Евростат: Промишленото производство в ЕС и еврозоната се свива, в България расте
Промишленото производство в ЕС през ноември 2024 г. спрямо октомври се е увеличило с 0,1 на сто в ЕС и с 0,2 в еврозоната с отчитане на сезонните фактори, сочат първите оценки на Евростат, оповестени днес.
През октомври 2024 г. показателят е нараснал с 0,4 в ЕС и с 0,2 в еврозоната.
На годишна основа - спрямо ноември 2023 г., промишленото производство се е свило с 1,7 на сто в ЕС и с 1,9 на сто в еврозоната.
В България промишленото производство на месечна основа остава без промяна спрямо октомври, когато е отчетен спад от 0,9 на сто и се увеличава с 2,8 на сто на годишна база през ноември 2023 г.
В ЕС през ноември 2024 г., в сравнение с октомври 2024 г., промишленото производство нараства с 0,4 на сто за междинните стоки, отчита ръст с 1,3 на сто при производството на енергия, нараства с 0,1 на сто за капиталовите стоки, отчита повишение с 1,1 на сто за дълготрайните потребителски стоки и отчита спад с 0,1 на сто при недълготрайните потребителски стоки.
В еврозоната промишленото производство за същия период нараства с 0,5 на сто за междинните стоки, отчита ръст с 1,1 на сто при производството на енергия, нараства с 0,5 на сто за капиталовите стоки, отчита повишение с 1,5 на сто за дълготрайните потребителски стоки и нараства с 0,1 на сто при недълготрайните потребителски стоки.
Сред държавите членки, за които има налични данни, най-големият месечен ръст е регистриран в Белгия (+8,7 на сто), Малта (+7,1 на сто), и Литва (+4,3 на сто).
Най-голям спад се наблюдава в Ирландия (-5,8 на сто), Люксембург (-3,9 на сто) и Португалия (-3,4 на сто).
В ЕС през ноември 2024 г., на годишна база, промишленото производство отчита спад с 1,9 на сто за междинни стоки, намалява при производството на енергия с 0,8 на сто, отчита спад от 2,6 на сто за капиталовите стоки, остава стабилен при дълготрайните потребителски стоки и нараства с 0,1 на сто при недълготрайните потребителски стоки.
В еврозоната, за същия период, промишленото производство намалява с 2,5 на сто при междинните стоки, отчита спад от 1,3 на сто при производството на енергия, намалява с 2,8 на сто за капиталовите стоки, спад от 1 на сто за дълготрайни потребителски стоки и остава стабилен при недълготрайните потребителски стоки.
Сред държавите членки, за които има налични данни, най-голям годишен ръст е регистриран в Малта (+13,5 на сто), Белгия (+8,7 на сто) и Гърция (+4,8 на сто). Най-голямо годишен спад се наблюдава в Хърватия (-6,6 на сто), Ирландия (-5,6 на сто) и Австрия (-5 на сто).