За вейпа закони има, но няма кой да чете
В България има строга регулация на тези изделия, която е взета направо от европейското законодателство
Трагичният случай с 14-годишно момче в Плевен, коeто почина след употреба на вейп, закупен онлайн, с хексахидроканабинол (HHC) в течността, отприщи такова говорене по темата, че у обществото остана впечатлението, че всичко, което е различно от класическата цигара, трябва тутакси да се забрани. В действителност всичко в трагичния случай е незаконно – онлайн продажбата на вейпове, наркотичната субстанция HHC, продажбата на деца.
Понятията дотолкова се омесиха, че думата „вейп" се разду до размери, които обхванаха всички видове алтернативи на обикновените цигари.
На пазара, включително в интернет, може да има десетки и стотици видове незаконни електронни цигари, наричани от всички «вейпове», и ги има, но официалният пазар е съвсем друго нещо. Те подлежат на регулация, която е взета в българското законодателство директно от европейското, и ако човек прочете информацията по темата, лесно може да стигне до заключение кое е разрешено, и кое – не.
Преди всичко регулаторите и медицинските власти у нас имат пълен достъп до информацията какво съдържа всяко такова изделие, което се пуска на пазара, тъй като за всяка електронна цигара се изисква подаване на уведомления предварително.
Има и публичен регистър на допуснатите до пазара електронни цигари и ако някой вейп не присъства в него, значи е незаконен. Българският регистър се намира на адрес ()
Освен това производителят или вносителят е длъжен да подаде и второ уведомление, специално за химичния състав на течността във вейпа, до Клиниката по токсикология на „Пирогов" с цел превантивни и лечебни мерки в случай на здравен инцидент. Само че, ако не е подадено уведомление и вейпът е незаконен, естествено, няма как да има такава информация.
Шест месеца преди пускане на пазара, производителият или търговецът трябва да подаде уведомлението със списък на съставките, които се съдържат в течността на изделието и на емисиите в резултат на използването му - за всяка марка и за всеки тип, включително техните количества. Трябва да е подал токсикологичните данни за съставките и за емисиите на изделието , включително при нагряване и изпаряване на течността. Също така информация за дозите на никотина и абсорбирането му, както и описание на производствения процес.
Тезата, че вейповете, заради ароматите и плодовите си вкусове, кара много млади хора и дори деца да посягат към тях, има доста малко общо с действителността, поне когато става дума за официалния пазар. Защото както и за всички останали тютюневи изделия опаковките на вейповете не могат да съдържат имена, знаци или други елементи, които да индикират вкус или мирис, макар че не е забранено да имат вкусове и аромати. Например на опаковката не може да пише „ягода" или да има визуализация на ягода, независимо че може да има такъв вкус.
А и в опаковката трябва да има инструкция за употреба и безопасност, в която да е посочено, че - освен че изделието е забранено за лица под 18 г., то не се препоръчва за употреба от хора, за които не е предназначено – непушачи, бременни или хора със заболявания.
И също, както на всички останали тютюневи изделия, на опаковката и от двете страни трябва да се съдържа здравно предупреждение, което при вейповете е 30% от повърхността.
Истината е, че нелегалният пазар у нас е доста разпространен в интернет. Но и тук има съществена разлика с официалните продажби на законните вейпове.
Защото продажбата и рекламирането на вейпове онлайн, а и на всякакви тютюневи и свързани изделия у нас е строго забранена. Тоест, всички уебсайтове, предлагащи или рекламиращи вейпове, независимо от съдържанието, са незаконни.
Продажбата е разрешена единствено и само във физически обекти и то такива, които притежават специално разрешение за търговия с тютюневи или свързани изделия. И не са поставени на места, до които сам клиентът може да ги стигне, например на касите, нито пък може да се продават от вендинг машини. Тази забрана съществува в законодателството именно заради факта, че трябва да има физически контрол на кого се продават такива изделия. Забранена е и продажбата им на територията на детски ясли и градини, училища, общежития за ученици, лечебни и здравни заведения и на техните прилежащи площи, както и на спортни прояви и обществени мероприятия, организирани за деца и ученици.
Проблемът у нас е, че макар законодателните изисквания да съществуват, в прилагането им, както и в контрола им, има доста пробойни. Например санкцията в Закона за тютюна, тютюневите и свързаните изделия за неспазване на изискванията за продажба е между 2000 и 5000 лв. Контролен орган за прилагане тези изисквания е Комисия за защита на потребителите (КЗП). Но няма как КЗП да следи на практика всичко, което се случва във и около физически обекти, нито пък цялото интернет пространство. Това не означава, че контролът трябва да се осъществява само при трагични случаи или по сигнали, а той трябва да е постоянен.
Допълнително, ако бъде установено, че се продават вейпове без бандерол, в този случай контролен орган е Агенция „Митници", защото всички течности за електронни цигари, със или без никотин, са акцизни продукти съгласно Закона за акцизите и данъчните складове.
Служители на териториалните дирекции на Агенция „Митници" могат да извършват проверки и при установяване на нарушения, т.е. акцизни продукти без бандерол, могат да налагат имуществени санкции на търговците, както и да отнемат издаденото разрешение за търговия с тютюневи изделия, каквото търговският обект трябва да има, за да продава вейпове.
Санкциите за държане, предлагане, продажба или превозване на акцизни стоки без бандерол са описани в закона и могат да са в размер на двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 2000 лв.
В светлината на случващото се в България в последните две седмици е хубаво да си припомним отново, че сравнения между различни като произход и съдържание вейп продукти, преливането на темата от нелегалните субстанции във вейповете към други легални продуктови категории, посочването за пример на регулации от други страни, имайки предвид, че що се отнася до тютюневите и свързаните с тях изделия в България имаме едни от най-строгите регулации, но непознаване на нормативната уредба и генерализирането на темата покрай един изцяло незаконен случай от медицински специалисти в коментарните студиа на големите телевизии, води до дезинформация и заблуда сред аудиторията и лишава потребителите от възможността да правят информиран избор на легални продукти.