Не подскачайте, не се репчете с откраднати думи в мрежата като паяци
Как върви подмяната – всеки втори профил сервира тюрлюгювеч от присвоени мисли, а френдлистата аплодира възторжено
Ние отдавна живеем един паралелен живот, чиято граница с реалния става все по-размита. Виртуалът зад екраните на компютрите заема все по-съществена част в дните ни. И в нощите. Независимо дали са споделени, или самотни.
Нито съм първата, нито последната, която, наблюдавайки потока, търкалящ се в таймлайна, си задава въпроси относно битието ни, пренесено в паралелното пространство и на каква почва вирее. У нас. В достъпните и използваните от нашего брата съвременник и съотечественик. Сигурно ще има обидени от моите наблюдения,
ядосани дори, но трябва да ги споделя. Аз съм редактор
В различни издания и издателства, т. е. професионален редактор по трудова книжка и трудова характеристика. Тази работа ми е дала в течение на годините други очи и друг усет към всеки предложен текст. Следейки дефилето на литературни предложения тук, ми се налага да се усъмня в авторството и съответно да направя проверка. Обикновено се оказвам права и съмненията ми се потвърждават.
Това не ме радва, напротив. По-често ми е тъжно за човека зад аватара, който си няма свои думи и затова е посегнал на чуждите, присвоявайки ги. Да, кражба си е, защото неупоменавайки авторство, упражняваш плагиатство.
Обаче вероятно е много сладостно да те затрупат с утвърдителни и възторжени коментари,
а ти скромно да се правиш на дръж ми шапката,
приемайки ги. С чужда пита помен не се прави, знайно е защо. И аз невинаги мога да намеря автора на нещо, което ми е харесало. Има опция - слагаш кавички, пишеш, че авторът нe ти е известен, че e от нета, но толкова ти е харесало и си го споделил. Така е възпитано, честно и почтено. Съжалявам, ама социалните мрежи не са чак такъв разграден двор, че винаги да минавате метър.
Но за повечето потребители с тъга констатирам, че
не са мрежи това, паяжини са
- ловят мухите, които бръмчат в нечии глави и ги правят да изглеждат значими на показ, а всъщност ги изсмукват. Изсмукват и най-дребничките им, но собствени мисли, помисли, чувства, усещания, тъй че да се идентифицират с един чужд препариран живот, замръзнал в неистовите напъни да не са мухи, а екзотични пеперуди, на които всички се възхищават.
И шумолят глухо из мрежата сухите обвивки на скритите зад профилите си мили хорица, дето в ежедневието всяка сутрин стават, за да приготвят закуска, отиват на работа, блъскат се в транспорт и трафик, ядат си нервите и ги късат от всекидневните неуредици, неудачи и несъответствия с въжделенията им, лутат се, блъскат си главите в стената на бюрокрацията и йерархията, броят банкноти и звонк пред касите, терзаят се, гълтат хапчета според здравословното състояние, осигуряват семейство, деца и родители… Това е нормалният ни човешки живот с всичките си радости и скърби, ей тъй изтичащ зрънце по зрънце в пясъчния часовник на времето, за което даже не се замисляме. Докато, о, чудо, реалните човеци седнат зад екрана и всеки става такъв, какъвто не е, но какъвто иска не да бъде, а да се представи.
Виждате ли уловката? Ние не се стремим да се превърнем, да постигнем, да достигнем, а ДА СЕ ПРЕДСТАВИМ. С мерена реч, с мъдри слова, с романтични изречения, подредени в нещо средно между целомъдрен дневник на благородна девица от ХVIII век и гневна тирада на прелъстена и изоставена бивша мис Мокра фланелка. Преписват,
копипействат, чопват оттук-оттам, компилират статуси,
които тръгват от сбъркан афоризъм, преписан на Конфуций, и стигат до глава от роман на Паулу Коелю, за когото нароченият, при това изписван грешно, автор не е чувал. Никой не е чувал, разбира се, но цитатите могат да бъдат разпознати - малко Ремарк, малко Исабел Алиенде, тук-там научнопопулярно запознаваме с някой природен феномен, инструкции за стъкване на огън под звездите на полярна нощ и бабино наричане за любов, прието на доверие от книжлето на авторка, известна с това, че е известна.
Такъв тюрлюгювеч се сервира от всеки втори потребител, извинете, ама и сред най-умните ми учени и възпитани приятели в мрежата съм срещала цитатно поддаване на копиран статус. От нета.
И още по-страшното - не от стената на нормален потребител, а от лъскав сайт, сайтче, блог, блогче, страничка и всичките те с десетки хиляди последователи. Няма да изброявам поименно сайтовете, които не упоменават източника си, а поместват ЛИТЕРАТУРА!
Литературата е нещо, което е написано от автор, бре! Само народното творчество не се затваря с копирайт. В различни такива медийни проявления, ако има автор, то на дванайсет различни места е различен или един и същ, но сгрешен, тъй е тръгнало, нали ви го обясних по-горе.
И какво тогава да искаме от обикновения човек, дето е научен да се доверява на публикуваното слово? И как да изискваш от него да е почтен във вейкането си из мрежата? В мрежата, в паяжината на паралелния ни живот важат същите закони като в реалния, само дето не се прилагат. Всичко е оставено на индивидуалното възпитание, на едно нещо, което е забравено – моралните устои на всеки един от нас. Обаче толкова е лесно да се представиш за друг, толкова е примамливо да подскачаш, да се репчиш, да се кичиш с чужди заслуги, да кудкудякаш, га че ли този преписан текст е лично снесеното от теб златно яйце, а
птичият двор от френдлистата ти да пляска възторжено със закърнели крилца...
Човещинка, нали? А като се появи някой, който да ти обърне внимание, че това стихотворение не е излязло изпод подкорието ти, да го блокираш и да потриеш доволно ръце, та да лайкваш със сърчице милите коментари. Мрежата позволява това, това е работата, паякът е доволен, защото рекламите вървят по стените на всички, изчислено е дали в текста си споменал обувки, пералня или дестинация. Така работи световната икономика. Дори като напишеш известен автор, ти предлагат книгите му. Но аз не съм компютърен специалист, икономист или социолог, а прост наблюдател.
И тъй като народната мъдрост ни е дадена за всеобщо потребление, ще цитирам точното послание: С чужда пита помен прави. Ами скверно е. Нали всички разбират какво НЕ се допуска в този живот, защото ставаме за смях и на кокошките. Дори на тези, които ни ръкопляскат на запъртъците и кукувичите яйца.