Прекрасният нов TikTok свят
Как ще завърши сагата с приложението? Големият въпрос е за регулирането на цифровите платформи станали твърде големи и пристрастяващи
TikTok, това вечно жужащо приложение за 15-секундни допаминови забавления, може да ви се стори напълно безобидно, ала истината е съвсем друга. Като неоново осветен фонтан от танцови изпълнения, шегички, закачки и второкурсници, които в три сутринта в коридора на общежитието синхронизират мелодии по устните си то изглежда забавно и даже докачливо.
Ако обаче се вгледате по-внимателно ще видите нещо повече от деца и младежи, които се снимат пред камерата. Подобно на колело за хамстери, умът ви бива безвъзвратно завзет във вечното перпетуум-мобиле, задвижвано от китайски технологични гиганти, които изискват само най-малките частици от вашето внимание като възнаграждават всяко скролване с нов удар от алгоритмично задвижвана допаминова наслада.
Въпросът е дали в преследването на тези бързи емоции не губим способността си да се съсредоточаваме върху нещо друго за повече от половин минута. А за политиците, които се борят с дигиталните измами, това е един от най-суровите тестове за това как съвременните общества се борят с непрестанното разсейване онлайн, както и сипещата се политическа пропаганда.
Данни в бърлогата на китайския дракон
Притесненията относно работата на TikTok се простират отвъд психологическото му въздействие. Администрациите в САЩ и в други държави са загрижени, че базираната в Пекин компания-майка ByteDance може да бъде законно принудена да споделя огромни количества информация за потребителите или да манипулира системата за препоръки на платформата по нареждане на китайското правителство. Безпокойството достигна достатъчно висок връх, за да могат американските законодатели да приемат „Закон за забрана на TikTok на правителствени устройства", който забранява на федералните служители да инсталират TikTok на служебните си устройства. Канада бързо я последва, като забрани на държавните служители да имат достъп до приложението, а Европейската комисия въведе своя собствена забрана за служителите, позовавайки се на необходимостта от „киберхигиена". Великобритания също забрани TikTok на служебните телефони, а Австралия и Нова Зеландия повториха този ход. Въпреки че тези постановления обхващат предимно технологии, свързани с правителството, те отразяват по-широко притеснение, че усъвършенстваните практики за събиране на данни на TikTok могат да се превърнат във вектор за чуждо влияние или шпионаж.
Намаляване на фокуса
Подобни опасения за националната сигурност се пресичат с все повече доказателства, че бързият видеоканал на TikTok може неправомерно да формира човешкото внимание. Предишни изследвания са свързвали прекомерната употреба на социални медии с тревожност и разсейване, но основният алгоритъм на TikTok - кратки, циклични клипове - може допълнително да засили тези проблеми. Твърди се, че форматът на платформата "микросъдържание", съчетан с безмилостно интуитивен алгоритъм за препоръки, насърчава пристрастяването към употребата, което нарушава концентрацията. Родители, преподаватели и терапевти съобщават, че особено тийнейджърите изглеждат омагьосани от постоянната новост на TikTok и често се борят да се откъснат.
Основното притеснение е, че цяло едно поколение може да се научи да търси мигновено удовлетворение за сметка на продължителното обмисляне - като по този начин формира лични навици и вероятно дори обществени норми.
Ултиматумът на Тръмп и дебатът за принудителната продажба
TikTok попадна в центъра на вниманието, когато през 2020 г. президентът Доналд Тръмп подписа указ, с който заплаши да забрани приложението, ако ByteDance не продаде операциите си в САЩ на американско дружество. Като възможни купувачи бяха посочени Oracle, Microsoft и Walmart, а в слухове се споменаваше дори Елон Мъск. Те към момента се засилват все повече след неговото изявление, че желае да купи платформата.
Аргументът на администрацията на Тръмп гласеше, че чуждестранният контрол върху такава огромна социална мрежа застрашава както националната сигурност, така и личната неприкосновеност. Въпреки че правните предизвикателства и временните споразумения запазиха функционирането на приложението, ястребите в Конгреса възродиха разговорите за принудително освобождаване от него. Поддръжниците твърдят, че базираният в САЩ собственик ще изолира американските потребители от всякаква потенциална намеса от страна на китайските власти, естествено това не възпрепятства американското правителство да осъществи такава. Промените в собствеността могат да допринесат малко за решаване на по-дълбоките проблеми, свързани с начина, по който приложението пренасочва вниманието и печели от данните на потребителите чрез хиперперсонализирана реклама.
Разрушаване на структурата на конкуренцията
Докато правителствата обсъждат как да ограничат операциите на TikTok, търговските умения на компанията са също толкова разрушителни. Въоръжена с богат набор от данни за гледане, ByteDance превърна платформата в сериозен конкурент в областта на цифровата реклама, оспорвайки надмощието на американските технологични фирми. Компаниите, желаещи да достигнат до по-младите демографски групи, смятат TikTok за незаменим, докато регулаторните органи се опасяват, че моделът на приложението, основан на данни, му дава несравними познания за поведението на западните потребители.
Според тях, ако се позволи на платформа, която е чуждестранна собственост, да придобие толкова обширен отпечатък, се рискува да се изложи не само личната неприкосновеност, но и по-широката пазарна динамика на неправомерно чуждо влияние. Резултатът е мощна смесица от икономика, национална сигурност и психологическо „обогатяване" - без да се вижда ясно решение.
Аргумент за намеса
В епоха, която обикновено се определя от глобалната търговия и потребителския избор, TikTok се откроява като ярък пример за това защо някои политици вече подкрепят намесата, а не пасивното подчинение на квази-пазарните сили. Изобилието от иновации в частния сектор е без значение, ако те могат да бъдат завладени от конкурентна държава или ако се окажат вредни за общественото здраве в дългосрочен план. Ограничаването или забраната на TikTok надхвърля изолирането на една платформа - това е проактивна стратегия за опазване на националните данни, профилактика на податливите умове и поддържане на по-строг контрол върху начина, по който нововъзникващите технологии променят културния дискурс.
Тъй като натискът върху TikTok продължава да се засилва - от възможността за принудителна продажба до всеобхватни правителствени забрани - този дебат обещава да се отрази далеч отвъд границите на приложенията за социални медии, засягайки по-широките въпроси за това как обществата трябва да регулират цифровите платформи, които са станали твърде големи, твърде пристрастяващи и твърде заплетени в чуждестранната политика, за да бъдат игнорирани.
Паралели с антиутопията
В някои отношения TikTok въплъщава съвременна версия на „сомата", за която предупреждава Олдъс Хъксли - безкрайна, ефервесцентна храна, която по-скоро успокоява, отколкото предизвиква, предлагайки точно премерени дози мимолетно удоволствие. Вместо блестящото, анестезирано бъдеще, което той си е представя, ние имаме джобен екран и алгоритъм, чийто гений се състои в това, че знае точно кой фрагмент от комедия, танц или драма ще ни накара да превъртим малко по-дълго.
В този смисъл трябва да се страхуваме не от общество на йерархии в епруветки и наркотично подчинение, а от пейзаж, в който личните данни и мимолетните забавления се съчетават, за да приспиват едно поколение в самодоволен застой. Независимо дали TikTok е предвестник на нова форма на масово разсейване или просто отразява човешките апетити за новости, той прави още по-актуално смразяващото пророчество на Хъксли: най-силните тирании могат да бъдат тези, които ни успокояват, вместо да ни принуждават.
* Авторът е макроикономист от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП), с опит в здравните политики. Магистър по публични политики със специализация по международна търговия и право от Университета в Маастрихт и Университета на ООН. В момента е докторант в СУ "Св. Климент Охридски" и преподавател във ВУСФ. Член е на управителния съвет на "Съвет за мозъчно здраве"и на консултативния съвет към БЛС.