Да даваме до 25 000 лв. за бебе!

17.03.2025 07:59 Николай Василев

Защото у нас демографията е червена лампа, а не голям успех

Ако мислиш за няколко месеца напред, балансирай бюджета.

Ако мислиш за няколко години напред, вкарай България в еврозоната и превъоръжи армията.

Ако мислиш за сто години напред, увеличи драстично раждаемостта.

(Моя интерпретация на китайска поговорка)

Защо се занимавам с тази тема?

През последните години съм чувал изненадващи твърдения от уважавани учени-демографи като:

- “Няма значение дали тук ще живеят 3 милиона или 9 милиона души.”

- “Раждаемостта не е важна.”

-“Не сме в демографска криза.”

Като гледаме на графиката как населението ни бързо намалява, а в части на света се увеличава, наистина ли нямаме демографска криза? Не съм тесен експерт в тази област и бих искал да не пиша тази статия, но заради три неща не мога да замълча:

- Българската нация се топи бързо, без да сме във война, природно бедствие, пандемия или дори рецесия.

- Никой не изглежда загрижен за тази тема, поне по нищо не личи. Това включва управляващи, политически партии и дори учени. Това безразличие ме хвърля в недоумение и тревога.

- Демографи бодряшки коментират, че по един показател за плодовитост сме европейски шампиони. Това позволява на недалновидни политици (вкл. академици и възпитаници на известни университети) да твърдят, че сме първи по раждаемост и че няма нужда от никакви действия. Цитирам: “Мерките, които сме предприели в демографската политика, вече дават първите резултати”. Според мен мерки не е имало, а резултатите си остават драматични.

Ето как би изглеждало това във футбола...

От футбол всички разбират, нали? Играта се мери с голове. Ако вкараме повече голове, печелим мача. Важни ли са други фактори като брой ъглови удари, свободни удари и дори дузпи? Да, може да се твърди, че колкото повече са всички те, толкова по-вероятно е да победим.

Обаче проверих статистиката за последния знаменит мач между “Реал - Мадрид” и “Барселона” на 12 януари 2025 г. “Реал” води в ъгловите с 9:5 и в ударите с 19:14. “Барса” даже получи 1 червен картон. Но... “Реал” загуби с 2:5! Така че кажете ни за головете, моля.

В метеорологията...

Може ли да опишем климата само с атмосферното налягане? Учени като проф. Рачев ще ни обяснят, че високото и ниското налягане имат голяма корелация с определени температури. Но ако не ни кажат дали утре ще бъде 0°С, 15°С, 30°С или 45°С, как да разберем дали да приготвим зимното палто или банския костюм? Освен хектопаскали, дайте и градуси, моля!

В географията...

На плаж се ходи на море, нали? Ако ви кажа, че Канада има 243 хил. км брегова линия, а България само 378 км, кой плаж ще ми препоръчате – Варна или Ванкувър? Да, Швейцария с 0 км бряг не става за морски плаж, а Гърция с 13,7 хил. км става – т.е. корелация има. Но е нужна много повече информация като географска ширина – пак става дума за градуси, макар различни.

... или в автомобилизма

Един автомобил има 150 конски сили, а друг 300. Кой да изберем? Въпросът не е ли безсмислен? Първият се оказва камион ЗиЛ-130, а вторият е електрическа спортна кола. Но на Ривиерата ли ще ходим, или в кариерата за чакъл?

Какво показват тези примери от други науки?

Че много от сложните процеси в природата не могат да се опишат с един показател. Особено ако този показател не е най-важният, а само един от многото, които са смислени само в ансамбъл.

Какво е “коефициент на плодовитост” в демографската наука?

Може да изглежда просто, но сигурно малко на брой тесни експерти разбират детайлите и знаят как се изчислява тази прогнозна стойност. Нито един от тези експерти обаче не е в правителството или в парламента.

Кратката дефиниция е: броят на децата, които една жена в детеродна възраст (напр. 15 – 49 г.) се очаква да има през живота си. Важно ли е това? Разбира се. Няма нужда човек да е доктор на науките, за да прецени, че ако всяка жена ражда 3, 4 и повече деца, населението ще расте по-бързо. А ако всички имат по 1 дете или 0, популацията ще намалява.

Но да се гледа този показател не е достатъчно. Може една държава като България да има не толкова лоша плодовитост, но демографската картина въпреки това да е трагична. Нашият показател от 1,81 (брой деца на една жена) може в момента да е най-високият в Европа, но това по никакъв начин няма да спре стремглавото намаляване на населението поради други фактори – малко млади жени и голяма емиграция.

Освен това от световния опит и с математически изчисления се приема, че за да не намалява населението, е необходима стойност над 2,1. Да, може да сме малко по-добре от Европа, но цяла Европа също има голям демографски проблем. А Африка и други континенти растат бързо.

За да илюстрирам неуниверсалността на коефициента на плодовитост, ще дам екстремен пример. В едно видинско село има 300 пенсионери и само една млада жена, която има 5 деца. Плодовитостта в селото е 5,00 – водеща в света! Но и петте деца отиват да работят в чужбина и млади хора тук така и не остават. В същото време коефициентът на раждаемост е много нисък и дава по-ясна и безнадеждна картина.

Индия, от друга страна, има прекрасна структура на населението. Само 6,8% хора над 65 г., раждаемост над 16 промила (два пъти над България), смъртност само 9 промила и следователно естествен прираст от над 7 промила. Годишно индийското население расте с над 10 милиона души (!) и вероятно ще надхвърли 1,5 милиарда до края на това десетилетие. А български учени ни успокояват, че и Индия е закъсала с коефициент на плодовитост от 1,98 за 2023 г. Ехооо, наистина ли никой не вижда разликата? Населението на света расте с 80 млн. души всяка година. Всяка секунда се раждат по 3 деца. Колко ли са се родили, докато прочетете тази статия?

Демографското уравнение е с повече неизвестни – какво друго трябва да се анализира?

Смятам, че трябва да се вземат предвид поне следните фактори: брой родени деца, коефициенти на раждаемост и на смъртност, детска смъртност, брой аборти, естествен прираст, емиграция, завръщане в родината, имиграция, демографска пирамида, етнически състав (вкл. анализ на всички фактори по етноси) и други. Както и плодовитостта, разбира се. Ето по няколко думи за всеки от тях.

1. Абсолютен брой родени деца

Защо това е важно? Защото децата са бъдещето. En gros, ако в България се раждат 57 хил. деца при средна продължителност на живота от 80 г., населението ще върви надолу към 4,5 млн. души. Лошо. В Индия се раждат над 23 милиона, значи там ще живеят над милиард и половина души. Разбира се, не е важно само какво се случва в една отделна година, а и динамиката.

Графиката показва, че у нас броят на новородените рязко намалява през годините след 1990 г. Има сериозен ръст от 1997 до 2009 г. – вероятно заради излизането от кризата, влизането в ЕС и общия оптимизъм в обществото. Следва остър спад отново след 2010 г. През 2023 г. имаше малко подобрение с над 600 бебета. Причина за радост ли е това? Едва ли. Вижте общата посока надолу за последните 13 г. Освен това с тези числа се хвалеше редовното правителство, което управляваше по-малко от година. Като се вземе предвид 9-месечната бременност, може би с нищожния възход трябваше да се хвали някой предишен служебен кабинет...

С поглед напред съм много притеснен. Ако бихме искали населението на България да спре да намалява – дори без нова нетна емиграция – трябва да раждаме над 100 хиляди деца вместо сегашните 57 хиляди. Ако очакваме още емиграция, бебетата трябва да са много повече от това - да кажем 120 или 150 хиляди, т.е. съвсем невъзможно! Някой коментира ли това?

2. Коефициент на раждаемост

В България за 2023 г. той е 8,9 промила (т.е. 8,9 на хиляда души население). Показателят малко се подобри напоследък, но не защото броят на новородените се е увеличил, а понеже през 2022 г. имахме преброяване на населението. Оказа се, че то е по-малко, затова при същия брой новородени числото изведнъж се повиши.

Щом казахме, че е нужно удвояване на броя деца, значи е нужна раждаемост от... 18-20 промила. Повече от Индия.

3. Коефициент на смъртност

Демографите отдават голямо значение на този показател. България има далеч най-високата смъртност в ЕС и една от най-високите в света. Срамно. Без да имаме война, природно бедствие, пандемия или дори рецесия. За 2024 г. се класираме на 7-о място в света по най-много смъртност.

4. Детска смъртност

Да се раждат деца е добре, но да си отиват на невръстна възраст е ужасно. България има един от най-лошите показатели в ЕС. Макар че статистически това има малък ефект върху голямата демографска картина.

5. Аборти

В България се случват и много аборти – 20-30 хил. годишно. А през 1990-те години са били над 90 хил.! Т.е. ако държавата има политики и положи усилия поне част от абортите да не се случат и децата да се родят, ефектът може да е огромен.

6. Естествен прираст

Това е разликата между раждаемостта и смъртността. В абсолютни бройки намаляваме с петдесетина хиляди души всяка година. Показателят ни е -6,8 промила за 2023 г. На предпоследно място сме в ЕС и на едно от последните в света. Лошо.

Оптимистите защо не цитират този много по-адекватен фактор?

7. Емиграция (на българи основно на Запад) и завръщане у дома

Това е супер важно. След 1990 г. милиони българи напуснаха България, много от тях млади и активни хора. Някои се върнаха, но болшинството не. Към 1/3 от българчетата се раждат зад граница, повечето от които няма да заживеят тук. През последните години се наблюдава положителна промяна с повече завръщащи се в родината. Две от причините са пандемията и нарастващите доходи в България. Това е похвална тенденция, която трябва да се стимулира, но според мен не се прави достатъчно в тази посока.

8. Имиграция

Напоследък се засилва трендът десетки хиляди да искат да се заселят у нас и евентуално да получат гражданство. Като бивш министър на икономиката и като работодател съм наясно с огромния дефицит на работна ръка в почти всички отрасли. Какви са решенията?

А) Вдигаме заплати, задържаме хората в България и връщаме българи от чужбина – отлично.

Б) Внасяме работници от далечни континенти и религии. Краткосрочно това може да е полезно. А дългосрочно? Ако се окаже, че след едно поколение нашите деца са в Калифорния, а техните са тук и са мнозинство?...

9. Демографска пирамида

Това е графичен начин да се илюстрира възрастовата структура на населението. Най-много в историята са хората от моето поколение. Децата днес са два пъти по-малко.

В държави в Африка и на други континенти тази графика наистина е полегата пирамида – много млади хора и висока раждаемост. В България не е никаква пирамида, а е нещо като бъбрек. Твърдя, че от 1990 г. не съм виждал никъде публикувана демографската пирамида. Затова я сложих на корицата на последната си книга NEXT.BG, като я взех от чужди източници. Тази пирамида не я виждат медиите и със сигурност политиците. Това, че демографите си я знаят в кабинетите си, не води до обществена тревога и до национални политики.

10. Етнически състав

Демографите също така знаят какво се случва по етноси – раждаемост и демографска пирамида. Някой от останалите 99% от населението виждал ли е такава статистика? Аз не съм. Какъв е етническият състав на новородените? Какво ще бъде населението след едно-две поколения?

11. Коефициент на плодовитост

Хайде сега да се върнем на този фамозен термин – нещо като анализ на ъгловите удари във футбола. Виждате – при мен това е фактор №11. Много е важно колко деца прогнозно ще ражда средно една жена, разбира се. Но извън контекста на застарялото население и емиграцията хваленето с показател 1,89 - най-висок в ЕС, т.е. на демографски най-застрашения континент – е като щрауса в пясъка. Въобразяваме си, че всичко е наред, но нацията си изчезва със страшни темпове.

Причината през последните години това число да се повиши, се крие не в числителя (брой новородени), а в знаменателя – жените в детеродна възраст се оказаха по-малко след преброяването на населението.

Нека отново подчертая – числото 1,89 не води до нарастване на населението, а до намаляване. Това, че европейските държави са още по-зле, не ме прави оптимист за България, а песимист за Европа и за България.

Какви да са стратегическите приоритети на нацията?

Според мен те трябва да са 4:

- демография

- дългосрочна бюджетна и икономическа стабилност

- западна ориентация на страната

- опазването на границата от война и от мигрантски натиск

Вместо това с какво се занимава Бюджет 2025?

Специални демографски мерки и сега липсват. Превъоръжаването на армията е мижаво. Дано поне влезем в еврозоната. Отделна тема са огромните дългове и дефицити в бюджета, на които пак съм най-големият критик. Бюджетът е по-скоро във фаза катастрофа, а не стабилност – точно като демографията.

А приоритетите на изготвения бюджет са:

- да няма никакви наченки на реформи в никоя сфера, вкл. съкращения и оптимизация

- огромен ръст на заплатите на групи служители

- социални разходи

- много милиарди дълг и капитализиране на неефективни държавни дружества и банка

- субсидии, вкл. за ток

- прахосване на милиарди във всички посоки за сметка на нашите родени и неродени деца и внуци

Много умно...

Какво предлагам в демографската политика?

- Да има министерство (не ново), което в заглавието си да съдържа думите “демографска политика”, например МТСДП. Не съм забелязал някое министерство да припознава тази тема.

- Демографията да е първи стратегически и бюджетен приоритет, а тя никога не фигурира никъде. Бюджетът ще изхарчи над 100 милиарда лв. (заедно с разходите под черта) през 2025 г., но за демография няма нито един милиард.

- До 25 000 лв. на новородено дете. Може да има диференциация според образование на родителите, осигурителен доход и по други критерии.

- Построяване на ВСИЧКИ необходими детски градини незабавно, особено в София. Това може да стане и с инвестиции от частния сектор.

- Четворно увеличение на месечните детски надбавки.

- Цялостен комплекс от мерки за задържане на младите хора тук и привличане обратно на българите от чужбина.

- Множество профилактични мерки и инвитро процедури.

Моят списък може да продължи. Но по-скоро е нужна широка обществена дискусия, при която ще се родят много идеи и ще се проучи опитът на други държави като Унгария и Сингапур. Преди всичко трябват хоризонтални дългосрочни мерки. От това какво слагаме в учебниците като съдържание днес, през политическата стабилност, околната среда и здравословната храна до заплатите в края на месеца. Всичко е едно голямо химическо съединение. И е крайно време управляващите в България да престанат да разчитат само на химията в любовта.

Да, неродените деца не носят гласове на следващите избори. Но българските граждани ще оценят тези политици, които виждат България след 20 или 100 г.

Други от Анализи

Как уроците до 7-и клас да са по-близки до децата и кой да ги възпитава

Трябва система за оценка на резултатите на ниво училище Министерството на образованието и науката публикува концепция за промяна на учебните програми

Проучване на “Тренд”: Повече родни автори в час по литература искат 1/2 от българите

И в уроците да се набляга на класиците Близо половината българи искат да се изучават повече родни автори в часовете по литература в училище, като трябва да се наблегне повече на класическите

Войната с митата - гениален ход или грандиозен провал

Има всички основания за подозрения, че Доналад Тръмп иска умишлено да отслаби долара Нарочно ли Доналд Тръмп иска да обезцени щатския долар? От януари насам световната валута се движи рязко надолу

Защо България е толкова чуплива?

Някакви си 32 гласа – и пак политически хаос Една поетична илюстрация в теорията на хаоса е, че само едно махване с крилата на пеперуда някъде край реката Амазонка може да предизвика опустошителен

Bye, bye Ukraine: Тръмп не се вълнува от съдбата на Украйна

Заплахи за търговски войни с Китай, Европа и Канада, войната в Газа, сриваща се стокова борса и протести срещу масовите съкращения вътре в страната: американският президент Доналд Тръмп се бие на