Българска Лара Крофт спасява богатствата на Аполония Понтийска
Обикновено при големите археологически открития се сещаме за подвизите на Индиана Джоунс, забравяйки че този филмов герой си има еквивалент от женски пол. Измислената английската археоложка Лара Крофт е увековечена в поредицата филми, компютърни игри и комикси Tomb Raider, а в два нашумели филма се играе от прочутата Анджелина Джоли. И това не е случайно, защото в нашата наука има много дами, които се справят не по-зле от мъжете. В тази статия ще разкажа за откритията на една от тях в първите години на новия век.
На старогръцки език „некропол" означава „град на мъртвите". Християнското гробище е място за полагане тленните останки на хората, от които се е отделила безсмъртната душа. В античността обаче вярвали, че хората и след смъртта си продължават своеобразен живот и имат нужди, подобни на живите, включително да притежават свой град. Ето защо античните некрополи са с много находки и интересно устройство.
Именно такъв уникален паметник проучваше през 2004-2005 г. екипът на доц. д-р Кръстина Панайотова от Археологическия институт към БАН на плажа „Харманите" край Созопол. Нека читателите не мислят, че това е било едно приятно удоволствие край Черно море. За тези разкопки се говореше и преди, но в криминалните хроники. След 2000 г. апетитните места край морето бяха върнати на собствениците и навсякъде започна безогледно строителство на хотели. Некрополът на предшественика на Созопол, античния гръцки град Аполония, беше заплашен от пълно унищожение.
Първо ще разкажа за този уникален древен център. Градът-държава Аполония е основан в 611 г. пр. Хр. от около 1000 гръцки преселници, дошли на корабите си от Милет и Фокея. Те се споразумяват с местното тракийско племе на скормианите и получават разрешение за заселване. Селището се развива бързо чрез посредническата търговия между Тракия и Елада. Намиращият се на удобния полуостров Аполония е ограден със здрави стени и благоустроен с украсени от статуи площади, улици и храмове на тракийски и гръцки богове. Гордост за града е 13-метровата бронзова статуя на Аполон, изваяна от прочутия скулптор Каламис. Законите на демократичния град пък създава родоначалникът на философията на материализма Анаксимандър от Милет. В началото на І в. селището е превзето и опожарено от римляните, но после е възстановено от тях. След ІV в. средновековният наследник на Аполония, Созопол, или „градът на спасението", продължава да е важен център на морската търговия.
Ето такова важно средище бил крайморският град, чиито некропол трябваше да разкрива Кристина. Но още тогава избухнаха тежки конфликти между археолозите и частниците. Тя бе плашена с мутри, които й обещаваха килия с южно изложение. Един нагъл собственик обяви парцела си за „първи частен некропол". Благодарение на упорството и такта на учената дама противоречията бяха преодолени. В края на краищата тя продължи работа, но винаги трябваше да бъде на крачка пред строителите. Нещо като спешните спасителни разкопки по инфраструктурните проекти за изграждане на магистрали и газопроводи.
Тогава Кръстина ми разказваше емоционално за своите находки. Началото е сложено още през 90-те години, когато проучванията стартират със средства на Националния исторически музей. За тези години са открити над 3000 цели керамични съда, от които една трета са с украса. Стотици екземпляри наброява рядката посуда от стъкло и алабастър. Повече от 400 са само статуетките от глина, изобразяващи почитаните божества на погребаните аполонийци. Малки бронзови огледала открояват починалите дами, а стъргалките за почистване на кожата след спортни състезания, т.нар. стригили, отличават мъжете. В гробовете се срещат накити и оръжие, но никога предмети от скъпоценен метал.
Древните гърци се подигравали на съседите траки за варварския им разкош и навика да слагат несметни съкровища в гробниците. Те смятали, че златото може да се използва по-рационално. Тяхното демократично общество не позволявало да има разлики след смъртта и затова липсват пищни гробници. Още в началната фаза на некропола от V в. пр. Хр. основни са погребенията в ями, които се запазват чак до края на неговото функциониране през ІІІ в. пр. Хр. От ІV в. пр. Хр. се появяват оградени с керемиди или каменни плочи гробове. Някои от тях са боядисани в бяло и червено, за което учените предполагат, че може да е белег за пола.
Кръстина особено се увличаше, когато рисуваше картината на духовния живот. За нея откритието на 2005 г. не е златно съкровище, а „виа сакра", свещения път, по който погребалните процесии са влизали от Аполония в некропола. Първо се преминавало през каменна ограда, разделяла града на живите от града на мъртвите. От ляво и от дясно са фамилните парцели на видните аполонийски родове. По откриваните в погребенията керамични статуетки може без грешка да се определят закрилящите ги богове. Това са покровителят на града Аполон, Атина Палада, Афродита и особено често веселият Дионис. Любопитно е, че първоначално покойниците са полагани цели, докато след ІV в. пр. Хр. се наблюдават и гробове с трупоизгаряне. Някои учени смятат, че това са заселили се сред гърците траки, а други виждат в кремацията начин за по-бързо достигане от душата на подземния свят. Заедно със своите господари са погребвани и робите, което не се забранява в демократичното гръцко общество. Затова свидетелстват намерените скелети с железни халки на краката.
Откритите съдове с червенофигурна украса са изключителна възможност да се надникне в мирогледа на древните аполонийци. Преобладават сцените на погребални угощения; сатири и вакханки от цикъла за Дионис; изображения на храбрите жени-воини, амазонките; мистериите на Елевзинските тържества. Някои от художниците са били сред известните таланти на епохата, но не са оставили имената си. Затова учените ги наричат условно – „аполонийския майстор" и „художника на черния тирс", който единствен рисувал венеца на Аполон в черно. А през същата 2005 г. на бял свят се появи и уникален фигурален съд с позлата, представящ бога Ерос със символа на смъртта, петела. Но освен вносна продукция от Гърция, несъмнено в Аполония е имало и местно производство, за което говорят недовършените керамични съдове.
През 2005 г. се чудех как Кръстина прави разкопки на плажа, под погледа на стотиците любопитни летовници. Тогава тя бе поставила и книга за впечатления. Често учени и курортисти по бански обсъждали задълбочено проблемите на археологията. Аз разбира се знам от моите проучвания на Перперикон и Татул колко е приятно и същевременно адски трудно да се работи под непрекъснатите въпроси на хилядите посетители. Но нали в края на краищата нашият труд е предназначен именно за тези хора.