Петко Ситроена кара 44 г. колата си – у нас имало две от тази серия, втората Митеран подарил на Людмила Живкова
През 1980-а купил автомобила си за 2500 лв. на търг за конфискувани, първият собственик бил син на арабски посланик в България
Автомобил, произведен в ограничена серия, кара вече 44 години Петко Вълканов от Димитровград. Той не знае колко броя от лимитираната серия коли са излезли от поточната линия на "Ситроен" през 60-те години, но е категоричен, че в България е имало само 2 подобни возила. Освен 81-годишния днес Петко такъв автомобил е имала и Людмила Живкова.
"Разбрах, че и друг притежава автомобил като моя, в началото на 90-те. Тогава ме потърсиха да го реставрирам. Докараха колата от Пловдив и ми казаха, че са я купили на търг.
Преди това била на Людмила Живкова - подарък за нея от Франсоа Митеран, президент на Франция от май 1981 до май 1995 г."
Петко ремонтирал двигателя и купето на ситроена, но след реставрацията той не отпътувал за Пловдив, а за Горна Оряховица, защото междувременно сменил собственика си. Петко Вълканов не знае дали ремонтираният от него автомобил все още е в България, или вече е изнесен в чужбина.
Серията на модела DS била специална поръчка за дипломатическите мисии на арабските държави
"Дори по каталозите не може да се каже с точност кога е произведен моят автомобил, затова я водят през 1970-а", казва Петко. Той има своя ситроен от 1980-а, купил го на търг за конфискувани автомобили за 2500 лева. Предишният собственик на ситроена бил син на арабски посланик у нас, хванат при опит да пренесе хашиш.
Редкият автомобил е четвъртият от същата марка, която управлява Петко Вълканов. Първият му ситроен бил внесен от Испания през 1974 г. Оттогава е почитател на тази марка и затова се сдобил с прякора Ситроена.
По думите му по онова време френската марка била изпреварила поне с 30 години всички в автомобилостроенето - въртене на фарове и светлини, 4-степенна хидравлика, за която дори българските пътища не били проблем, луксозен салон. Сред предимствата на ситроените била възможността да се регулира височината на купето.
"Ако искаш, правиш колата ниска и си в спортен режим. Ако се наложи, я правиш висока и става проходима", обяснява възрастният мъж. Друго предимство било разположението на предните и задните колела. Предните били раздалечени, докато пространството между задните - по-малко.
Това допълнително правело автомобила изключително стабилен на пътя и било невъзможно преобръщането му.
"Дори да се спука гума, тази кола може да продължи да се движи с 80 км/час. Затова точно такава е спасила френския президент Шарл дьо Гол при покушението срещу него през 1961 г. Куршумите спукали две от гумите на автомобила и въпреки това успял да го измъкне от критичната ситуация", разказва бай Петко.
Той обаче допълва, че според него, за да е сигурен един автомобил, задължително трябва да се полагат грижи.
"Няма лоша кола, има лоши стопани. Ако автомобилът се поддържа, няма да те остави на пътя", допълва Петко. И разказва, че ремонтира ситроена си сам. Всъщност той е легенда сред собствениците на марката в цяла България.
Името му се споменава във форумите като на човек, който може да даде съвет при неразрешим технически проблем
при някой автомобил. Признава, че e специалист по старите модели.
"Новите са натъпкани с електроника, а вече няма за кога да се занимавам и да я разучавам. Това, което знам, ми стига. Като се обади някой да пита за някакъв нов модел, му казвам да отиде в специализиран сервиз. Вече не е като преди. Сега има млади специалисти, които са добре обучени", съветва възрастният мъж, но допълва, че при старите модели има особености в конструкцията и в двигателя, които не се срещат при останалите автомобили.
"Има тънкости, които, ако не знаеш, дори да си добър майстор, няма как да направиш читав ремонт", твърди Петко Ситроена. Не срещал проблем с частите за редкия си автомобил. Голяма част от тях били стандартни и се използвали и при новите модели.
Останалите, които вече не могат да се намерят в магазините, се рециклирали. Дори имало каталози с тарифи и адреси във Франция.
"Пращам авариралата част във Франция. Там я рециклират и ми я връщат. Допреди години цените бяха приемливи, но напоследък взеха да растат, но въпреки това не е проблем, ако си решил да реставрираш", твърди гордият мъж, който
след толкова години успява да поддържа автомобила си не само в добро състояние, но и в автентичен вид
Признанието за това e огромният брой награди, спечелени на станалите популярни в цяла България през последните години паради за ретро автомобили. Над 100 са отличията, присъдени за Петко Вълканов и автомобила му. Награди са му връчвани не само в България, но и за участия в събития с ретро автомобили в Румъния, Сърбия, Гърция и други страни.
"Най-голямата в буквалния смисъл на думата награда беше купата, която ми връчи кметицата на гръцкия град Суфли. В нея могат да се съберат 3 литра вино", казва бай Петко. През последните години предпочита да е навигатор, а управлението отстъпва на 26-годишната си внучка Петя Динкова.
Тя е гордостта на дядо си, защото също е фен на марката.
"От малка е край мен и ми помага. Запалена е много. Научи се на много неща за ремонта на ситроените. Но е скромна. Когато чуе автомонтьори да спорят за някакъв технически проблем, само се подсмихва", разказва Петко.
Единственото, което не одобрява при внучка си, е скоростта, с която шофира
"Кракът е тежък. Когато се прибирахме от ретро парад в Кърджали, настъпи газта по баира след града и го изкачи на нула време с 90 км/час", спомня си дядото. За внучка си той е започнал да реставрира друг ситроен.
"Имам хубаво и запазено купе. Имам и добър двигател. Ще стане прекрасен автомобил, за да пътува с него", планира Петко. Той вече се е отказал да пътува на дълги разстояния, въпреки че не е осъществил мечтата си да види Франция - родната страна на любимата си марка.
"Вече няма за кога да пътувам. Младите да ходят, сега поне те имат възможност", казва възрастният мъж.