МАЕ: Производството на ядрена електроенергия ще достигне рекордно ниво през 2025 г.
Производството на ядрена електроенергията ще достигне рекордно ниво през 2025 г., представлявайки малко под 10 на сто от световното производство (на електроенергия), като географският център на атомната енергетика се измества към Китай за сметка на държави като САЩ и Франция, пише Международната агенция за енергията (МАЕ) в свой доклад, цитиран от Франс прес.
Повече от 70 гигавата нови ядрени мощности са в процес на изграждане в световен мащаб - едно от най-високите нива през последните 30 години, пише МАЕ в доклада, озаглавен "Пътят към нова ера за ядрена енергия".
Производството на електроенергия от ядрени източници възлиза на 2742 тераватчаса (TWh) през 2023 г. и 2843 тераватчаса през 2024 г., като за тази година очакванията са да бъде достигнато ниво около 2900 тераватчаса, прогнозира агенцията.
Ръстът е тласнат от електрификацията на промишлено производство, индустрията и климатизацията, както и от нуждите за електрически превозни средства и центровете за данни, важни за изкуствения интелект, подчертава МАЕ.
Към 2023 г. над 410 атомни реактора са в експлоатация в повече от 30 страни, информира БТА.
"Ние навлизаме в нова ера за ядрената енергия", заяви изпълнителният директор на МАЕ Фатих Бирол, в интервю за АФП". "За 2025 година производството на ядрена електроенергия ще бъде най-високото в историята", допълни той.
След години на спад поради аварията в АЕЦ "Фукушима" през 2011 г. в Япония, причинена от цунами, възстановяването в сектора се води от Китай. От 52 реактора, чието строителство е започнало в от 2017 г. насам в световен мащаб, 25 са китайски проекти.
От друга страна, страни като САЩ и Франция забавят ход поради високите разходи за разработване на атомни електроцентрали.
"Световната география на ядрената индустрия се променя", подчертава Бирол, като припомня, че "от 1970 г. насам глобалната ядрена индустрия се ръководеше от САЩ и Европа".
В Европа 35 на сто от електроенергията идва от ядрената енергия през 90-те години спрямо по-малко от 25 на сто в днешни дни, а след десет години делът ще бъде по-малко от 15 на сто. Подобно състояние се наблюдава и в САЩ.
"Има недостатъчно представяне на ядрената индустрия в тези страни", обяснява изпълнителният директор на МАЕ. "Проектите изостават средно със седем години от графика (за построяването им) и разходите са 2,5 пъти по-високи от първоначално планираните. След пет години Китай ще изпревари САЩ и ЕС и ще бъде водеща ядрена сила в света", допълни той.
Другият проблем са източниците на предлагане (на суровини) в сектора, които са твърде концентрирани. Повече от 99 на сто от капацитета за обогатяване (на уран) в момента се управлява от четири компании - Китайската национална ядрена корпорация (CNNC) с пазарен дял от 15 на сто, руската "Росатом" – 40 на сто, британско-германско-нидерландският консорциум "Уренко" (Urenco) с 33 на сто пазарен дял и френската "Орано" (Orano) – 12 на сто.
"Само Русия притежава 40 на сто от световния капацитет за обогатяване на уран, което е изключително предизвикателство", предупреждава Фатих Бирол.
Ядреният сектор обаче се развива чрез внедряването на малките модулни реактори (SMR), предназначени да електрифицират промишлени обекти или да произвеждат топлина.
"Малките модулни реакторни системи се развиват по целия свят - в Китай, Европа, САЩ, Канада", заяви Фатих Бирол, като допълни, че "след 15 години цената на малък модулен реактор ще бъде конкурентна на големи вятърни и водноелектрически проекти".
"Една от причините за нарастващия интерес към малките модулни реактори е свързана с енергийните нужди на технологичните компании, особено тези с изкуствен интелект и центрове за данни", с необходимост от 24-часово електричество, 7 дни в седмицата, обяснява той.
МАЕ представя три сценария за следващите години, като всеки от тях предвижда увеличаване на световния ядрен капацитет. Той може да се увеличи с повече от 50 на сто, до близо 650 гигавата (GW) до 2050 г., може дори да се удвои, а при увеличени стимули от страна на правителствата това ниво може да надхвърли 1000 гигавата.
От 1971 г. към днешна дата ядрената енергия е предотвратила отделянето на 72 гигатона (Gt) емисии на въглероден диоксид (CO2), като по този начин се избягва използването на въглища, природен газ или нефт, посочва МАЕ. Ядрената енергетика също така засили енергийната сигурност на много страни чрез намаляване на зависимостта им от изкопаеми горива.
"Основният принос за нетните нулеви емисии ще дойде от слънчевата, вятърната, водната и геотермалната енергия", заяви Фатих Бирол, но допълни, че "също така ще бъде важно да се използва ядрена енергия, за да има печеливш път (към приноса за нетни нулеви емисии)" за постигане на тази цел.