Учени: Белград говори за шопска нация. Страхуват ли се от нас? (Обзор)

28.01.2025 22:15 Ярослава Прохазкова

Това е патерица за великосръбската идея с цел да се промени етническата принадлежност на населението в този край

В последно време зачестяват спекулациите за идеята за наличието на отделна шопска нация, която говори шопски език, населява двете страни на българо-сръбската и двете страни на настоящата сръбско-северномакедонска граница. Спекулациите много охотно се подемат от страна на медиите в Белград, което означава, че става с мълчаливата благосклонност на по-висшестоящи институции и органи там. Това каза проф. Ана Кочева от Института за български език на БАН.

Повод за коментара на езиковедката е открито писмо на осем български културно-просветни сдружения от Западните покрайнини до президента на Сърбия Вучич и чуждестранните посолства в Белград. То е опит да се обърне внимание на международната общност за нарушаване на правата на българското малцинство в Сърбия.

Според проф. Кочева кампанията е свързана с факта, че в момента Сърбия е

залята с протести и се търси външен враг

Българите в Сърбия са лоялни граждани на държавата, подобни заигравания са опасни и не са в интерес на нашето общо бъдеще в ЕС, към което тя се стреми, каза още проф. Кочева.

“Кому е нужна тази конфронтация в днешно време. Това е открит въпрос. Не могат да накарат това население да не се чувстват българи. Защо се търси конфронтация от страна на Сърбия? Страх ли ги е от българите?”, попита Людмила Зидарова от Македонския научен институт.

Лансирането на шопска нация е патерица за великосръбската идея с цел да се промени етническата принадлежност на населението в този край, коментира доц. Ангел Джонев от Института за исторически изследвания на БАН.

Опитите не били от вчера

Проф. Георги Николов от Македонския научен институт пък каза, че е тъжно за нашето малцинство в Сърбия, защото “вместо да се превърне в мост на добросъседството, се превръща в заложник на сръбските политически интереси в региона”.

“Искаме да посочим защо критериите за отнасянето на тези райони са само лингвистични и исторически, когато говорим за българското историческо землище и българското езиково землище. Българският диалектен и книжовен език се простират извън държавните си граници”, обясни още проф. Кочева.

Тя обясни, че българският език за разлика от всички други славянски езици е безпадежен. Същата е ситуацията в северозападните български говори.

“В момента шопският език се определя като

нито български, нито сръбски - хермафродит

Тази практика за сътворение на нови езици на Балканите започва точно така. Когато една природа е междинна и неясна, впоследствие си намира друго езиково етикетиране, което няма нищо общо с генетично производното му, т.е. с българския”, каза още проф. Кочева.

“Българският и сръбският са близки родствени езици, от една група са и е много ясно, че там, където граничат, ще има много общи черти.

Тези особености би трябвало да ни обединяват,

а не да ни карат постоянно да се борим за остатъците от нашето наследство”, допълни проф. Лучия Антонова от Института за български език при БАН.

Други от От страната и света

Ясно: Без български войници в Украйна! (Обзор)

Още преди темата да доближи парламента, партиите плюс Радев казаха "не" Все още няма постигнат мир между Русия и Украйна, но за часове в България изпълзя и бе потушен страхът дали ще изпращаме наши

Отмениха ареста на младежа, пребил с метална тръба ветеринар в Димитровград

Окръжният съд в Хасково отмени решението на районния съд за задържане на 24-годишния мъж, който с метална тръба преби ветеринарен лекар в Димитровград, и го върна за преразглеждане

Държавата обяви война на търговците на дрога (Обзор)

Застрашено е не просто здравето на младите, а и бъдещето ни като нация, обяви Радев след КСНС Проблемът влиза в плана за национална сигурност Безкомпромисно преследване на дилърите на наркотици

Армия, здраве, образование и инфраструктура ще са важните за кабинета на Росен Желязков (Обзор)

Еврозоната - приоритет, но ако не застрашава стабилността и нуждите на обществото Масирани инвестиции за развитие на инфраструктурата, на здравеопазването и образованието и скоростна модернизация на

Пламен Димитров: Енергийно бедните вече са 35% от населението и трябва спешна подкрепа за тях

КНСБ ще се бори за дефиниция и механизъм за определяне на заплатата за издръжка "Най-острият ни проблем е размахът и дълбочината на бедността. Растат социалните неравенства