"Тренд": Как учениците да разпознават добро и зло? Час по религия помага, вярват 60% (Графика)
Една четвърт обаче са против
Близо 60% от българите подкрепят изучаването на религия в училище и вярват, че това ще допринесе за изграждането на морални ценности у учениците. Това показва проучване на Изследователски център “Тренд”.
В момента се обсъжда дали религия да се въведе в средното образование като избор между изучаване на християнство, ислям и граждански и общочовешки добродетели.
Мнозинството от българите (57%) одобрява въвеждането на предмет по религия като част от редовната учебна програма в училищата. Малко над една четвърт (26%) са по-скоро или категорично против.
Одобрението е по-ниско от средното сред най-младите и по-високо сред хората над 70 г.
Идеята предметът да бъде съобразен с вярата на учениците (например православните да изучават православие, католиците – католицизъм, а мюсюлманите – ислям) се възприема по-нюансирано – 44% в някаква степен я подкрепят, докато 38% са против.
6 от 10 души са на мнение, че обучението по религия може да допринесе за изграждането на морални ценности у учениците. Това посочват по-често от средното жените и хората над 60 г. Близо една четвърт (23%) са на противоположна позиция, като това е най-силно изразено сред хората под 30-годишна възраст.
Темата за религията в училището напоследък предизвика оживена полемика.
Патриарх Даниил смята че въвеждането на редовен предмет в училищата религия - християнство - православие няма за цел насила да прави децата вярващи, а да ги образова за важните неща в живота.
В социалните мрежи едни са на мнение, че да се изучава не просто религия, а конкретно християнство е абсолютно задължителен елемент от това да се разбере Европа, тъй като това е религията, белязала на практика всеки един аспект от развитието на европейската цивилизация за последните 1500 г.
Други пък считат, че вникването в религията е тласък обществото да излезе от дълбоката си криза. Аргументът им е, че религията има отношение към морала, към това да се подчиним на
нещо по-голямо от егоизма ни,
гради общност и може да се направи по много умен, работещ и ефективен начин.
Също така обаче може и да се направи по безобразен, глупав, гротесков и будещ само отвращение начин.
Не са малко и тези, според които се прави опит децата да се лишат от свободно и критично мислене и да “бъдат потопени във вековните традиции на “няма нужда да тормозите умовете си - Бог е непознаваем за смъртните”.