Евростат: България е с най-нисък държавен дълг, но и с един от най-големите бюджетни дефицити в ЕС

22.07.2024 14:40
Евростат: България е с най-нисък държавен дълг и сред страните с най-голям бюджетен дефицит в ЕС през първото тримесечие ГРАФИКА: Евростат
ГРАФИКА: Евростат

Съотношението на сезонно коригирания дефицит на държавния бюджет към БВП през първото тримесечие за България е -5,6 на сто, сочат оповестени днес данни на Евростат, публикувани на сайта на статистическото ведомство. Бюджетният дефицит на страната ни по този начин се нарежда сред най-високите в ЕС като дял от БВП - на същото ниво е показателят за Франция, а с по-висок дефицит са само Унгария (-6 на сто) и Румъния (-7 на сто).

Промяната на показателя за страната ни спрямо предходното тримесечие е -9,1 процентни пункта, което е и най-голямото негативно изменение сред страните, обхванати от статистиката. През предишното, четвърто тримесечие страната ни обаче записа най-положително изменение на баланса на държавния бюджет като съотношение към БВП - с 8,8 процентни пункта. Същевременно през първото тримесечие на 2024 г. България отчита най-нисък дял на държавния дълг спрямо БВП сред страните от ЕС - 22,6 на сто, разкриват отделни данни на Евростат, представени днес.

През първото тримесечие съотношението на сезонно коригирания дефицит на консолидирания държавен бюджет към БВП възлиза на 3 на сто в ЕС и 3,2 на сто в еврозоната, отчита Евростат.

През първото тримесечие съотношението на дефицита на ЕС и на еврозоната към БВП е намалял от съответно 3,9 на сто и 4 на сто, регистрирани през четвъртото тримесечие на 2023 г.

През първото тримесечие на 2024 г. общите държавни приходи в ЕС са 45,9 на сто от БВП спрямо 46,2 на сто през предходното тримесечие. Сезонно коригираните общи приходи в ЕС са се увеличили с около 9 милиарда евро спрямо четвъртото тримесечие на 2023 г.

Общите държавни разходи в ЕС са 48,9 на сто от БВП, което е спад спрямо 50,1 на сто от БВП през предходното тримесечие. Сезонно коригираните общи разходи са се понижили с около 29 милиарда евро спрямо предходното тримесечие, съобщи БТА.

През първото тримесечие на 2024 г. общите правителствени приходи в еврозоната са се увеличили до 46,2 на сто от БВП. Спадът спрямо 46,7 на сто през четвъртото тримесечие на 2023 г. се дължи основно на лек спад в сезонно коригираните общи правителствени приходи в абсолютно изражение, както и увеличение на номиналния БВП. В абсолютно изражение сезонно коригираните общи приходи в еврозоната са намалели с около 2 милиарда евро спрямо четвъртото тримесечие на 2023 г.

Общите правителствени разходи в еврозоната са 49,4 на сто от БВП, спад в съотношението спрямо 50,7 на сто през предходното тримесечие заради спад в сезонно коригираните общи правителствени разходи с около 31 милиарда евро, както и повишение на БВП.

Брутен държавен дълг в края на първото тримесечие на 2024 г.

В края на първото тримесечие на 2024 г. съотношението на брутния държавен дълг към БВП в ЕС е нараснал до 82 на сто спрямо 81,5 на сто в края на четвъртото тримесечие на 2023 г., а в еврозоната се е повишило до 88,7 на сто спрямо 88,2 на сто.

Спрямо първото тримесечие на 2023 г съотношението на държавния дълг към БВП се е понижило, както в ЕС (от 83 на сто до 82 на сто), така и в еврозоната (от 90,1 на сто до 88,7 на сто).

В края на първото тримесечие на 2024 г. общият държавен дълг се състои от 83,4 на сто дългови ценни книжа в ЕС и 83,9 на сто в еврозоната., 14 на сто заеми в ЕС и 13,6 на сто в еврозоната и 2,6 на сто валута и депозити както в ЕС, така и в еврозоната.

Държавният дълг в края на първото тримесечие по страни членки

Най-висок дял на държавния дълг към брутния вътрешен продукт (БВП) в края на първото тримесечие на 2024 г. се отчита в Гърция (159,8 на сто), Италия (137,7 на сто), Франция (110,8 на сто), Испания (108,9 на сто), Белгия (108,2 на сто) и Португалия (100,4 на сто), а най-нисък - в България (22,6 на сто), Естония (23,6 на сто) и Люксембург (27,2 на сто).

Спрямо четвъртото тримесечие на 2023 г. двадесет страни членки на ЕС са отчели увеличаване на дела на дълга си спрямо БВП за разглеждания период, а седем - намаляване. Най-силно е повишението в Словакия (+4,6 процентни пункта - пр.п.), Естония (+4,0 пр.п.), Белгия (+3,1 пр.п.), Румъния (+2,8 пр.п.), Унгария (+2,5 пр.п.) и Австрия (+2,1 пр.п.), докато спадове са регистрирания в Гърция (-2,1 пр.п.), Кипър и Нидерландия (по -1,2 пр.п.), Швеция и Ирландия (по -0,8 пр.п.), България (-0,5 пр.п.) и Германия (-0,2 пр.п.).

Спрямо първото тримесечие на 2023 г. дванадесет страни членки отчитат увеличаване на съотношението на дълга към БВП, четиринадесет - понижение, а в Ирландия показателят е останал без промяна. Най-голямо е нарастването в Естония (+6,3 пр.п.), Финландия (+4,2 пр.п.), Полша (+3,3 пр.п.), Словакия (+2,7 пр.п.), Румъния (+2,2 пр.п.), Литва (+2,1 пр.п.) и Белгия (+2,0 пр.п). Най-силно понижение има в Португалия (-12,0 пр.п.), Гърция (-9,6 пр.п.), Кипър (-6,8 пр.п.), Хърватия (-5,3 пр.п.), Нидерландия (-2,8 пр.п.), Испания и Германия (по -2,2 пр.п.).

Други от От страната и света

Идея! До 2 чаши алкохол на летищата в Европа

Авиокомпания иска да ограничи пияните пътници по време на полет Край на безразборното пиене по време на полет или престой на европейско летище. За това настоява нискотарифната авиокомпания “Райънеър”

Курсът на еврото е под прага от 1,03 долара

Курсът на еврото днес е под прага от 1,03 долара, съобщиха германски финансови издания. В междубанковата търговия във Франкфурт тази сутрин единната европейска валута се котираше за 1

Тежка челна катастрофа между кола и камион на околовръстното край Чепинци

Тежка челна катастрофа е станала на околовръстното в София тази сутрин, стана ясно от кадри в социалните мрежи.  Инцидентът се е случил на разклона за Чепинци. Ударили са се камион и кола

Кметът на район "Кремиковци": Няма опасност от радиация след влаковата катастрофа

„Появи се информация, че вследствие на това, че в едната влакова композиция е превозвала скрап има опасност от радиация при изгаряне на скрапта, но няма никакво замърсяване на въздуха"

Община Русе започва набирането на проектни предложения по Програма „Култура“ за 2025 г.

Община Русе обявява конкурс за финансиране на проектни предложения в областта на изкуствата и културата по Програма „Култура" за настоящата 2025 г. Крайният срок за кандидатстване е 17 февруари

>