Поне 10 грижи и празници в календара на хората през декември. Политици, няма кой да ви гледа театъра!
Какво ни очаква в последния месец на годината
Животът ни малко или много е подчинен на календара. Няма как да се ориентираме във времевия отрязък освен чрез денонощията, техния брой във всеки месец и годините, които, както знаем, навъртат жизнения ни път, а ние държим нишката на кълбенцето, докато...
Докато захванем новото, по календара за следващата година, нишката сме я приели от праотците, ще я предадем на правнуците си. Защото животът като такъв не свършва с персоналния наш. Тъй както се нижат дните, неизбежно идва и последният лист от този календар, както поетично сме свикнали да се изразяваме.
Декември, който е край на всяка календарна година, се оказва
най-ентусиазираният месец
Декември си е декември, не е мръднал на йота въпреки климата и световните несгоди. Последният месец на всяка година се конкурира с първия на новата година по празничност и празници.
Едва наченал, Андрей Първозвани повежда хоровода и отприщва всенародните тържества. “Варвара вари, Сава пече, Никола гости гощава” е отколешна приказка, битуваща по нашите земи.
На 4 декември честваме св. Варвара, християнската великомъченица, която покровителства децата и птиците, варим боб, леща и царевица, та да омилостивим шарката, да не сипаничи челядта. Този ден се нарича още Женска Коледа, момите се пременяват и обикалят къщите, наричайки с песните си здраве за семейството.
На 5 декември следва Св. Сава и тук малко нещата се пообъркват, защото
Сава е ту мъж, ту жена в различните региони,
но това не пречи да се празнува, кой както е приел да споменува. Ние сме приели, че Сава е сестра на Варвара и Никола, те тъй си вървят един подир друг. Тя се свързва с царството на мъртвите и света на болестите, покровителка е на чумата и е свързана с множество ритуали за годяване, женитба и зачеване, за наричане на тайни желания, които ще се сбъднат..
От чумата може да ни спаси, но от политиците? Те трябва да знаят, че по Коледа политическият театър не върви.
Все едно дали Сава е в образа на мъж, или жена, иде денят на брат им Никола, денят на св. Николай Мирликийски Чудотворец. Него всички го знаем - празника на моряците, рибарите и банкерите. Знае се също така, че св. Никола носи първия сняг, който според преданието пада от бялата му брада, защото християнският светец е първообразът на Дядо Коледа. (Името Николай идва от старогръцкото нико - победител, и лаос - народ, а на мен от дете Дядо Коледа ми звучи като дядо Кольо, тъй се казваше и родният ми дядо, но - няма начин да няма общо.)
Едва до шестия ден на месеца сме, а
вече се задъхваме от празници
и ритуали. Следват Игнажден, наричан Малката Коледа, и Рождество Христово, което ознаменува финала на изтичащата година. За да посрещнем седмица подир новата.
Млада Бога води младата година и когато стрелките се целунат в полунощ, всеки си пожелава най-съкровените неща, всеки се моли за повече мир и благодат, всеки се надява на по-добро в материален и духовен план. Празник да е, празници да са. Обаче делниците никой не ги отменя, а те са винаги с по-особен привкус.
Защото декември е всеки да напише в социалните мрежи статус какво е декември. Декември е - леле, кога мина и тази година. Декември е да си платя сметките, та да не вляза в Новата с дългове.
Декември е хрема и кашлица, киша и заледени улици, адски задръствания, мръсен въздух, сипещ се видимо върху белия сняг, за да го направи сивкав като животеца, който носим на гръб, защото няма как да го стоварим някому, мил ни е.
Декември е стъмване в 15,30, претъпкан градски транспорт, където мирише на мокър шаяк, мокри кокошки и мокри сънища, на отегчение и нетърпение, на вдигнати яки със свити в тях уморени лица и на розовобузо очакване.
Декември е дано не ми спрат тока, парното, топлата вода баш сега, когато съм се добрал до вкъщи и съм свалил гадните палто, шапка, шал, ръкавици, ботуши.
Декември е пламъче към прозорчето, зад което свети някогашната ни детска Коледа, нетърпелива и с грейнали очички под живата елха, от която са оцелели три играчки. Декември е дай да му отпуснем края, защото е краят на тази година, да накупим и натрупаме, да се радваме и да се веселим, да избамкаме 200 или 500 лева за фойерверки или да пуснем есемес за някоя поредна благородна кауза.
Декември е, Господи, как ще изкараме януари.
Декември, реално погледнато, е нищо повече от декември, той даже не е новият ноември, още по-малко новият октомври. И няма как да бъде - просто е месец, не модна тенденция. Тоест декември е последният месец от всяка година. И всички си наричаме за годините напред да ни е не последният, а поредният, все едно какъв за кого е!
Защото в декември набъбва януарското утро на новата обиколка около слънцето, която ще е... Каквато си я направим.