Отличник по математика от Стара Загора стана шампион по бойни изкуства след тежка операция
Казват, че агресивни на улицата са тези, които не тренират. Затова окуражавам връстниците си да се занимават с бойни изкуства в зала. Тренировките там дисциплинират,
треньорът ни учи
да не сме агресори,
гледа да няма изцепки. Да, аз мога да се бия и бих се намесил на улицата, ако се наложи, но засега не си спомням такъв случай. Неотдавна участвах в Деня на розовата фланелка в моето училище - това е ден срещу насилието, тормоза и агресията в училищата, който се отбелязва всяка последна сряда на месец февруари."
Това казва пред "24 часа" Мартин Петков - 16-годишният ученик от десети клас на Природо-математическата гимназия "Гео Милев" в Стара Загора, който вече има в актива си две европейски и една световна титла по смесени бойни изкуства при юношите до 18 години в категория 77,1 килограма. И 7 републикански титли.
Той е състезател на бойния клуб "Атила" в Стара Загора от 4 години.
Треньорът му там Ивайло Георгиев, който тренира и националите на България в този спорт, е живият му пример за доброта, на която учи и възпитаниците си. Насърчава ги да помагат на другите. Младият мъж често е инициатор на благотворителни акции в помощ на хора с увреждания, на хора в нужда, тези дни е организирал и акция по кръводаряване.
Само че Мартин няма право да участва в нея, защото още не е навършил пълнолетие - 18 години. Все още е много млад - ще стане на 17 години сега през април, а на тази възраст не може да има шофьорска книжка, няма право и да гласува на избори.
Което
далеч не му пречи да има завидна спортна биография
Втората европейска титла на ученика от Стара Загора е от първенството за всички възрасти в Белград, което се проведе през февруари тази година. На финала там българското момче победи с 2:1 съдийски гласа украинеца Олександър Рошак. Преди това побеждава коравия ирландец Кайл Хийли, който минавал за един от фаворитите като притежател и на син колан по жиу-жицу.
Самото участие на Мартин в Белград е истински подвиг, защото дойде само след 45 дни тренировки след тежка операция на киста в началото на ноември. За успешната операция Мартин и семейството му са благодарни на д-р Георги Димитров, завеждащ хирургичното отделение в медицинския център "Берое" в Стара Загора.
"Два месеца след операцията се възстановявах и не ходех на училище и на тренировки. От 5 януари поднових заниманията в залата, бях излязъл от форма. Но нямах голям избор и се стегнах, за да направя, каквото мога. Та това е", разказва простичко Мартин.
Златният му медал от световно първенства е от Абу Даби, когато Мартин бил само на 15. Тази година през юли световното първенство по смесени бойни изкуства отново е в Абу Даби, а с европейската си титла от Белград Мартин вече има квота за него. Амбициран е пак за златен медал и за убедителна победа на финала. Знае, че ще му е трудно, защото покрай подготовката си за битките в Абу Даби трябва да вземе и матурите си по математика и български език в училище, но е уверен, че ще се справи.
Ще се справи, защото е много добър ученик. Профилът му в гимназията е "математически науки" - математика, информатика и английски език, които са и сред най-интересните му предмети в училище. Все още Мартин не знае дали ще продължи обучението си у нас, или в чужбина, но е сигурен, че един ден ще се занимава с компютри.
И със спорт. Засега се е фокусирал върху това да тренира редовно и да надгражда, за да подобрява начина си на игра, за после - ще види накъде ще тръгнат нещата.
Към спорта като цяло и към бойните изкуства го насочил баща му Йордан, който навремето също ги тренирал. Записали го на джудо още в първи клас. След 6 години му омръзнало и се отказал, но
баща му не го оставил, държал да спортува и да бъде във форма,
затова му предложил да види една тренировка на треньора Ивайло Георгиев в боен клуб "Атила", с когото се познавал. Мартин го послушал, отишъл и останал - вече 4 години.
"Помня, че след първата тренировка, в която участвах, ми стана лошо, физическите натоварвания бяха големи. Сигурно това беше най-тежката тренировка, която съм имал. Но тя не ме уплаши, останах изумен след нея и бях мотивиран да продължа", разказва още Мартин.
Сега, когато не наближава голямо състезание, момчето тренира между 3 и 5 пъти на седмица. Почти всеки делничен ден по един път поне по час и половина, че и малко повече. Преди голямо състезание
седмичните му тренировки стават 10 - по две на ден, плюс още една в събота или неделя
Набляга еднакво и на физическата, и на техническата част от подготовката си.
Дали да се тренират смесени бойни изкуства е опасно?
"Във всеки контактен спорт можеш да получиш контузия, но в контролирана среда това не е толкова опасно. От доста време тренирам и нямам оплаквания от контузии", отговаря боецът. И допълва: "С времето се каляваш да търпиш на болка и да понасяш удари, преживява се. Всичко е поносимо, макар че много хора ги е страх от нашия спорт тъкмо заради това. Ударите не са толкова силни, при тренировка дори не се играе с пълна сила. Под 18 години в ММА няма удари в главата, над 18 вече може. При нас се бием с ръце и крака, но в клетката сме боси", смята той.
А времето на Мартин между училищните занятия и вечерните тренировки е за учене вкъщи. Старае се да слуша повече в час, за да му е по-лесно след това.
В училище не се чувства звезда, поддържа нормални отношения със съучениците си. Излиза понякога с тях, но в името на режима не ходи по дискотеки. Не пие и не пуши. Сам си е наложил да контролира хранителния си режим - приема до 2500-3000 калории дневно. Не се е съветвал с диетолог, но е научил много от момчетата в залата за тренировки, от баща си и от интернет.
Обича да слуша енергична музика, експулсивна, и така се зарежда, особено преди състезание. Слуша с удоволствие и изпълненията на български рапъри - например на старозагореца Владислав Керанов. Извън спорта и училището играе понякога на електронни игри, прави разходки с приятелката си, която е негова съученичка от гимназията.
Но за разлика от много свои връстници не гледа и не се интересува от футбол. По тази причина не знае нищо за своя съименник от "Левски" футболиста Мартин Петков. Това име - като неговото, му е излизало в "Гугъл", но нищо повече.
Мартин е благодарен и на ръководството на математическата гимназия, защото приемат с разбиране, че понякога заради спорта му се налага да отсъства от училище. Класният му ръководител Стоян Тодоров е от тези, които го разбират най-добре.
Но в гимназията има още една причина за това - спортът в нея е на почит. Само в класа на Мартин имат и други изявени спортисти: Александър е участвал в европейско първенство по кикбокс, Самуил, с когото седят заедно, е баскетболист, друго момче е с много висок шахматен коефициент...