1941 г. След чаен гаф премиерът Богдан Филов прави политическа чистка в двореца
Царят се колебае, почти се разплаква и накрая се съгласява
На 25 октомври 1930 г. цар Борис III и принцеса Джована Савойска сключват брак в Долната базилика на “Свети Франциск” в Асизи, Италия.
На другия ден след закуска новото семейство и свитата му тръгват към България. Пътуват с влак, след това и с най-луксозния за времето български кораб “Цар Фердинанд”.
В свитата са брат му княз Кирил и сестра му княгиня Евдокия, министър-председателят Андрей Ляпчев, хофмаршалът и детски наставник на Борис - Куртоклиев, адютантите Първан Драганов и Коста Марков, придворната дама Елена Петрова-Чомакова и други. В София младоженците пристигат с друг влак, перонът е обсипан с цветя.
На 31 октомври двамата се венчават според православните канони и Джована-Елисавета-Антония-Романа-Мария, както е цялото й италианско име, приема българското Йоанна.
Най-близките
компаньонки на
царицата са Елена
и Мария Петрови
Придружават я дори когато тя пътува в чужбина. Двете са с приятен външен вид, интелигентни и владеят майсторството на доброто занимание. Йоанна бързо свиква с двете сестри, цар Борис пък е доволен, че съпругата му не скучае в маломерния дворец на провинциална София в сравнение с италианските дворци и замъци.
В свитата на царица Йоанна са и Надежда Станчова, Теодора Станчова и Анна Сарафова. Преподавателка по български език е Берберова, лични секретари са Надя Стоянова и Станислав Балан. Адютанти са поручик Антон Разсуканов и полк. Христо Бърдаров.
Кой обаче да предположи, че двете миловидни госпожици Петрови ще направят гаф, който, аха!, да скара българския царски двор с Хитлер и ръководството на Третия германски райх.
На 1 март 1941 г. министър-председателят Богдан Филов подписва във Виена присъединяването на България към Тристранния пакт. Същия ден в София Елена и Мария поднасят чай на английския пълномощен министър Джордж Рендел, военния аташе Александър Рос, както и на посланиците на Холандия и Белгия по повод напускането им на страната.
И трите страни са жертви на хитлеристката агресия, а България, вече като съюзник на Германия, официално обявява, че къса дипломатически отношения с тях. След години в книгата си “Мечът и маслиненото клонче” Джордж Рендел пише за България и българите с явна симпатия и добри думи: “Животът в България скоро се оказа много по-приятен и интересен, отколкото очаквахме. Съпругата ми и аз открихме, че страната е привлекателна, а хората приветливи и интелигентни.”
Случката с чаепиенето бързо става известна и се коментира сред елита на София. Министри, депутати и прогермански настроени политици са притеснени и дори гневни.
На 5 март премиерът Филов отива при цар Борис III и настоява двете придворни дами да бъдат изгонени от двореца. Както обикновено, царят се колебае, защото знае колко съпругата му Йоанна е привързана към своите придворни дами.
Неочаквано царят започва да разказва на Филов как веднъж Елена Петрова се скарва люто с бавачката на престолонаследника Симеончо и в лицето й казва, че ако българският народ страда от нещо, то е “само заради немците”. Бавачката е потресена и гневно нарича госпожицата англичанка. Нещо повече - обявява, че напуска двореца, след като се позволява в него да живеят врагове на Третия райх.
Борис III се оплаква на Филов, че отношенията с помощния персонал на двореца са деликатни и твърде сложни -
из коридорите
се носят сплетни
и клюки
и има опасност от изнудвания. Разказва му, че гувернантката на сестрите му си водела дневник, в която записвала дори псувните и нецензурните изрази на баща му Фердинанд. Когато бил ядосан, той често ги употребявал. “Ами ако утре ги публикува?!” - възкликва риторично Борис.
Веднъж с характерния си безцеремонен език Фердинанд обижда гувернантката и тя го заплашва, че ако не получи извинение от него, ще разкаже на вестниците какви ги върши в двореца и как се държи с персонала. И това, естествено, ще предизвика огромен скандал.
Не свикнал на такова поводение, царят едва не получава инфаркт, но и през ум не му минава да се извинява на някаква си гувернантка. След дълги молби и увещания синът му Борис все пак успява да го убеди да се срещне с жената и да я успокои с няколко думи. Макар и с половин уста, Фердинанд го прави.
В подобно положение обаче изпада самият Борис през 1941 г. след гафа с пиенето на чай с тримата посланици. С политически мотиви и аргументи премиерът Богдан Филов упорито го убеждава, че придворните дами трябва да бъдат отстранени от двореца. Накрая царят кандисва. В дневника си Филов отбелязва: “Съгласи се, но беше много развълнуван и почти му се появиха сълзи...”
А може би причината за сълзите е друга?
В един свой текст преди години историкът Радко Ханджиев пише следното: “За Борис III също се мълвят приказки. Но политическата обстановка при неговото царуване е коренно променена, затова и евентуалните му похождения са обвити в най-дълбока тайна. Говори се за връзка с другата дъщеря на ген. Алекси Стоянов - Вера, със секретарката му и компаньонка Елена Петрова-Чомакова и най-вече със сексапилната и изящна художничка Мария Юрданович, която участвала често в ловните компании на царя. Тайният съветник Лулчев дори е записал с кои дами царят имал връзка и от кои е имал деца. Повечето изследователи обаче оспорват тези мемоари.”
Със специална заповед Елена Петрова-Чомакова е уволнена на 31 март 1941 г. Зад гърба и остават 20 години вярна служба в царския дворец.
Силно огорчена, тя
напуска България и
заминава за Будапеща
Заедно с Петрови от двореца са уволнени и всички, за които има съмнения, че са с проанглийски убеждения, пише проф. Ангел Веков по темата.
След смъртта на Борис III в края на август 1943 г. сестрата на царица Йоанна връчва на Богдан Филов от нейно име и от името на майка им - кралицата на Италия Елена, молба Елена Петрова-Чомакова да бъде върната като придворна дама на царицата. Изненадващо Филов се съгласява.
През 1946 г. след референдум България е обявена за народна република. Царица Йоанна и двете й деца - Мария Луиза и Симеон, са принудени да напуснат страната. Първоначално живеят в Египет при родителите на Йоанна - италианския крал Виктор Емануил Трети, който също е изгнаник, и черногорската принцеса Елена Петрович Негош.
После семейството се мести в Испания. През 1964 г. Йоанна издава своите спомени на италиански в Милано. През последните години от живота си тя живее във вила “Янтра” в португалския курорт Ещорил.
През 1993 г. - след 47 години в изгнание, царица Йоана посети България и беше посрещната с уважение и симпатии от хиляди софиянци. Умира през 2000 г. и е погребана е във францисканското гробище в Асизи, Италия.
Елена Петрова-Чомакова склапя очи през 1965 г. в София на 83 години.