Кои са четирите жени до живот зад решетките у нас
- 3 "непоправими" лежат в Сливенския с признак на престъплението "изключителна тежест", една е излязла през 2022 г.
- За убийство днес изтърпяват наказание 36 дами, други 30 са освободени за 10 г.
- За най-бруталните администрацията зад решетките казва: Инфантилни, непредсказуеми и със слаба емпатийност
За какво мечтae 50-годишната Виолина Лалковска, осъдена на 18 г. затвор за бруталната екзекуция с нож на бабата и дядото на певицата Белослава през 1997 г.?
Тя влиза зад решетките 24-годишна и прекарва там точно 216 месеца. Жадува всеки ден за едно - свободата си. Получава я през септември тази година, когато напуска сливенския затвор. Прибира се в родната си Враца, където не намира нищо. Няма дом, родителите ѝ са починали, съседите ѝ не я помнят. Всички са продължили след онзи 11 декември преди 18 г., когато белезниците щракват на ръцете ѝ. Телефоните вече са мобилни, има интернет, а приятелите ѝ са създали семейства и чакат внуци.
Виолина разполага единствено с чанта с дрехи и досие на убийца. Мечтаната от нея свобода се оказва закъсняла. И може би преди да се хвърли под бързия влак Видин - София, на стотина метра от жп гарата във Враца, се е питала нямаше ли да е по-добре след продължилата десетилетие съдебна сага магистратите да я осъдят до живот.
От 1999 г. до днес четири жени, извършили убийство сами или в съучастие, чуват най-тежката присъда - доживотен затвор. Три от тях продължават да я лежат и в момента в Сливенския затвор. Жестокостта, с която са извършили нападенията над жертвите си, кара съдът да приеме, че срокът от 20 г. лишаване от свобода не би довел до поправянето им. Затова ги квалифицира с признака "изключителна тежест" - единствената предпоставка на доживотния затвор, която се свързва с необичайни по количество и проявление отегчаващи обстоятелства.
Когато този признак съществува, това рязко увеличава опасността на стореното в сравнение с обичайните случаи на престъпления със същата квалификация. Липсват смекчаващи обстоятелства или са едновременно твърде малобройни и крайно несъществени. За щастие на четирите жени - те са осъдени до живот, но не на "без замяна", което значи, че наказанието им може да бъде променено на лишаване от свобода за срок от 30 г., в случай че изтърпят не по-малко от 20 г.
За убийство, но не с признак "изключителна тежест", извършено еднолично или в съучастие, в момента наказаните са общо 36 жени. Присъдите им са до 20 г., но в повечето случаи са по-ниски. Лежат за насилствената смърт на деца, съпрузи, гаджета, приятели, роднини и познати. Довършват ги с нож, пистолет или с ръце.
Техните случаи трудно може да бъдат сравнени с тези на жените, осъдени доживот. Проверка на "24 часа - 168 истории" показа, че най-младата към момента на престъплението, която днес излежава такава присъда, е 24-годишната Маргарита Трифонова (име, дадено от осиновителите - бел.ред.). В момента тя е на 51 г. На 18 септември 1998 г. Трифонова привиква седемгодишния си съсед Никола Дачев в дома си във Велико Търново и прави опит да блудства с него. Детето я заплашва, че ще разкаже всичко на близките си. Тя го напада с удари по главата, после го души с гумено уплътнение на автостъкло. Накрая го изхвърля в шахта в градския парк. По това време Маргарита е с чисто съдебно минало и прави самопризнания, въпреки че през 2015 г. хвърля бомба, заявявайки, че друг човек е отговорен за убийството, но тя поела вината му, защото била влюбена в него.
На първа инстанция съдът прави извод, че жената е действала с внезапен пряк умисъл от страх заради саморазправата със семейството на момчето. Дава ѝ доживотен затвор. Съдебнопсихиатричната експертиза определя състоянието ѝ като "социопатия". Справки на медицинските специалисти в сливенския затвор сочат "рекурентно депресивно разстройство".
След първите 20 г. зад решетките администрацията там, която стриктно следи поведението ѝ, заключава, че тя е егоцентрична, конфликтна, инфантилна, претенциозна, непредсказуема, предизвикателна и с ниско равнище на социална компетентност. Системно е нарушавала правилата за вътрешния ред и е наказвана около 50 пъти. Има опити за саморазправа с други затворнички, правила е стачки, дори се е самонаранявала. Нямала желание да се труди.
Според справки на затвора още в детството си Маргарита била непокорно дете. Не се съобразявала с правилата и често използвала лъжи. Вземала вещи без разрешението на собственика им. През 1987 г. е живяла с гадже, но отношенията им се разпаднали. Преди да бъде осъдена за убийството на 7-годишния Никола Дачев, тя е разсиновена със съдебно решение по искане на осиновителите ѝ. Майка ѝ преустановява връзка с нея, но баща ѝ я посещава в затвора, преди да почине.
Първата жена, осъдена на доживотен затвор у нас, е 27-годишна. На 30 април 1997 г. заедно с гаджето си и техен общ приятел, който тогава е войник в домашен отпуск, извършва грабеж, придружен с жестокото убийство на 65-годишна жена. Възрастната дама се оказва позната на войника. Дори го мислела за сирак и му помагала. Именно той е човекът, който предлага да я ограбят. Така във фаталния ден младежът отишъл до къщата ѝ, за да я посети за рождения ден, след което излязъл уж за да отиде до аптеката. На вратата позвънили двамата му съучастници. Когато жената отворила, те нахлули вътре. Вместо да я вържат за стол, я пребили. Имало също душене и давене. Накрая тримата откраднали вещи на стойност 1264 деноминирани лева.
Момичето, взело участие в убийството, се изправя пред съда, а магистратите приемат като отегчаващо вината обстоятелство криминалното ѝ минало. По това време тя е осъждана условно на 8 месеца за опит да напусне страната незаконно със задграничен паспорт, издаден на името на друг човек. С участието си в грабежа нарушава тригодишен изпитателен срок. Други фактори са начинът на извършване на престъплението и проявената жестокост към жертвата, която ѝ причинява страдания.
Като смекчаващи обстоятелства зачитат критичното ѝ отношение към това, което е направила, както и родителските задължения към 7-годишното ѝ дете, въпреки че не го отглежда при себе си. Причината - след развода то е било осиновено от втория мъж на майка ѝ.
Първоначално служителите на затвора, в който е изпратена жената, я описват като склонна към невротични кризи. Казват за нея, че е сприхава и своенравна, с ниска емоционална и социална зрялост. Липсва ѝ самокритичност. Определят я още като манипулативна и умееща да внушава доверие. Близо 20 г. по-късно инспекторите констатират, че има изградени трудови навици и спазва дисциплината. Избрана е да отговаря за спазването на реда от останалите затворнички. Поддържа положителни отношения с околните. Завършва редица курсове. Няма наложени дисциплинарни наказания и е награждавана многократно.
Към днешна дата въпросната жена вече не е зад решетките. Присъдата ѝ е била променена на 30 г., които е излежала, и през 2022 г. е освободена. Днес е на 54 години.
Осъдена на доживотен затвор е и 38-годишната Светла Тодорова, която "подбуди и подпомогна" гаджето на 14-годишната си дъщеря - Петър, да убие 21-годишната ѝ племенница Женя Тодорова във Варна. Причината за тежкото престъпление е, че жертвата била единствено дете и наследница на брата на Светла - Венцеслав.
Раздорът се оказва фамилна къща. Убийството се случва на 29 септември 2012 г. Смъртта е причинена от 77 прободни рани с нож. Момчето, което го прави, е наркозависимо. Има и криминално минало. За да го "мотивира" да извърши престъплението, Светла му обещава 2 хил. лв. Дава му капаро 500 лв. Съдът установява, че жената е "с относително висока степен на обществена опасност", на ръба на асоциалната психопатия. Все пак зачита като смекчаващи обстоятелства чистото ѝ съдебно минало, както и задълженията ѝ към две малолетни и едно непълнолетно дете. Сред отегчаващите обстоятелства са това, че жертвата е дете на нейния брат, както и въвличането на непълнолетната ѝ дъщеря в деянието.
Магистратите приемат, че извършеното е с "изключително висока обществена опасност", тоест надхвърля сходните случаи на убийство.
Какво е поведението ѝ зад решетките?
Месец след произнасянето на съда тя напада друга задържана в ареста. Инспекторите я определят като егоцентрична, манипулативна, лесно обидчива, несамоуверена. Изтъква това, че е отдадена и привързана майка, но липсвала емпатия.
Най-възрастната, която днес излежава доживотна присъда в сливенския затвор, е 71-годишната Валентина Александрова, известна като Кървавата Валя. В досието ѝ са записани три жестоки убийства. Тя е пребивала с чук самотни възрастни хора за дребни пари. Според полицията многодетната майка е извършвала зверствата в присъствието на двете си най-големи деца - тогава момчета на 15 и 17 години. Едното от тях дори признава, че Валя ги е водела със себе си и ги е карала да държат жертвите ѝ, докато размахвала чука. Валентина влиза в затвора в края на миналия век. През 1998 г. село Поликраище е разтърсено от жестокото убийство на семейство Кукови. След тях е пребита до смърт в дома си и пенсионерката Севдалина Ангелова. Сестра ѝ Йорданка Богоевска оцелява по чудо след нападението.
И до днес Валентина Александрова отрича да е извършила престъпленията, за които е осъдена на доживотен затвор.