Държавата плаща осигуровките на 62 хил. бедни, но и 1,6 млрд. за още поне 120 хил. в сектор “Сигурност”
Лечението на социално слаби е струвало 4,8 млн. лв
Колко и какви са българите, на които държавата плаща социалните и здравните осигуровки?
Депутатите отново направиха темата актуална, след като приеха българския бюджет, но отхвърлиха предложението на “Демократична България” чиновниците да започнат постепенно сами да си ги плащат. Това за пореден път изостри общественото недоволство. Това предложение бе разгледано и на тристранка във вторник.
Първата, а и най-логична за подкрепа от държавата е групата на бедните. През миналата година 62 224 социално слаби средно на месец са били здравно осигурявани от държавата през 2024 г., според данни на Агенцията за социално подпомагане (АСП).
Това са предимно
хората, които получават социални помощи и такива за отопление
За сметка на държавния бюджет се осигуряват още родители, осиновители, един от родителите, които се грижат за лице с над 50% увреждане или с трайно намалена работоспособност.
През 2024 г. бедните българи с платени от държавата осигуровки са били средно на месец с около 3900 по-малко.
Освен това държавата поема и децата, студентите, администрацията, полицаите, военните, затворниците и т.н. Хората, които получават парично обезщетение за безработица, също не плащат здравноосигурителна вноска. Важна подробност е, че държавата поема здравните осигуровки на пенсионерите. Работещите пенсионери, както и всички останали работещи лица, обаче, трябва да плащат осигуровки за социално и здравно осигуряване, ако са на трудов договор. В същото време обаче пенсионерите имат право за всяка отработена година трудов стаж да извършват преизчисляване на своята пенсия.
От Агенцията за социално подпомагане в болници за лечение са изпратени 3839 бедни, които нямат доход и лично имущество. През миналата година на тези болници за направените разходи по лечението на бедните пациенти чрез Националната здравноосигурителна каса са преведени и 4 854 388 лв.
През 2020 г. са платени 3 613 041 лв. за 4529 души, а през миналата 4 854 388 лв., пише в отговор социалният министър Борислав Гуцанов до шефката на социалната комисия Деница Сачева.
Държавните служители също не плащат сами осигуровките си. По принцип у нас размерът на осигуровките е 32,7-33,4% върху брутното възнаграждение, но работодателят поема 18,9-19,6%, а от заплатата на работника се удържат 13,7%.
При чиновниците целият размер на осигуровките се поема от държавата. Същото се отнася и за полицаите и военните, както и за депутатите, съдиите и прокурорите.
Държавните служители, съдиите, прокурорите, следователите и лицата, заети в сектор “Сигурност”, са общо 121 458 души през 2023 г. Това е било с 4071 по-малко от планирания им брой. В структурата на осигурените лица делът им е 4,3%, показва анализ на Националния осигурителен институт.
През същата година
приходите от осигурителни вноски са били 11,08 млрд. лв.
Приходите от осигурителни вноски за държавните служители, съдиите, прокурорите, следователите и лицата, заети в сектор “Сигурност”, са били 1,584 млрд. лв. Делът им в структурата на вноските от работодатели е 23,2%. В сравнение с 2022 г. за тази категория, за които осигурителните вноски са изцяло за сметка на бюджета или пари от нашия джоб, постъпленията са с 212 хил. лв. (15,5 %) повече.
От ДБ искат вноските на чиновниците да се изравнят с тези на обикновените граждани през 2030 г. Дотогава те ще нарастват плавно с по 7% на година. Така тази година 93% от вноската ще е от работодателя срещу 7% за работника. През 2026 г.: съотношението ще е 86% на 14%. През 2027 г. то ще е 79% - 21%. През 2028 г. ще е 72% на 28%, а 2029 г. ще е 65% на 35%. Така пред 2030 г. тя ще се изравни с тази в частния сектор - 60% на 40%.
Подобна реформа бе замислил през 2011 г. и тогавашният вицепремиер и финансов министър Симеон Дянков. Той планираше държавните служители да поемат своята част от осигурителната тежест, като срещу това получат увеличение на заплатата в размер на вноските си за пенсия и здраве. Така според него щяха да се запазят доходите на чиновниците. В крайна сметка обаче се пресметна, че увеличаването на заплатите на служителите, срещу което те да започнат сами да си плащат вноските, излиза по-скъпо от запазването на системата.
Служителите на на терен в МВР са 40%, а 6000 - пенсионерите
Не 20, а 10 заплати да получават при пенсиониране предлага ДБ
Заплатите в МВР да се вдигнат само за служители с полицейски функции и такива по пожарна безопасност, а не на администрацията. Така ще се изключат всички служители по Закона за държавния служител (ЗДСл) и Кодекса на труда (вкл. ПМС 66). Това предвиждат предложените промени от Божидар Божанов от “Демократична България” в законите за държавния служител и МВР, които бяха разгледани на тристранката. Предложението не срещна подкрепа от социалните партньори. Все пак те се обединиха, че е нужна реформа.
В предложените промени се разписва поетапно освобождаване на служителите, упражнили право на пенсия. В момента това са 6000 служители, обясни Божанов пред социалните партньори.
Друго предложение е МВР да извърши анализ на реално изпълняваните функции и ако установи, че служител с полицейски правомощия реално няма нужда от тях, да го преназначи по Закона за държавния служител или КТ.
В момента МВР е с 52 хиляди щатни бройки, не всички са заети. През последните 9 месеца обаче са се увеличили с 2 хил.
В момента при пенсиониране те получават и 20 заплати. Промените предлагат намаляване на броя заплати на 10, които се получават при напускане, но само за новопостъпилите.
“България е страна-членка на ЕС, с най-голям брой служители на МВР на глава от населението и с най-висок процент от БВП, отделян за сектора. Въпреки това гражданите и бизнесът не усещат адекватно повишаване на сигурността, а корупцията в системата остава сериозен проблем”, обясни председателят на АИКБ Румен Радев. В същото време над 95% от бюджета на МВР се изразходват за заплати, осигуровки и социални разходи на служителите, оставяйки под 5% за текущи разходи, инвестиции в техника, въоръжение, транспортни средства и горива. Само 40% от служителите изпълняват пряко полицейски функции, докато 60% са осигурени за първа категория труд, което показва, че една трета от тези служители не трябва да се ползват от тази привилегия, каза още Радев.
От АИКБ предлагат оптимизация на състава, като се даде приоритет на назначаването на по-млади служители. Да се направи и оценка на ефективността с ясен и прозрачен механизъм. Да се въведе физически и ментален норматив, който служителите с полицейски функции да покриват 2 пъти годишно, а непокриването му да води до освобождаване. Всички служители на МВР да плащат осигурителни вноски в съотношението, в което заплащат осигурителни вноски работниците и служителите в частния сектор.
Другото предложение на “Демократична България” е да има централизирани конкурси за служителите в държавната администрация, с които да се избегнат партийните назначения на т.нар. калинки и съкращаване на администрацията с 15% за период от 3 г.
Синдикатите са категорично против тези промени.