Макрон и Западните Балкани

11.12.2019 11:13 БТА
Еманюел Макрон

ЕС поиска много от Северна Македония и Албания и те изпълниха всичко. Сега трябва да удържим на думата си и да започнем преговори за присъединяване с тези две страни, заяви председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в реч по повод 30-ата годишнина от падането на Берлинската стена.

Повечето от членките на ЕС, начело с Германия, споделят мнението й. Президентът на Франция Еманюел Макрон бе единственият от лидерите на ЕС, който заяви, че съюзът първо трябва да се реформира, да реформира и процедурите за членство, и блокира започването на присъединителни преговори със Северна Македония и Албания. Той обясни блокадата, която в случая с Албания бе подкрепена и от Дания и Холандия, с обяснението, че реформите не били извършени докрай. Това е факт, но все пак тук не ставаше въпрос за приемане в ЕС, а за определяне на дата за начало на дълги преговори.

Северна Македония изпълни критериите, поставени за да получи дата за начало на преговори - положи усилия да реши споровете със съседите си, напредна в реформите, внесе промени в конституцията си и дори смени името си, но не получи дата. Това доведе до оставка на премиера Зоран Заев и до предсрочни парламентарни избори на 12 април догодина, които той е много вероятно да загуби.

Макрон заяви, че вместо пълноправно членство, на страните от Западните Балкани може да бъде предложено привилегировано партньорство. Поучени от опита на Турция в това отношение, лидерите на тези страни заявиха, че европейската интеграция няма алтернатива.

Ветото на Макрон убива надеждите и мотивацията на шестте страни от Западните Балкани. Те губят вяра в ЕС като партньор, който държи на думата си и лесно могат да се преориентират към други партньори. Президентът на Сърбия Александър Вучич заяви веднага след ветото на Макрон, че "ще се погрижим сами за себе си" и дни по-късно Сърбия подписа споразумение за свободна търговия с Евразийския икономически съюз.

През юли Макрон бе на посещение в Сърбия, първото на френски президент в Белград за последните 18 години. Макрон не посети нито една друга страна в региона, което Белград възприе като послание, че тъкмо Сърбия е главният съюзник на Франция в тази част на Европа. Белградският вестник "Блиц" прогнозира, че Макрон ще заеме мястото на Ангела Меркел и ще се стреми да разшири влиянието си на Балканите.

Окрилен от Макрон, с негова индиректна или директна подкрепа, броени дни след ветото Вучич предложи на премиерите на Северна Македония и Албания Зоран Заев и Еди Рама трите страни да създадат "мини Шенген". Тримата подписаха декларация за сътрудничество по модела на Шенген, която предвижда свободно движение на хора, стоки, капитали и услуги между тези три страни. С декларацията се призовават и други страни от региона да се присъединят с намерение да бъде създаден общ пазар от 18 милиона души.

Анализатори обаче виждат зад малкия Шенген намерение за създаването на нова Югославия, в която Сърбия да доминира. Проевропейски сили в Северна Македония видяха в това замяна за членство в ЕС и го отхвърлиха. Те изразиха недоволство, че Западните Балкани веднъж са изолирани като в гето, а сега ще бъдат "гетоизирани" още веднъж. Анализатори нарекоха това "Малък Шенген, голям капан".

Предложението доведе и до напрежение сред албанците. Косовските партии - и тези, които спечелиха изборите, и досега управлявалите, запитаха Еди Рама кой го е упълномощил да преговаря от тяхно име. Косовският президент Хашим Тачи заяви, че е отказал да присъства на срещата в Охрид за "мини Шенген", защото "Косово не желае да замени евроатлантическата си перспектива с каквато и да е регионална инициатива. Той посочи, че инициативата е "безсмислена", докато Сърбия и Босна и Херцеговина не признаят Косово.

Опитите да бъдат вкарани страните от Западните Балкани в регионални съюзи и де факто отдалечаването на европейската им перспектива води до празнина, която, както многократно бе предупреждавано, други ще се стремят да запълнят.

При още един провал и като знае, че скоро няма влезе в ЕС, Северна Македония може да се преориентира, първо в икономически план. Например да започне да задълбочава икономическо-търговските си отношения със страни извън ЕС - Русия, Китай, Турция, Саудитска Арабия. Както направи Сърбия, която на 25 октомври подписа договор за свободна търговия с Евразийския икономически съюз, макар същевременно да продължи преговорите за присъединяване към ЕС.

Страните от Западните Балкани си дават сметка, че ЕС и НАТО са единственият външнополитически вариант, който гарантира сигурност и по-висока степен на благосъстояние на гражданите.

Сега Макрон спря тези страни по пътя им към ЕС и вместо стабилност, ЕС предизвиква нестабилност на Балканите. Ако те загубят вярата си в ЕС, има заплаха от възраждане на национализма и наблюдатели се опасяват дори от разгаряне на старите конфликти.

Не всичко обаче е загубено. ЕС ще се върне на въпроса за разширяването по време на срещата на високо равнище на Хърватското председателство на Съвета на ЕС през май догодина. Това е шанс нещата в региона да се отблокират и въпросът за разширяването отново да се върне сред приоритетите на ЕС, както беше по време на Българското председателство на Съвета на ЕС.

Други от От страната и света

Очевидец на влаковата катастрофа, подал пръв сигнал на тел. 112: Чух тътен, после имаше огън и черен дим

Очевидец на катастрофата между два товарни влака край Локорско разказва за инцидента. Той първи подава сигнал на телефон 112. Силен тътен и огън. Това е чул и видял Кирил Янакиев първите секунди след

Инж. Илиян Терзиев: Цените на имотите ще растат

Цените на имотите и очакванията на строителния бранш след гласуването на редовно правителство представи председателят на Камарата на строителите в България Илиян Терзиев. „Имотите няма да поевтинеят

Кола се вряза в протестиращи студенти в Белград, момиче е тежко ранено

Студентка от Юридическия факултет към Белградския университет бе тежко ранена днес, след като автомобил се вряза в протестиращи студенти в Белград, съобщи сръбската национална телевизия РТС

Теменужка Петкова: Ще положим всички усилия България да има отново стабилни публични финанси

Ще положим всички усилия България да има отново стабилни публични финанси, заяви министърът на финансите Теменужка Петкова при встъпването си в длъжност днес, съобщават от Министерството на финансите

Павлина Панова: КС няма да решава други дела преди да се произнесем по изборния процес

Преди да се произнесем по изборния процес, КС няма да решава други дела. Това заяви съдия Павлина Панова, председател на Конституционния съд, като уточни

>