Защо за успешните хора не е вярна теорията за моркова и тоягата
- На тях мотивацията им идва отвътре, не отвън
- Естествен стимул е интересът към работата. А той е по-голям, когато сте по-овластени как да я вършите
"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
Всеобщо разпространена е теорията за моркова и тоягата. Човек работи най-добре, когато очаква да получи награда или когато може да бъде наказан, ако не си свърши задачите.
Това обаче според науката е грешен или поне непълен възглед за мотивацията и човешкото поведение.
Теорията за моркова, т.е. за външната мотивация, е отдавна опровергана - още през 1949 г., с експеримент, проведен от американския психолог Хари Харлоу, професор в Университета на Уисконсин.
Ученият кара осем маймуни макак да изпълняват задачи - да издърпват карфица, да откачват кука, да свалят капак. На приматите това им се вижда любопитно. Без външни стимули като храна и вода те се заемат със задачите и се справят добре.
Изпълнението на задачите им носи вътрешнно възнаграждение, заключава Харлоу от наблюденията си в продължение на две седмици.
После той решава да провери дали макаците ще действат по-бързо, когато имат външен мотиватор - дава им стафиди за успешно изпълнение на задача.
Но наградата не подобрява по-нататъшното представяне на маймуните. Те знаят, че ще получат вкусни стафиди и въпреки това започват да правят повече грешки, даже по-рядко да решават проблемите. Изглежда външният мотиватор се превръща във фактор, който ги разсейва.
Тези експерименти карат учения да предложи промяна в разбирането за мотивацията.
Тя не идва само от стремеж към задоволяване на биологични нужди (глад, жажда, секс), външни награди или наказания. Според теорията на Харлоу за човешкото поведение мотивацията идва от самата задача. Явява се естествено при дейност, от която човек се интересува. Следователно предизвикателството не е да получавате мотивация, а да избягвате демотивация, когато дейността не ви е интересна.
Психолозите Едуард Л. Деси и Ричард М. Райън от университета "Рочестър" в САЩ през 1985 г. създават теория за самоопределянето, която подчертава значението на вътрешната мотивация. Според тях това означава, че хората избират да участват, защото самите дейност са интересни и доставят спонтанно удовлетворение.
Двамата учени не отричат значението на външната мотивация като награди и наказания, но обосновават, че вътрешната води до по-дълбоки и по-трайни усилия, по-висока ефективност и повече успехи.
Ключовите характеристики на вътрешната мотивация са:
- автономия - чувството за контрол върху собствените действия,
- майсторство - желанието за усъвършенстване и постигане на висока компетентност,
- цел - ангажиране в дейности, които са в съответствие с личните ценности и амбиции.
Даниел Пинк, автор на книгата "Мотивацията", добавя фактори, които могат да допринесат за самоопределянето, а оттам за вътрешната мотивация и за избягването на демотивация. Според него ключово е овластяването. То означава на хората да се даде контрол върху времето, задачата, екипа.
Ако имат контрол над времето си, те могат да работят, когато се чувстват най-продуктивни и креативни. Контролът върху задачата им позволява да се ангажират с работа, която намират за смислена и предизвикателна. Ако могат да избират екип, си сътрудничат с колеги, които ги вдъхновяват и допълват техните умения.
Самоопределението в трите фактора създава среда, в която мотивацията процъфтява, а това води до по-голямо удовлетворение и продуктивност у служителите, уверява Пинк.
Тези теории са важен урок за всички нас как можем да преоткрием собствената си мотивация, коментира Ейдриън Кели, бизнес съветник и треньор по личностно развитие.
Двата вида мотивация - вътрешна и външна, движат човешкото поведение.
Външните награди (като очакван паричен бонус за свършена работа или похвала от шефовете, да речем) могат да бъдат по-бърз стимул. Те обаче обикновено са краткотрайни, макар че са полезни инструменти, които тласкат към действие. Външната мотивация може да повиши ефективността в краткосрочен план, но трудно поддържа дългосрочна ангажираност или ражда креативни решения.
Човек, който е мотивиран от външни награди, продължава да изпълнява задачите, докато се дават наградите, казва американският психолог Бъръс Скинър, един от задълбочените изследователи на поведението и мотивацията.
За да е мощно и дългосрочно действието, много по-ценен е вътрешният мотиватор - интерес, удоволствие, удовлетворение от задачата, личностно израстване, дълбок личен смисъл.
Подхранването му в самите нас се превръща в мощен епицентър, от който произтича отлично представяне, обобщава Ейдриън Кели.
В "Точният човек" можете да прочетете още:
Професионалният жаргон - перчене, но и знак за принадлежност
Кога психофеноменът "социално доказателство" пречи на професионалния успех
Сменяте мнението си? Не е срамно, интелигентно е и ви печели доверие
"Аз никога не се отказвам" - пристрастие, което проваля кариерата
Как ефектът на съблазнителната примамка помага за успех в работата
5 безотказни техники за убедителност
Преговорите не са битка, но все пак са състезание. Тактики да го спечелите
Техники да се сработвате с шеф педант
Как да се справяте с язвителен колега
Стратегии за борба с негативизма, който пречи на личния успех
Помирител е обещаваща роля за кариерен напредък, ако не плащате чужд конфликтен дълг
4-те типа конфликти в екипа, кога да се биете и кога да бягате