Къде си, Къци?, питат го непознати на улицата, а тв водещият режисира първия си игрален филм
Синът му Асен прави музиката към "Добри родители" - история за майка, която губи децата си при развод
Вдъхновен от скандинавското кино, телевизионният водещ Къци Вапцаров ще изненада зрителите с първия си пълнометражен драматичен филм - “Добри родители”. Този път застава от другата страна на камерата и режисира историята на българката София, която живее в Норвегия, но преминава през драматичен развод със своя съпруг Руне.
Къци решава да направи този филм заради съдбата на много майки, които имат семейни проблеми и губят децата си. “В лентата има много истински истории, но и художествен разказ. Иначе, ако следваш само една реална история, има опасност да се превърне в документален филм”, разказва режисьорът пред “24 часа”. Драмата на героинята е, когато в бракоразводното дело е въвлечена и службата за закрила на детето. Обвинена е в емоционална нестабилност и затова децата ѝ са отнети и настанени в различни приемни семейства.
В главната роля Къци избира актрисата Лина Златева. Позната е на зрителите от малкия екран от предаванията “Големият въпрос”, “Ва Банк” по Нова телевизия, а по Би Ти Ви е водеща на “Любовни игри”. Гласът ѝ обаче е още по-разпознаваем, защото озвучава десетки роли в киното.
Двамата с Къци Вапцаров се познават от години. Той е продуцент на “Любовни игри”, а тя - водеща. Сега я избира за главната роля в първия си пълнометражен филм, защото тя от няколко години живее в Норвегия със семейството си. “Двуезичен ми беше само един от персонажите, главната героиня София, която е българка, живееща в скандинавска страна, и тук вселената ми изпрати Лина Златева, която, първо, е много добра актриса и, второ, се оказа, че живее там”, разказва Вапцаров. Във филма се говори на няколко езика. Затова той издирва всички скандинавци, които живеят у нас.
Избира актьорите, които
трябва да владеят
шведски и норвежки език
Среща се лично с тях, за да направи собствен миникастинг. “Бях впечатлен от това колко са органични и естествени тези хора. Аз им давах текста и те започваха да го четат толкова натурално, че аз ги гледах и слушах в захлас”, разказва режисьорът.
Децата във филма също трябва да говорят двата езика, защото са от смесения брак на героите. Затова Къци има труден избор. “Прослушах много деца и накрая отново вселената ми помогна и ми изпрати две прекрасни момче и момиче, които бяха от Осло, говореха и български, но се преместиха за около 6 месеца да живеят при баба си в Бургас. За мен бе суперлесно да прескачам многократно дотам, за да репетираме и да свикват със сцените”, разказва режисьорът. По думите му те перфектно се справят с репликите си: “Заобичах ги като мои деца по време на репетициите и снимките”.
Всъщност неговият син Асен Вапцаров също участва - прави музиката към филма.
Това е първата съвместна
работа на баща и син
“За мен беше много интересно, защото Аси е изключително талантлив, той е школуван в “Бъркли” точно в областта на филмовата музика, натрупа много опит, има вече над 6 филма зад гърба си като композитор и от него можеш да очакваш сериозна музика”, разказва гордият татко. Описва сина си като задълбочен, с поглед дълбоко в историята и персонажите, много всеотдаен. Но за сметка на това си позволявал да му каже: “Това не ми харесва, напиши нещо друго”. “Сигурен съм, че на него не му е било лесно, защото аз съм много капризен, но той написа прекрасна музика, на която ще можете да се насладите”, казва Къци.
За първия си пълнометражен филм избира драматичния жанр, защото харесва сериозното европейско кино. От идеята до снимачния процес на филма не среща трудности, защото “правенето на кино е удоволствие” за него. Дори според Къци, ако едно нещо е трудно, човек не трябва да се занимава с него. Описва създаването на лентата като празник. “Първо виждаш филма на хартия - сценария, диалога, когато си представяш локациите и сцените. Следващият етап е, когато дойде конкретиката. Започваш да пробваш различни актьори и виждаш, че всеки един би отвел филма в различна посока и това е друг суперинтересен етап”, разказва Къци. Той си е представял историята на “Добри родители” по много различни начини, както и каква трябва да е главната героиня. А когато започнал снимачният процес, вече видял различните кадри, локации, декори, костюми и начин на общуване на героите.
За него един от най-интересните етапи е монтажът. Изненадващо, но махал цели сцени с “лекота”, които му харесвали, но не били необходими за филма.
“Всеки един от тези етапи може да направи съвсем различен филм и от теб и от твоя вкус зависи какъв точно искаш да бъде. Всеки етап за мен бе удоволствие и съм благодарен на хората, участвали във всеки от тях”, казва режисьорът.
Премиерата на “Добри родители” е на 20 март в кино “Люмиер” в рамките на фестивала “София филм фест”.
Ще събере в книга бисерите на децата от “Кой е по-по-най”
Къде си бе, Къци? Така непознати питат любимия телевизионен водещ, след като вече не го виждат на екрана. Дълги години Вапцаров беше лице на емблематичното предаване “Риск печели, риск губи”. Шоуто стартира по Ефир 2 на БНТ като самостоятелно предаване. А от 2000 г. се излъчваше по Би Ти Ви, но бе свалено от ефир през 2005 г. След осемгодишно прекъсване - през 2013 г., се завърна в ефира на Тв7.
Къци започва своята телевизионна кариера с развлекателното предаване на БНТ “Невада”. Малко по-късно става водещ и продуцент на любимото детско предаване “Кой е по-по-най”. Първата версия на шоуто създава през 1991 г. като сцена за детска изява на живо в зала. Скоро след това превръща идеята си в предаване за кабелната телевизия “7 дни”. От 2000 до 2013 г. то се излъчва всеки уикенд по Би Ти Ви.
“Кой е по-по-най” е формат, който липсва на публиката. Децата имат нужда от него - място, където да се изявяват, да имат своя трибуна и сцена. След спирането му многократно съм го предлагал на големите телевизии, така че ако не се излъчва, отговорността е тяхна”, казва Къци. Той помни много от лафовете, които развеселяваха и малките, и големите зрители. Дори си е обещал един ден, когато има време, да издаде книжка с бисери от шоуто. “Ще е голямо бижу. Вкъщи имаме лафове оттам, като “Аз да не съм ти от село, да не съм ти” и много други.
“Когато някой непознат ми се усмихне на улицата, аз знам, че вселената ми се усмихва и ѝ благодаря!”, признателен е Вапцаров.