Мениджърът на Иман Халиф: Тя не се грижи за външния си вид, сигурно затова казват, че е мъжкарана
Срещнах Иман преди 2 години по време на Средиземноморските игри в Оран, Алжир. Видях я за първи път по време на четвъртфиналните битки. Това разказа мениджърът на Иман - Насер Йефса пред Нова тв.
Веднага видях, че това е момиче с голям потенциал за медал от Олимпийските игри. Обадих се на приятел във Франция за да му разкажа за Иман. Той каза, че познава треньора й Мохамед Чауа и помолих да организира среща. Мохамед сподели с мен, че Иман е част от алжирския национален отбор, но нивото ѝ е много по-високо от това на останалите момичета и не може да прогресира. Предложих му да представим проект и ако той бъде приет, да изведем Иман в чужбина, за да усъвършенстваме техниката и тактиката й. Това беше началото, каза той.
Иман Халиф се възприема като момиче. Тя се държи като момиче. Вярно, не се гримира, защото както ви обясних, че е живяла на място, където момичетата обикновено не се гримират. Не се грижи особено за външния си вид, за косата си и сигурно затова казват, че е мъжкарана, посочва още той.
След като започват съвместна работа, Насер разбира, че месеци по-рано, на Световното първенство в Истанбул, Международната боксова асоциация е правила тестове за пол на Имен. Твърди, че информация и резултати от тях няма. Година по-късно, през март 2023 година, алжирката участва на световното в Ню Делхи, като отново е подложена на полови тестове. Бие се успешно, достига до финал, а вечерта, преди да бъде дисквалифицирана получава изненадващо посещение в хотела.
„Членове на Международната боксова асоциация отиват в хотела на Иман, повикали са я да слезе от стаята като са ѝ казали, че имат резултатите от тестовете, но за да ги получи трябва да подпише документ, на английски. Тя подписва автоматично, без да се замисля, но се оказва, че всъщност е дала съгласието си да бъде заменена на финала от китайската боксьорка, която побеждава на полуфинал, защото няма право да се боксира", каза още Йефса.
След това тя се върна в Алжир. Не излизаше, плачеше в стаята си. Никой не разбираше проблема й. Никой не знаеше какво да прави. В този смисъл тя беше изоставена. Аз се върнах във Франция и започнах да търся най-добрите професори в областта на ендокринологията. Успях да намеря час, обадих се на Иман, която беше наистина депресирана. Доведох я тук, в Ница. За да я мотивирам, започнахме да тренираме .След това отидохме в Париж за да направим тестовете за тестостерон, хромозомен тест, рентген, ядрено-магнитен резонанс и се върнахме отново тук за подготовката, допълни той.
Обяснихме на професора, който я прегледа цялата история с Иман. Той ме помоли да изляза за да я прегледа. След 5-10 минути ме повика и каза следното на Иман: „Вие сте жена с аномалия, която се лекува! Не сте нито първата, нито последната. Имам 2000 случая като вашия". Тя никога не е правила нищо, за да промени пола си, разказа още той.