Димитър Ганев, "Тренд": При опитния Желязков няма резки движения, а липсата на интерес от нови избори споява коалицията
Няма да има ръмжене в трите партии зад правителството по трите важни теми - бюджет, еврозона, Украйна
Още акценти от интервюто:
Добрата новина е, че е редовен кабинет, има ясни политически лица, трите партии го приемат сериозно
Трудно може да се говори за пълен мандат при тази доста трудна конфигурация в парламента
Сега рискът пред ПП-ДБ е да останат в опозиция, но да не бъдат припознати като алтернатива
Румен Радев може би ще даде толеранс на кабинета за няколко месеца, но после ще влезе в обичайната си роля - на отявлен критик на властта
По ситуацията в Украйна може би в рамките на следващите няколко месеца самите геополитически фактори ще зададат нов тон и линия
Трудно може да се говори за пълен мандат при тази доста трудна конфигурация в парламента
- Кабинетът “Желязков” е почти факт. Знаем и коалицията зад него, както и персоналния му състав. Какъв е профилът му и колко може да издържи, г-н Ганев?
- Преди всичко, добрата новина е, че сменяме служебен кабинет с редовен кабинет. Казвам го неслучайно, защото всеки редовен кабинет е по-добър от всеки служебен. Независимо от кадровия състав. Може да имаш чудесен състав в служебния, но по презумпция редовният е по-добър от него.
- Защо?
- Първо, зад редовен кабинет стои парламентарно мнозинство, което може да прокарва законодателни инициативи и да изпълнява законодателна програма. При служебния това е невъзможно. Той трябва да се бори за ад хок мнозинства всеки път, когато иска да прокара нещо.
Освен това в условия на изборна кампания, каквато предполага служебният кабинет, никой не смее да прави сериозни дългосрочни законодателни реформи. Единствено се залага на инициативи, които ще му донесат политически точки - като например увеличение на социални разходи.
Второ, служебният кабинет по презумпция има ограничен хоризонт в рамките на няколко месеца. Това елиминира възможността да поема ангажименти в международен или във вътрешен план, да прави реформи. Служебното правителство е функционално ограничено.
По отношение на профила на кабинета “Желязков” - имаме кабинет с ясна политическа отговорност и политически лица. Едни от най-ярките политически лица на ГЕРБ са в кабинета. От БСП освен лидера има основна партийна фигура като Борислав Гуцанов, а другите са партийци и членове на партийните ръководни органи на левицата. При ИТН и Силви Кирилов, и Мариан Бачев са силно свързани с партията, а вицепремиерът Гроздан Караджов се е асоциирал доста категорично с с нея в последните 3 г.
Най-важното обаче е, че тези партии приемат сериозно този опит за редовен кабинет. Не да се тупа топката, не да се закрепи нещо за няколко месеца, а заради отговорността, която са поели с политическите си лица, те ще се опитат да покажат резултат и да задържат кабинета по-дълго време. Очевидно ангажиментът и от трите партии е сериозен.
- Тоест това не е “кабинет на отчаянието”, както някои започнаха да го описват?
- Не искам да му слагам етикети. Но със сигурност това е и коалиция на нежелаещите предсрочни избори. Вярно, че през последните 7 вота ГЕРБ показа определена устойчивост - между 22 и 26%, и на нови избори могат да я запазят. Но в по-удобна парламентарна конфигурация ли щеше да попадне при нов вот? Според мен - не. Ако партията на Борисов тръгнеше на избори, какво щеше да каже по време на кампанията? Че ще правят кабинет ли? Веднага ще го питат защо не го направи сега или преди.
БСП щеше ли да има повече гласове или да е в по-удобна ситуация? Смятам, че не.
Въпреки че в последните два избора ИТН вдига резултата си, щяха ли да попаднат в по-удобна конфигурация при следващ вот? Не мисля. Ако ДПС на Доган отиде да избори, има ли гаранция, че Пеевски няма да им вземе още повече и да ги остави на по-нисък процент?
Като се формира кабинетът, този общ интерес от непровеждането на предсрочни парламентарни избори може да ги тласка да задържат кабинета колкото се може повече.
Нещо повече - в това уравнение не влиза възможността от поява на нов голям политически субект. А има огромен потенциал за наказателен и протестен вот. Коя от тези партии, които са в Народното събрание и са в коалицията, би била в по-добра изходна позиция, ако има нов политически субект на сцената? Нито една.
- Това са нещата, които обединяват партньорите. Но не са ли много тези, които ги разделят - като идейна ориентация и политики?
- И трите партии са системни. Дори ИТН от своята антисистемност премина в доста системни позиции. В първоначалните преговори между ГЕРБ, ДБ, БСП и ИТН не чухме за напрежение по някакъв въпрос относно управленската програма.
Има три непосредствени въпроса пред страната, при които можеше да има напрежение, и то най-вече между ГЕРБ и ИТН, от една страна, и БСП - от друга.
Първо - бюджетът. При него видяхме, че партиите са синхронизирани като гласувания - например за ДДС-то за хляба и ресторантите. А това като послание значи, че и трите партии са готови да не продължават същата политика на големи дефицити и дългове, която се очерта с бюджета на служебния кабинет. По този въпрос не видяхме ръмжене от БСП, не чухме да поставят въпроса дали да се променя данъчната система и т.н.
Второ - еврозоната. В момента имаме прозорец на възможност, понеже сме покрили критериите и бързо може да се действа. В това ръководство на БСП не се вижда опит за спирачка по пътя за еврозоната.
Трето - Украйна. БСП имат традиционна позиция - техният електорат поради своя сантимент към Русия и пр. е много скептичен към военна помощ. Обратно - ГЕРБ винаги е била поддръжник на военна помощ на Украйна. Предполагам, че и това няма да представлява проблем, тъй като по ситуацията в Украйна скоро, може би в рамките на следващите няколко месеца, самите геополитически фактори ще зададат нов тон и линия. Нямам съмнение, че тук и трите партньора ще се подредят по тази линия. Тоест тук няма да има промяна, а ще се чака новата линия от Вашингтон.
- Каква може да е ролята на ДПС на Доган?
- Най-важният въпрос за тях не е с колко министри ще участват във властта. Битката за тях е на вътрешния им терен - с Пеевски. Сега те са в добра политическа позиция от гледна точка на това, че от тях зависи мнозинството. Най-малкото трябва да бъдат питани за всяка парламентарна инициатива. През този инструмент ще опитват да ограничават влиянието на Пеевски. Най-малкото да направят така, че мнозинството да не зависи от него. Второ - отлагат провеждането на предсрочни парламентарни избори, защото на евентуален нов вот може да са с по-нисък резултат, а Пеевски с по-висок. Трето - предпочитат, без да участват във властта, да покажат, че те са на власт, а Пеевски е в опозиция.
- Каква опозиция може да очакваме от ПП-ДБ, след като “Демократична България” участваше в преговорите, но не влезе в управляваща коалиция?
- Пред тях има две основни предизвикателства. Първото е, че трябва да излязат от границите на общността, в която се затвориха в последната година, най-вече след сглобката. Те се прибраха до стойности около 300 000-350 000, което е традиционната либерална градска общност в страната. Първата им задача е да започнат да излизат извън тази общност , да трупат политически точки през опозиционната си роля. Тук обаче имат няколко проблема. Първият е вътрешният проблем. Много разнопосочни позиции и сигнали чухме от и ПП от една страна, и ДБ от друга в последните месеци. Голям въпрос е дали ще могат да решат вътрешния си проблем в коалицията, или ще тръгнат по различни пътища. Второ, в една от формациите имаме отворен лидерски проблем - в “Да, България” има председател в оставка и все още няма взето решение кой ще наследи Христо Иванов. А кой ще е лидерът там, е от ключово значение. Другите лидери пък са с ниско обществено доверие. Рейтингите показват, че те са подкрепяни единствено и само в общността. Въпросът е дали ще излязат като политическата алтернатива в опозиция - защото едно е да си опозиция, а друго е да си алтернатива. Дори да си в опозиция, хората може и да не те припознаят като алтернатива. Например през 2017-2021 г. по време на третия мандат на Борисов БСП беше най-голямата опозиция, но тогава хората припознаха ИТН като алтернатива. Сега рискът пред ПП-ДБ е да останат в опозиция, но да не бъдат припознати като алтернатива, ако не решат тези предизвикателства, и друга партия в парламента или извън него да ѝ вземе ролята на алтернатива.
- Какво може да е отношението на президента Румен Радев към това правителство? По-скоро подкрепа или не?
- Държавният глава може би ще даде някакъв толеранс на този кабинет за няколко месеца. Но в средносрочен или дългосрочен план той вероятно ще влезе в обичайната си роля. Това сме го виждали и спрямо третия кабинет на Борисов, и спрямо правителството на Николай Денков, дори във втората половина на кабинета на Кирил Петков. А именно - на отявлен критик на властта. Защото при третия кабинет на Борисов, когато Радев беше най-мощният критичен глас срещу ГЕРБ, той натрупа политически капитал, който го превърна в нещо като общ знаменател на протестните настроения срещу Борисов. Това му гарантира избора за втория мандат и му даде сила да успее да легитимира нов субект като “Продължаваме промяната”.
Критиките върху това правителство ще носят политически дивидент. Защото то няма да бъде най-харесваното. Не знам дали и кога ще прави Радев партия, но до президентските избори остават година и 10 месеца. Това е хоризонт, в който Радев може да трупа точки, а това минава през критика на правителството, а то никога не е било кой знае колко долюбвано в България.
- Предвид всички тези фактори и общественото настроение колко ще издържи на власт тази нова тройна коалиция?
- Трудно може да се говори за пълен мандат, особено при тази доста трудна конфигурация в парламента. В този смисъл ние не можем да сме сигурни, че това правителство ще реши политическата криза в страната и този неспирен водовъртеж от предсрочни избори. Но пак казвам - може да се получи една по-устойчива коалиция на нежелаещите предсрочни избори. Липсата на интерес от нови избори може да направи партньорите по-устойчиви и стегнати помежду им.
- А предвид фигурата на премиера - Росен Желязков, можем ли да очакваме, че той ще менажира ловко тази сложна конструкция?
- Росен Желязков е човек с 20-годишен опит - бил е секретар на Столичната община, после главен секретар на МС, министър, депутат няколко мандата, председател на НС. Самият факт, че той е номинацията за премиер, говори, че в партията му има необходимата подкрепа.
В една такава много сложна конструкция, каквато е коалиционното управление, особено това, трябва начело човек с много богат политически опит. Това невинаги се е отнасяло за премиера. Припомнете си всички премиери в последните няколко години - Стефан Янев, Кирил Петков, който влезе в политиката и след 6 месеца стана премиер, Николай Денков, Гълъб Донев, Димитър Главчев.
Освен това Желязков е умерен и балансиран, не сме забелязали у него резки движения. Което е много важно качество в сложна конструкция, защото често едно по-рязко движение може да донесе доста недоволство от някои от коалиционните партньори. Непрекъснато трябва да си балансиран, ловък, да се съобразяваш с интересите, а Желязков е показвал подобен стил на поведение.
CV
l Роден е през 1986 г. във Варна
l Магистър по политология в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
l Доктор по политология
l Главен асистент в катедра "Политология" на СУ и преподавател там
l Научните му интереси са свързани с проблематиката на българския преход
l Съосновател на Изследователски център "Тренд"