България е блестящ пример, че ваксината БЦЖ пази и от коронавируса
България е блестящ пример, че ваксината БЦЖ пази и от коронавируса
Най-засегнати от днешната пандемия са държави, които никога не са имунизирали срещу туберкулоза
Върлува пандемия от коронавируса и някои страни вече са буквално съсипани от болестта, други обаче почти не я усещат. И това е смайващо. Обяснява се с различия в културата, с взетите от властите мерки и с равнището на здравеопазване.
Група учени в САЩ обаче предлагат и друго обяснение: Пораженията от Ковид-19 в една страна отчасти зависят и от това дали тя имунизира децата с ваксината БЦЖ (Бацил Калмет-Герен). Тази ваксина предпазва не само от туберкулоза, но и от други дихателни болести.
Екипът, в който участва и българката Виолета Руменова, е сравнил прилагането на ваксината в 180 страни от общо 209 (86%) с данните за заболеваемостта и смъртността от коронавируса в тях. 157 от тези страни прилагат масова ваксинация, 18 са се отказали от нея, а 5 страни никога не са я въвеждали.
Оказва се, че държави без масова ваксинация (Италия, Нидерландия, САЩ) са много по-тежко засегнати от днешната зараза в сравнение с държави, където всички се ваксинират с БЦЖ, и то отдавна.
А страни, започнали късно масовото ваксиниране с БЦЖ като Иран (1984), също имат висока смъртност от Ковид-19. Това допълнително подкрепя хипотезата, че БЦЖ е дала защита на по-старите поколения.
Тук България е блестящ пример.
Оказва се освен това, че в страните, ваксиниращи с БЦЖ, броят на докладваните случаи на Ковид-19 са по-малко. Следователно БЦЖ е оръжие за борба и срещу коронавируса.
Ковид-19 тръгна от Китай да странства по света, но поведението му е различно в тази или онази страна. В Италия например поразява наред и смъртността от него се задържа висока. В Япония обаче смъртността е много ниска, въпреки че вирусът прескочи първо в нея и въпреки че там няма кой знае колко строги мерки за социална изолация.
БЦЖ е ваксина от изолиран жив щам на микроба Mycobacterium bovis и по света се прилага широко срещу туберкулоза. Много страни като Китай и Япония ваксинират всички новородени. Други като Испания, Франция и Швейцария са престанали да ваксинират всички заради съвсем малкия риск от заразявне с туберкулоза. А пък САЩ, Италия, Нидерлания, Белгия, Ливан и други така и не са въвели ваксината по същите причини.
Има няколко ваксини освен БЦЖ, които имунизират не само срещу един специфичен патоген, а срещу няколко. Този феномен се нарича "трениран имунитет". Смята се, че се дължи на метаболитни и генетични промени в тялото, водещи до синтез на повече възпалителни цитокини от трети тип и особено IL-1B.
Проучване в Гвинея-Бисау установява също, че при ваксинираните с БЦЖ деца смъртността е с цели 50% по-ниска, защото БЦЖ предпазва от инфекции на белите дробове и от сепсис.
Въз основа на данните за прилагане на БЦЖ и за сегашната пандемия учените съставят атлас на страните според смъртността от коронавируса в тях към 21 март 2020 г. В него има например карта на смъртността в страните без ваксинация с население над 1 милион и с високо равнище на здравеопазване. Други карти са на страните според 3 категории: с нисък доход (до 1025 долара годишно на човек), със среден доход (1026-3995 долара) и с висок доход (над 3996 долара).
Гледа се смъртността от коронавируса в тях, за да се види дали БЦЖ предпазва и от него. Почти всички страни с никъс доход (17 от общо 18) но с масова ваксинация с БЦЖ имат нулева смъртност от Ковид-19 Да, но това най-вероятно е, защото там не се правят тестове за Ковид-19. Затова тези страни са подминати в анализа на учените.
В страните със среден доход и прилагащи ваксинация с БЦЖ (общо 55) смъртността от Ковид-19 е 0,78 (плюс-минус 0,40) на 1 милион души. В контраст с тях страните с висок доход, които никога не са прилагали БЦЖ (общо 5), имат по-високо ниво на смъртност от вируса - 16,39 (плюс-минус 7,33) на милион. Тази разлика е твърде значителна! А в страните с висок доход и с масово прилагане на БЦЖ смъртността от коранавируса варира.
Но пък нали тя се вдига с възрастта. Ето защо екипът задава въпроса дали в тези страни смъртността е по-ниска заради защитата на старците, осигурена им от БЦЖ. Направен е анализ за 28 такива страни, за които има данни откога е започнало масовото ваксиниране с БЦЖ. И се оказва, че има връзка между двете. Тоест, колкото по-рано е била въведана ваксинацията с БЦЖ, толкова по-ниска е смъртността от коранавируса при старите хора в тези страни.
Иран например е започнал ваксиниране с БЦЖ, но чак през 1984 г. това означава, че всеки иланец над 36 годишна възраст е лишен от защита. И ето че сега смъртността от Ковид-19 в Иран е 19,7 на милион. А Япония, започнала БЦЖ през 1947 г., е със 100 пъти по-ниска смъртност от Ковид-19 - 0,28 на милион. Бразилияу започнала масовата ваксинация през 1920 г., е дори с още по-ниска смъртност - 0,0573 на милион.
Но при спаднал брой болни от туберкулоза през ХХ век няколко страни със среден и висок доход в Европа изоставят всеобщото ваксиниране с БЦЖ между 1963 и 2010 г.
Според учените, макар и в тези страни в момента да няма ваксинация,
е налице отчетлива зависимост между продължителността на нейното прилагане (осигурила висок процент имунизирани сред старото поколение днес) и по-ниската смъртност от коронавируса. Анализирани са 17 такива страни. При тях има отчетлива взаимовръзка между годината на въвеждане на ваксинацията и днешната смъртност от вируса. Испания например е ваксинирала с БЦЖ от 1965 г. до 1981 г. (16 години) и сега има много висока смъртност (29,5 на милион). Пример за обратното е Дания - тя започва с БЦЖ през 1946 г. и спира през 1986 г. (40 години). Сега в Дания смъртността е 2,3 на милион - 10 пъти по-ниска от Испания.
Другият въпрос, който учените си задават, е дали БЦЖ влияе не само на смъртността, но и на заболеваемостта от коронавируса, доколкото тя бива адекватно измерена чрез тестване в дадена страна.
И тук страните с нисък доход (общо 18) докладват съвсем малкос лучаи на заразени с Ковид-19: 0,32 (плюс-минус 0,09) на милион. Но заради несигурното тестване тези страни отново са пренебрегнати в анализа. Страните със среден доход и всеобща ваксинация с БЦЖ (общо 55) имат заболеваемост от 59,54 (плюс-минус 23,29) на милион. А страните с висок доход и по начало без ваксинация с БЦЖ (общо 5) са почти 4 пъти по-висока заболеваемост от коронавируса - 264,90 (плюс-минус 134,88).
Това е още по-значителна разлика! Тя подсказва, че всеобщото ваксиниране с БЦЖ наред с мерките срещу епидемията забавят сериозно заразата с вируса.
Учените проверяват и дали има зависимост между броя на заболелите от Ковид-19 в 28 най-развити страни с всеобща ваксинация с БЦЖ и годината, когато тя е въведена. За тяхно учудване обаче се оказва, че няма такава зависимост. По-ранният старт на ваксинацията не намалява броя на заболелите сред старото поколение в тези страни.
Защо обаче коронавирусът тръгна именно от Китай, където ваксината БЦЖ е задължителна още от 50-те г. на ХХ век.? Защото по време на Културната революция (1966-1976) Китай зарязва напълно превенцията на туберкулозата и свива или закрива лечебниците за нея. Според учените това създава огромен човешки резервоар на уязвимите към туберкулозата и сега те се заразяват с Ковид-19.