Под манастир откриха гранитния саркофаг на най-могъщия египетски фараон
Дълго време каменният покров на Рамзес II беше смятан за изгубен, защото е бил рециклиран за друго погребение
3000 години след смъртта на най-могъщия фараон на Древен Египет гранитният му саркофаг бе отрит в подземията на коптски манастир в Абидос, в централната част на днешен Египет. Всъщност думата открит може би не е съвсем точна, защото парчето гранит е било намерено още през 2009 г. Досега обаче никой дори не е предполагал, че то е принадлежало на Рамзес II, управлявал кралството край Нил в продължение на 66 години и известен в историята като Рамзес Велики.
Преди 15 години египетският археолог Айман Дамрани открива в манастира парче гранит с дължина 1,7 м и дебелина 8 см, което представлява една почти цяла стена на саркофага. Тя била покрита с противоречащи си надписи, което подсказвало, че саркофагът е използван многократно. Дамрани и американският му колега Кевин Кахайл обаче не успели да разчетат името на личността, за която саркофагът е бил използван първоначално, защото то било покрито с името на втория му притежател – Менхепере - велик жрец на Амон Ра в Тива между 1045 и 992 г. пр. Хр. Успели все пак да заключат, че вероятно първият погребан е бил принц, ако се съди по качеството на използвания за саркофага гранит.
Заинтригуван от находката, египтологът от Сорбоната Фредерик Пейродо започва своe проучване. Той моли египетския и американския си колега да му изпратят всички материали и проучва снимките на камъка, като ги анализира под различна светлина, а също и чрез 3D изображения. Най-напред
забелязва, че рисунките върху гранита са свързани с Книга на портите
(третата от Свещените книги на Древен Египет – бел.ред.), прочут текст, който присъства единствено върху саркофазите на кралските особи от времето на Рамзес. Френският изследовател в крайна сметка успява да дешифрира името на първият човек, положен в саркофага, и той се оказва не кой да е, а самият Рамзес II. Ценният фрагмент, който в момента се намира в специален склад в Египет, скоро ще заеме достойното си място в Долината на царете.
За по-голяма сигурност мумифицираните тела на египетските фараони традиционно били поставяни в няколко ковчега и саркофага, вмъкнати един в друг като руски кукли матрьошки. Тъй като гробът на Рамзес II е ограбен по време на Късната античност, запазени остават единствено мумията му и дървеният рисуван ковчег, в който тя е била поставена. Безследно изчезва, очевидно плячкосан, златният ковчег, в който се поставя дървеният, както и този от алабастър (разбит на хиляди парчета по време на грабежите), в който се вмъквал златният, както и тежкият гранитен саркофаг, който обгръщал всички други.
Макар да изглежда много странна днес, практиката за рециклиране на саркофазите била съвсем обичайна за Древен Египет. Египетските царе и други високопоставени персони използвали повторно саркофазите, било, за да узурпират престижа на предишния покойник, било по икономически причини в епохи на кризи, когато ценните материали не достигали. През 2015 г. например стана ясно, че прочутата златна погребална маска на Тутанкамон не е била правена специално за него, а е била приспособена, след като чертите на предишен владетел са били заличени.
“Такова откритие не се прави всеки ден”, казва Пейродо, който признава, че сърцето му е биело лудо, когато разгадал йероглифите и разбрал на какво е попаднал.
Рамзес II e третият фараон на XIX династия. Той управлява от 1279 до 1213 г. пр.Хр., или общо 66 г. и 2 месеца.
Египтяните със страхопочитание го наричат Великия праотец
На 14 г. е назначен за принц-регент от баща си Сети I, а около 20-ата си годишнина сяда на престола. Смята се, че е доживял до 99 г., оставяйки след себе си десетки деца от много различни жени (фаворитка сред тях е Нефертари) и любовници. Царуването му е белязано с множество успешни военни походи, чрез които разширява границите на империята си, както и с грандиозно строителство.
Преди 2 г. учени от Египет и Великобритания показаха как е изглеждал могъщият владетел, като възстановиха лицето му, използвайки 3D модел на черепа му. Те успяха “да го подмладят” с около половин век, за да дадат представа какви са били чертите на Рамзес II в най-славните му години.
След смъртта си през 1213 г. пр.Хр., той е мумифициран, и тялото му е превозено по Нил до Луксор, където мумията е положена в огромен мавзолей в Долината на царете, наречен от египтолозите KV7.
Покоят му обаче не трае дълго. Подобно на други царски мумии, по време на XX династия, мумията на Рамзес II e “разопакована”, за да бъдат окрадени ценните украшения, с които фараонът е изпратен в отвъдното. В тази епоха жреците в Тива решават да преместят всички осквернени царски останки в два гроба, лесни за опазване. Така Рамзес, положен в скромен ковчег от ливански кедър, се озовава в гробницата на баща му Сети I. Но при XXI династия мумията на Рамзес II отново е осквернена. И отново е преместена, този път в гробницата на царица Инхапи. Няколко дни по-късно тялото е скрито на тайно място в погребалния комплекс Дейр ал Бахри.
В следващите 2800 години великият фараон е оставен да почива на спокойствие. През XIX век братята трафиканти Абд ел Расул успяват да открият скривалището и започват да продават ограбените ценности. През юли 1881 г. обаче египтологът Емил Бругш разобличава крадците и организира пренасянето на останките до Кайро. Там те са прибрани в музея в Булак, но във витрини, в които са изложени на влага и светлина.
През 1896 г. тялото на Рамзес за пореден път е разопаковано от платнените ленти, в които е увито, по искане на валията на Египет, който настоява лично да се увери, че мумията е автентична. По останките започват да се развиват гъбички и бактерии и в крайна сметка след няколко десетилетия те се оказват пред разпад.
През 1976 г. в Париж е организирана голяма изложба, посветена на Рамзес II. По този повод френски специалисти отиват в Кайро, за да оценят състоянието на мумията. От нея се носи смрад и учените разбират, че трябва да се действа веднага, за да бъдат унищожени бактериите. Египет обаче не разполага с необходимите средства и президентът Ануар Садат дава разрешение мумията да бъде изпратена в Париж. След 7 месеца проучвания тя е
облъчена с гама-лъчи в ядрената централа в Саркле
На 10 май 1977 г. спасената мумия се връща в музея в Кайро. Тя го напуска през април 2021 г. по време на златния парад на фараоните, за да се отправи към последното си убежище в новия Национален музей на египетската цивилизация. А през 2023 г. дървеният ковчег на великия египетски фараон бе изложен в експозицията “Рамзес и златото на фараоните” в Париж в продължение на няколко месеца като знак на признание за безценната помощ на френските учени.