Енергия от земята може да се извлича от всяко място у нас

10.02.2025 18:57 Марияна Бойкова
Сондаж за геотермална вода в Мадан. СНИМКА: “24 ЧАСА”

Използва се за производство на ток или за отопление

Няма място в България, в което да не може да се ползва топлината на земята от близо 150 м дълбочина за производство на енергия.

На тази дълбочина температурата е между 18 и 25 градуса и е достатъчна, за да осигури нормалната работа на съвременните термопомпи. Температурата на 1 км под земята е 30-40 градуса, на два километра е два пъти по-топло. Така че може да се извлича топлина за термопомпи, както и за производство на топлинна и електрическа енергия.

Разбирането на геотермалния потенциал на страната като находища на минерални води е остаряло. Те са важни за СПА туризма, балнеология, отопление на сгради и оранжерии, но геотермалната енергия не е само това. Вече има примери за нейното използване за отопление на детски градини в Бургас и Ямбол. За еднофамилна къща от 150-200 кв. м отопляема площ инвестицията в термопомпа за геотермална енергия е 25 000-30 000 лв.

Изплащането става за 5 до 7 години в зависимост от спестените сметки, а животът на една термопомпа е между 20 и 25 години.

Геотермален сондаж може да се

използва 80-100 години,

казва Никола Сечкарьов - председател на Българската асоциация за геотермална енергия.

Две са основните направления за разработването на геотермалния потенциал. Едното е плитката енергия за термопомпи. Такива може да бъдат изградени на всяко място в България.

Другото е дълбочинният добив от над 200 до 6000 метра за производство на топлинна и електрическа енергия.

Според Сечкарьов има две възможности за добиване на топлинна и електрическа енергия. Едната е чрез отворена система - при нея се извлича флуид с висока температура от голяма дълбочина, топлината му се отнема и след това се реинжектира отново в земята. Под флуид той разбира води от големи дълбочини, които не могат да се ползват за СПА и балнеология.

Има и затворени геотермални системи. При тях не се добиват горещи води, а при сондажи на голяма дълбочина в тръби се вкарва течност, която се движи и се загрява от температурата на земята.

При дълбочинния добив трябва да се има предвид разликата на температурите на скалите, те зависят от това в коя част на страната са.

Северна България е седиментен басейн, в който има предпоставки за дълбочинен добив на геотермална енергия. Там са и единствените открити и разработени находища на нефт и газ.

Геологията на Южна България е различна, там са предимно метаморфни и вулканогенни комплекси, в които няма предпоставки за натрупване на въглеводороди, а е имало предимно вулканична дейност. Заради тези разлики проучванията са се насочили към Северна България. (Виж картата.)

Сондажите за нефт и газ, които са осеяли територията на север от Балкана, могат да се ползват за геотермална енергия. Сечкарьов казва, че добивът не е различен. При

дълбочинните сондажи се стига до много

по-високи температури,

които са достатъчни, за да работят ефективно системите на повърхността.

При производство на електрическа енергия трябват по-високи температури и флуид - тоест отворена система. Минималната температура е 80 градуса, но трябва и огромен дебит, а скалите да са порести, за да може да се извлича водата и след това да се инжектира отново. При затворените системи за производство на електроенергия температурите са по-ниски.

Ако е за топлинни мощности, се търсят 70 градуса - това е минимална температура на флуида, ако се тегли от земята и минава през топлообменници за директно отопление. При затворени системи за отопление се търсят 100-120 градуса.

Каква ще бъде централата, зависи от източника, който ще бъде разработван, и температурата. Изследванията за икономически показатели показвали, че един инсталиран киловат струва 3000-4000 долара.

Към момента няма заявления за търсене и проучване за геотермален добив, казва Сечкарьов. Асоциацията има комуникация с много компании, които проявяват интерес. По-скоро са на етап оценка на отделни площи за тяхна сметка. Те са на различни места както в Северна, така и в Южна България.

Сечкарьов коментира, че в Северна България има над 240 градуса в дълбочина, а Южна България - 100 градуса на повърхността.

Страната вече има законодателство в областта на геотермалната енергия и е лидер в ЕС, тъй като е събрала най-доброто от законите в други страни. Плиткият добив е в Закона за енергия от възобновяеми източници. Той регламентира, че на всяко място в страната могат да бъдат прокарани вертикални сондажи и да бъдат изградени хоризонтални термопомпи. Дълбочинният добив е уреден в Закона за подземните богатства и в Закона за водите.

Други от От страната и света

Милиардер-тръмпист за митата: Чака ни икономическа ядрена зима

Сподвижникът на Тръмп Бил Акман предупреди, че светът е на ръба на икономическа ядрена зима. Той помоли президента на САЩ да спре прилагането на реципрочните мита

Достойните Българи: Болезнен разговор веднага, за да няма повече убити деца! (Обзор, снимки и видео)

Медиите водят война с войната по пътищата от години и ще продължат безкомпромисната битка, но сега на ход е държавата - още утре премиерът Росен Желязков събира всички с отговорност за пътищата

След смъртта на Сияна ремонтират 36 опасни точки по пътищата (Обзор)

ГЕРБ предлагат доживотен затвор за убийство при катастрофи за тежки случаи Глоби още на пътя, спешни ремонти, разделителни колчета против изпреварване, законопроекти за бързо правосъдие

22-годишен младеж от Рудозем с множествена склероза има нужда от средства за лечение

22-годишният Анастас Манолов от град Рудозем през 2024 г. получава тежката диагноза множествена склероза - прогресивно автоимунно заболяване, което с годините води до множество тежки дегенеративни

ЕК предложи ответни мита от 25% за някои вносни стоки от САЩ

Европейската комисия предложи ответни мита от 25% за редица американски стоки. Действието идва като контрамярка на митата, въведени от президента на САЩ Доналд Тръмп върху стоманата и алуминия

>