Обвинените в шпионаж българи използвали 221 телефона и 11 дрона

03.12.2024 21:36 Павлина Трифонова
Орлин Русев. СНИМКА: Централен наказателен съд в Лондон

Съобщили на Ян Марсалек, че могат да отвлекат Христо Грозев в България, да го упоят и държат в "пещера", докато бъде преместен в чужбина

Шестимата българи, обвинени от Великобритания, че са шпионирали в полза на Русия, са действали като добре организирана мрежа. Това стана ясно от пледоариите на представителите на Кралската прокуратура, които вече втора седмица изнасят пред Централния наказателен съд в Лондон данни от своето разследване по случая.

По думите им българите са получавали конкретни задачи от австрийския бизнесмен Ян Марсалек, който стои зад една от най-големите финансови измами в Германия. Смята се, че той живее в Русия и работи за руските тайни служби, след като напуска Европа, за да избегне съдебно преследване.

Марсалек е общувал основно с 46-годишния Орлин Русев, който вече се призна за виновен по повдигнатите му обвинения в шпионаж заедно с 43-годишния Бисер Джамбазов, който, изглежда, е втората ключова фигура в шпионската клетка на българите. По време на процеса бяха изнесени данни, че

те са получили стотици хиляди паунди

между 2020 и 2023 г., за да изпълняват поставените им задачи. Разполагали са с богат арсенал от технически средства за шпиониране и предаване на информация. Използвали са 221 мобилни телефона, 495 SIM карти, 16 радиостанции и десетки други записващи устройства, включително 11 дрона.

При една от мисиите си 33-годишната Катрин Иванова носи скрита камера в очила, с която успява да филмира Христо Грозев по време на полет.

Разследващият журналист, който работи по разкриването на отравянията на руския опозиционер Алексей Навални и на бившия руски шпионин Сергей Скрипал, е бил основна цел на обвинените в шпионаж българи. По време на процеса бяха прочетени десетки съобщения, които Русев и Марсалек са си разменяли за Грозев. Те са свързани с наблюдение на дома му във Виена, с кражба на лаптопа и на телефона му, за да се достигне до източниците на информация, на които журналистът разчита при разобличаване на престъпления, извършвани от руските тайни служби спрямо неудобни на Владимир Путин хора и организации.

В съобщенията си Марсалек и Русев обсъждат дали Ваня

Габерова да не бъде използвана за сексуална примамка на Грозев

30-годишната красавица, която също е обвиняема по делото, даже му иска приятелство във фейсбук и той ѝ дава, след което започва да харесва нейни съобщения в социалните мрежи. Марсалек обаче смята, че заради “параноята” на Грозев Габерова не бива твърде бързо да се насочва към романтична връзка с него. Също така изразява опасения, че тя може да се влюби в него, на което Русев го уверява, че няма такава опасност, тъй като била “истинска секси кучка”, много независима и решителна.

Двамата обсъждат и евентуално отвличане на Грозев, като Русев уверява, че в България разполага с ресурсите да го направи. Може да организира да бъде упоен и заключен в “пещера”, преди да започне “процес на извличане” в чужбина.

Прокурор Алисън Морган съобщи пред съда, че друга цел на обвинените в шпионаж българи е бил руският разследващ журналист Роман Доброхотов, който живее в Обединеното кралство. Марсалек обаче изразява резерви, че подобно нещо срещу него може да бъде направено на територията на Великобритания след провала с атаката срещу Сергей Скрипал и дъщеря му с новичок, при която двамата оцеляха, но умря случайна жена. При едно от разследванията си Грозев успява да докаже, че има руска намеса при опита им за убийство с нервнопаралитичното вещество в Солсбъри през 2018 г.

По време на процеса се разбра, че българите редовно са получавали информация за предстоящи полети на хората, които трябва да следят. Това е ставало благодарение на

пробив в система за резервация

Така Иванова успява да седне достатъчно близо до Доброхотов в единия самолет и да види ПИН номера на мобилния му телефон.

Българите ще отговарят по обвинения, че са участвали в общо шест шпионски операции, преди да бъдат арестувани през февруари миналата година. Освен следенето на Грозев и Доброхотов те са събирали сведения за гражданина на Казахстан Бергей Рискалиев, получил политическо убежище в Обединеното кралство, за американска военновъздушна база в Щутгарт и за Кирил Качур, който е работил за Следствения комитет на Русия, но бяга в Черна гора и е обявен за “чуждестранен агент” от Москва.

Иванова и Габерова не се признават за виновни по повдигнатите им обвинения в шпионаж, както и Тихомир Иванчев, който бе арестуван година по-късно от останалите петима. Засега не е ясна позицията на шестия обвиняем Иван Стоянов, както и каква е била точно неговата роля в шпионската клетка. Предполага се, че призналите се за виновни

ще могат да разчитат на намаляване на присъдата,

което често се случва в английското правораздаване. Очаква се процесът срещу българите да продължи до края на февруари.

Други от От страната и света

Идея! До 2 чаши алкохол на летищата в Европа

Авиокомпания иска да ограничи пияните пътници по време на полет Край на безразборното пиене по време на полет или престой на европейско летище. За това настоява нискотарифната авиокомпания “Райънеър”

Курсът на еврото е под прага от 1,03 долара

Курсът на еврото днес е под прага от 1,03 долара, съобщиха германски финансови издания. В междубанковата търговия във Франкфурт тази сутрин единната европейска валута се котираше за 1

Тежка челна катастрофа между кола и камион на околовръстното край Чепинци

Тежка челна катастрофа е станала на околовръстното в София тази сутрин, стана ясно от кадри в социалните мрежи.  Инцидентът се е случил на разклона за Чепинци. Ударили са се камион и кола

Кметът на район "Кремиковци": Няма опасност от радиация след влаковата катастрофа

„Появи се информация, че вследствие на това, че в едната влакова композиция е превозвала скрап има опасност от радиация при изгаряне на скрапта, но няма никакво замърсяване на въздуха"

Община Русе започва набирането на проектни предложения по Програма „Култура“ за 2025 г.

Община Русе обявява конкурс за финансиране на проектни предложения в областта на изкуствата и културата по Програма „Култура" за настоящата 2025 г. Крайният срок за кандидатстване е 17 февруари

>