шесто, отпаднало ли е основанието за одържавяване на царските имоти след решението на КС? Да!
Дължи ли някой, който е получил нещо на отпаднало основание, да го върне? Да! На столетния принцип в правото на неоснователното обогатяване, който е съществувал преди комунизма, през комунизма и до днес.
Седмо, трябва ли този, който е получил нещо без правно или отпаднало основание, да го върне? Да!
Осмо, следва ли одържавените имоти на царя за държавни, респективно за общински - да се деактуват? Да, има изрична разпоредба в Закона за държавната и в закона за общинската собственост, че имоти, които са актувани за държавни или общински, се деактуват след отпадане на основанието, какъвто е случаят.
Девето, може ли да се налага мораториум върху ползване на имоти, които са частна собственост? Не! Ще ни осъди ли съдът в Страсбург? Да!
Десето, шокиращо ли е, че след закон, приет от Велико народно събрание, решение на Министерския съвет и особено на КС, районни и градски съдии, юристи, родени след 1989 г., приемат, че имотите не са на царя, а на интендантството? Шокът е пълен! В България всичко може, защото има правен хаос. Както казваше великият Радой Ралин: “Българинът всичко може, стига да му се възложи”.
- Какъв ще е международният отзвук, защото знаем, че дедите на Симеон Сакскобургготски са владеели Европа?
- Щом един български цар, а и доскорошен премиер не може да защити частната си собственост, призната и с решение на КС, и от Велико народно събрание, как искаме в България да дойдат крупни инвеститори. Затова “Мерцедес”, “Ауди” БМВ, “Опел” и “Сузуки” са при “лошия” Орбан, а не в България. И не юридическа еволюция, а правна и институционална недостатъчност.
- Преди време се говореше, че този парламент може да гласува за въвеждането на конституционната жалба?
- Никога няма да гласувам за такова нещо. Всичко е Мара втасала, само конституционна жалба не е подала. При тая чума днес, ако имаше конституционна жалба, между 2 и 3 млн. жалби щеше да има до КС само за това, че нашенци не могат да ходят по градинките и на Витоша.
CV
l Роден на 20 март 1950 г. в София
l Бил е юрисконсулт на Столичната община, адвокат и преподавател по право в СУ “Св. Кл. Охридски”
l Депутат на СДС във Великото и в следващото, 36-о народно събрание. Един от 39-те, които гладуват за новата конституция
l През 1994 г. е назначен за конституционен съдия от президента д-р Желю Желев
l Председател на УС на ПФК “Левски” от 2000 до 2013 г.
l В 44-ото народно събрание сега е отново депутат, от гражданската квота на ГЕРБ