Новите моноспектакли - Силвия Лулчева, Нети, Бабинова вадят на показ душата на жената
Поколение талантливи актриси измества мъжете от запазената им територия за one man show
Когато кажем моноспектакъл, в съзнанието веднага изникват имената на Камен Донев, Мариус Куркински, Виктор Калев, Влади Въргала, Мишо Билалов и още и още мъже. Допреди 7-8 години се смяташе, че жанрът one man show някак негласно е запазена територия само за мъже. Те сякаш изглеждат по- авторитетно и представително, когато са сами на сцената. Това вече не е така. В театъра навлезе ново поколение от смели, талантливи актриси, които експериментират, търсят себе си и в нови възможности, не се страхуват да се изправят сами срещу публиката и да поемат последствията от своя избор. Днес на софийските сцени се играят поне 10 дамски моноспектакъла при пълни зали. Те пътуват и на турнета из страната, където също ги чака жадна публика. Този текст не претендира за изчерпателност, нито за документална обективност. Той отразява един тренд, който дава добавена стойност на театъра и маркира някои от най-добрите моноспектакли, които си заслужава да отбележим.
Връщайки назад лентата, ще открием, че първият голям пробив в женските моноспектакли
направи с гръм и трясък преди
6 години Ива Тодорова
Тя се появи на сцената на Театър 199 сякаш от нищото, непозната не само за широката публиката, но дори и за повечето театрали. Завършила в класа на проф. Крикор Азарян, Ива заминава за Италия, после се връща тук, за да се отдаде в продължение на 10 години на рекламен бизнес. В резултат на това изчезване почти никой не си спомня за нея, докато един ден се появиха рекламите и афишите на представлението “Приятно ми е, Ива”, за което тя събра парченца истории, случили се през всичките тези години. Получило се е паметно запознанство с публиката чрез безкрайна върволица от случки и истории от собствения ѝ живот.
Ива жонглира със сюжети, с каламбури, с езици, диалекти и жаргони, сменя жестове, тембър на гласа, музика и танц. Този спектакъл няма тема, той е за всичко, с което една жена може да се идентифицира. Уникалността му е във факта, че в по-голямата част случките са драматични, дори трагични – провален брак, здравословни проблеми, безплодие, осиновяване, смърт… А хората се смеят. На места болезнено, на други – чистосърдечно. След огромния успех на представлението авторката прави втора “серия” – “Ива е онлайн”, и продължава с калейдоскопа на своя живот, застанала пред екрана на компютъра, с намигване към ковид инцидентите, които ни сполетяха.
Скоро след първата лястовица една друга актриса също заяви себе си с оригинален авторски моноспектакъл. “Неведение” излиза в края на 2022 г. на камерната сцена “Апостол Карамитев” в Народния театър. Постановката е обявена за едно от явленията на театралната сцена за сезона.
Албена Ставрева е както автор
на театралния текст, така и на
сценографията и режисурата
Тя е и изпълнител на ролята на Гичка Кукуто - възрастна жена, която не знае, че е пораснала. Останала сирак скоро след раждането си и отгледана от своя дядо, тя все още мисли и възприема себе си като малко дете. Нищо, че говори много мъдро. Заключена сама в камбанарията на църквата, все по-близо до прага на смъртта, Гичка Кукуто ни превежда през тунела на спомените от едно отдавна отминало детство, преживявано като актуално и болезнено настояще. Играта с годините на жената остава до края на представлението и публиката до последния момент не знае истинската ѝ възраст. Историите са безумно смешни и в тях се оглежда абсурдният изгубен свят на едно малко село, забравено от Бога и от държавата. А сред този фон и мизансцен кънти въпросът: Колко може да понесе човешката душа? И трябва ли? Албена говори искрено, лично, преобладава изповедният тон и интимното общуване с публиката, чрез които, съоръжена само със стол, куфар и голяма електрическа крушка, тя осветява топло и непринудено темите за доверието, прошката и любовта като спасение.
Преди 5 години
Силвия Лулчева си подари
моноспектакъл
за своята 50-годишнина Специално за нея и за малката сцена на Комеди бар “Сатира” Лиза Шопова написа пиесата “Мъжът ми е виновен”. Виждаме Силвия в ролята на актриса след скандал с по-млада колежка, в който си е изпуснала нервите и е забила юмрук в лицето ѝ. Докато очаква да бъде наказана и уволнена, тя разсъждава за любовта и секса в брачната двойка и извън нея. Лулчева демонстрира съмнение, решителност, страх, който се редува със смелост, после пак колебание, страст, студена аналитичност. Но никога срам. Героинята ѝ се самоиронизира, вглеждайки се в малките “предателствата” на своето 50-годишно тяло, което всъщност изглежда перфектно. И търси утеха при любовника си, докато мъжът ѝ мързелува на дивана. Тук няма морални оценки, липсват дълбока философия и самообвинения. В този спектакъл жената от Венера и мъжът от Марс са толкова далече един от друг, че нямат среща. Жената е винаги права, 100 процента защитена, а невниманието, забравянето, разсеяността, лошото настроение и егото на мъжа са преувеличени на макс. Персонажът и играта на Силвия Лулчева са истинско удоволствие и наслада както за връстниците ѝ, така и за далеч по-млади момичета.
Антоанета Добрева-Нети
направи първия дамски
моноспектакъл в историята
на Военния театър
Вече съм писал за този спектакъл и сега стоя зад думите си, че толкова зряла, дълбока и въздействаща Нети аз гледам за първи път, и то от първия ред. “Глас” на Елена Алексиева е пиеса за самотата, тъгата, чупливостта, гнева и примирението на артиста, останал в сянката на друг талант, който има по-добра съдба и повече късмет. Виктория на Нети е талантливо момиче с ангелски глас, което иска просто да пее - ако не може соло, поне в хор. Съдбата ѝ отрежда ролята на дубльорка на Мария Калас. На камерната сцена Нети преминава органично и въздействащо през всички състояния на своята героиня – очакване, болка, тъга, гняв, примирение, нова надежда, ново разочарование. Това представление въздейства не със събитията, които се разиграват, а с усещането за несъстоялите се случки и преживявания – за несподелената любов, за недочаканата слава, за несрещнатите почитатели и нераздадените автографи. Един фийлинг на меланхолия обгръща като мъгла залата през 60-те минути на моноспектакъла, за да избухне във финалната ария на Кармен, изпълнена в червената кадифена рокля на Калас. Ще се самоцитирам: Режисьорът Ивайло Христов е изтръгнал от Нети таланта й до последната капка, опитомил го е, култивирал го е, поставил го е под контрол и го е поднесъл на публиката.
Елена Телбис е вироглавото
момиче на българския театър,
което си позволява лукса да отказва роли, ангажименти и медийни изяви, докато пише пиеси, а те печелят награди, като “Боклук” например. Но и застава пред публиката в “Топлоцентрала” и след 90-минутното представление Prima Facie я поразява като гръм. Актрисата разказва историята на Теса Енслър - млада и способна адвокатка, забавна и уверена в себе си. Постигнала е американската мечта, тръгвайки от бедно семейство в малкия град, през юридическо образование в Кеймбридж, до специалист в най-авторитетните кантори. Посветила е живота си в служба на система, в която безпрекословно вярва. Но в един момент животът ѝ се променя и тя се обръща към същата тази система, за да въздаде справедливост срещу акт на сексуално насилие. С Prima Facie австралийската авторка Сузи Милър прави дебют на “Бродуей” и в лондонския “Уест енд”. Печели престижните британски театрални награди “Оливие” и WhatsOnStage за най-добра пиеса. Представленията в някои държави по света предизвикват такъв огромен отзвук, че дава начало на цели обществени движения, а в Австралия и Великобритания водят до промени на институционално и законодателно ниво. Е, в България това няма как да се очаква, но самото обществено говорене по темата за сексуалното насилие, дискусиите след представленията са вече крачка напред в опита да се освети проблемът без срам и страх.
Една друга Елена –
Елена Атанасова, също избра
темата за насилието
В своя моноспектакъл “Случаят Лола” тя търси отговор на въпросите: Може ли малтретираната жена да преодолее унижението и агресията през смях? И как една порядъчна съпруга и домакиня се превръща в убийца? На сцената на “Хепи Сатира” героинята на Елена говори, пее, танцува, смее се и плаче около чувала с трупа на мъж, погубил младостта и илюзиите ѝ. Зрителите преминават през събития и случки, поставили героинята в унизителното положение на жена, решила да търси спасение от домашното насилие на агресивния си съпруг като в криминалните романи. “Случаят Лола” е за жените, намерили сила да кажат “Стига!”. За всички тях Елена Атанасова съблича кафявите дрехи на домашното безличие, облича вечерна червена сатенена рокля, грабва микрофона и с прочувствена балада заявява себе си. А дали убийството може да бъде изход, научаваме от неочаквания финал.
Дванайсет години след дебюта
си на сцената на Народния
театър Весела Бабинова също
се осмелява
да направи моноспектакъл, в който да разкрие различните лица на актьорския си талант. Нейната героиня Анджела от спектакъла “Пистолет в торнадо” буквално връхлита сцената в “Театро отсам канала”. Тя е уплашена до смърт от приближаващото природно бедствие. За да се спаси, се крие в мазето на своя обикновен американски дом и започва да предава на живо в социалните мрежи чувствата и страховете си. Анджела залива зрителите с поток от дребни случки, факти и битовизми и точно когато всички се чудят защо ги занимава с това, монологът прави рязък завой и от поток на мисълта се трансформира в докосваща лична изповед за живота на днешната жена. Весела преминава в състояние на драматизъм, но и хуморът върви с него ръка за ръка, както впрочем торнадото и пистолетът. Или както казва самата Весела: “това е комедия… докато не спре да бъде”.
Ако напишете в Google “В областта на сърцето”, първо излиза информация за лекарства при сърдечна болка и бодежи. Не можем да ви посъветваме за хапчета, но може да ви препоръчаме едноименния моноспектакъл на Силвия Петкова.
Силвия е от надарените
актриси, започнали пътя
си в Театър “София”
и продължили като независими. Камерата я обича, затова сме я гледали в “Пътят на честта”, “Революция Z”, “Революция X” и други сериали. Моноспектакълът е логична стъпка в творческите ѝ търсения. Авторката на текстовете за него Яна Борисова казва за Силвия: “Тя е вълнуващо талантлива, красива и емоционално интелигентна по начин, който вдъхновява и те кара да не искаш да се отделяш от нея. Тя е неизчерпаем енергиен източник и непрекъснато произвежда страст и емоции, които трябва да се предават нататък - към много хора, към пълна зала с публика, към света. Спектакълът “В областта на сърцето” е създаден за тази великолепна актриса, която наистина ще ви спре дъха!”.
“На живо” е автобиографичен
спектакъл на Александра
Сърчаджиева, който
хваща за гърлото
Въпреки че на сцената има втори човек, Радена Вълканова в ролята на журналистката, това по същество си е чист моноспектакъл. След огромния си успех той ще бъде последван от нов емоционален експеримент - “На живо и отвъд това”, който още по-дълбоко ще бръкне в душата на Алекс. Огромно е предизвикателството на сцената артистът да е сам, без партньор, без някой да го покрива, да му подава реплика, да го усети кога се губи или потъва и цялата отговорност да ляга върху него или нея. Изморително е и психически, и физически.
Почти всички представени спектакли и актриси имат номинации и/или награди “Аскеер” и “Икар”. Или предстои да получат, защото сценичното им присъствие е толкова мощно и автентично, че не може да не бъде забелязано. Няма универсална формула за техния успех. Общото е в мощната женска енергия и емоция, която всички тези талантливи момичета и жени излъчват към публиката. Защото какво е театърът без женската красота, без любовта на жената, без нейните романтика, смях и сълзи?