Рождество Христово и неговият смисъл днес
Любовта към ближния като защита на човешкото достойнство е в основата на хуманизма. Именно те гарантират просперитет и развитие. Ще съумеем ли да ги опазим срещу насилието, пита Георги Лозанов в деня на Рождество в коментар за "Дойче веле".
Честито Рождество Христово!
Можем да честваме рождения ден на Сина Божий като на човек, защото той едновременно е и Бог, и човек. Баща Му, загрижен за Своето творение – човека, изпраща Сина си преди 2025 години при хората, за да ги спаси от смъртта, като изкупи техните грехове със Своята смърт на Кръста, последвана от Възкресение. „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот", както е писано от Св. Йоан Богослов. В отговор на Божията любов към хората Христос очаква и хората да се обичат помежду си: „Нова заповед ви давам, да любите един другиго; както ви възлюбих, да любите и вие един другиго".
Разбирателство и солидарност, а не насилие
Заповедта е нова, защото се отнася не само до естествената любов към родственици и близки, а към всеки, независимо от възрастта, пола, социалното положение или цвета на лицето му, тъй като Бог е сътворил всички без разлика по Свой образ и подобие, а Христос, сам приел човешки образ, е „облечен" във всеки човек. Това е могъщ духовен обрат, който трябва да преодолее враждебността към другия, само защото е различен от теб. Да донесе разбирателство и солидарност, способни да направят християнската цивилизация най-проспериращата в развитието на човечеството, способна с възвишените мотиви на любовта към ближния да се противопостави на насилието, присъщо на тленната природа на човека.
Любовта към ближния е основата, върху която - далеч преди да се появи самият термин, възниква хуманизмът в Европа като защита на човешкото достойнство без разлика от произход или способности. Този християнски хуманизъм поражда ренесансовия хуманизъм, който – независимо че културното връщане е назад към Античността, запазва разбирането за човека като небесно творение, чието земно благополучие е постижимо само заедно с другите. Това е хоризонтът на мисленето, в който и до днес ни е дадено да знаем какво е морална отговорност, формулирана от Достоевски така: „Всеки от нас е отговорен за всички и за всичко".
Толерантността към различния е в основата на човешките права
Едва през втората половина на 20 век обаче християнската любов към ближния се превърна от морално предписание в политически модел в практиките на либералната демокрация. Такава, каквато тя се състоя на Запад, а след 1989 година към нея се присъединиха и 11 страни от бившия Източен блок. Преведена в съвременни категории, любовта към ближния е толерантност към неговия етнос, националност, религия, убеждения, сексуалната ориентация и пр., която е гарантирана от доктрината за човешките права.
Спазването им дава възможност да се формират общности не по подобие, а с толерантност към различието. Тъй като да цениш другите, само защото приличат на теб, значи, че цениш не тях, а себе си – това е вид колективен нарцисизъм, който те подтиква да искаш тези, които не приличат на теб, да заприличат насила, както става при нацизма, диктатурата на пролетариата или ксенофобския национализъм.
Защо демокрацията е уязвима
Демокрацията е власт на мнозинствата, но либералната демокрация ги съставя не от подобни, а с интеграция на различите и функционира в неспирна динамика между мнозинства и малцинства - така че на върха на ценностната ѝ пирамида да застане човекът сам по себе си, без връзка с груповите си принадлежности. Той е каузата на либералната демокрация и в отглас на Кантовия постулат – „Човекът трябва винаги да бъде разглеждан като цел, а не като средство", не може да бъде жертван заради никаква друга кауза, включително и заради самата либерална демокрация. Това я прави „по условие" уязвима от агресията – било от терористи, било от пропаганда, било отвътре, било отвън...
Така постепенно, според едноименната книга на Гидиън Рахман, навлязохме в „Епохата на автократите" начело с Путин. През новия век в задочен заговор помежду си и със съдействието на внедрените си проксита те атакуваха либералната демокрация със средствата на хибридната война. А Путин разпали и „гореща война" в Украйна с ясното съзнание, че ще провокира реакцията на колективния Запад, обявен от руската пропаганда за враг номер едно.
През бурята
И сега изходът от войната ще покаже дали либералната демокрация е в състояние да защити любовта към ближния или след 80 години в Европа отново е на мода езикът на насилието. Дали след като преди 35 години Горбачов, Тачър и Рейгън успяха да спрат „Империята на злото", както Рейгън беше нарекъл Съветския съюз, сега Путин, Орбан и Тръмп ще започнат да ѝ връщат владенията.
Корабът на либералната демокрация минава през буря и някои тръгнаха да го напускат. Знае се кои са първи.