Цената на мандата: 10 хил. гласа за 50-ия парламент, 118 хил. за евродепутат (Графики)

10.05.2024 07:30 Мила Гешакова
Проф. Михаил Константинов КАДЪР: NOVA NEWS

Месец преди изборите 2 в 1 партийни щабове, анализатори и социолози изчисляват цената на един депутатски мандат за 50-тото народно събрание и за Европарламента. Сметката е особено важна на фона на всеобщата умора и апатия от честите предсрочни избори - 5 на брой, в последните три години.

Изборни експерти пресмятат, че намаляващия брой на мотивираните да отидат до урните

сваля цената

и на креслото за европарламента, и на депутатската банка в националното ни събрание.

Математикът и изборен експерт проф. Михаил Константинов, който е бивш член на ЦИК и шеф на борда на директорите на “Информационно обслужване” очаква след месец

да гласуват между 2 и 2,5 млн.

българи. Той припомни, че на последните парламентарни избори на 2 април 2023 г. излязоха 2,6 млн. души.

“Нашите политици не направиха много неща, с които да вдъхновят българите, а по-скоро ги отвратиха. Затова и не очаквам изборната активност на 9 юни да е по-висока от тази на 4 април 2023 г.”, коментира професорът.

Според проучването на Алфа рисърч, оповестено в сряда, избирателната активност за парламентарните избори ще е 40%, или 2 650 000 души, а за евровота - 35%, или 2 300 000 души.

Колко гласа тогава ще са достатъчни, за да прескочи една партия 4-процентовата бариера за парламента на 9 юни?

“Ако предположим, че на парламентарните избори има 2 млн. действителни гласове, то 80 хиляди гласа стигат, за да се прескочи бариерата от 4%.

Прескочи ли една партия този праг, автоматично вкарва в парламента поне 10 депутати, като не може да има под този брой.

Теоретично е възможно партията да има и 9 депутати, но до момента това никога не се е случвало. Така за всеки един от тези 10 депутати трябват средно по 8000-9000 гласа, като това важи и ако кандидатът за депутат е независим”, заяви проф. Константинов.

По думите му стигнат ли действителните гласове 2,5 млн., за прескачането на бариерата ще са необходими 100 000 гласа, с които една партия вкарва в парламента 10 депутати. “Впрочем по тази формула през последните трийсетина години сме избрали вече 14 парламента”, припомни изборният експерт.

Ако активността достигне 2 650 000 души, за прескачане на бариерата трябват 106 000 души, а един мандат “струва” 10 600 гласа.

Константинов напомня, че

за европейски избори прагът е 1/17 от всички гласове,

което го прави по-висок от този за национален парламент, или малко над 5,88%.

“Така, ако една партия вземе 5,88% от гласовете на евровота, ще спечели един мандат за евродепутат. Същото важи и за независим кандидат”, обясни той.

Според неговите изчисления, ако приложим тази формула при 2 млн. действителни гласа на евровота и ги разделим на 17, получаваме приблизително 118 хил. гласа. Толкова са необходими, за да бъде избран един кандидат за наш представител в ЕП.

Ако пък активността на евровота достигне 2 300 000 души, тогава мандатът ще “струва” 135 000 гласа.

Въз основа на последните социологически проучвания и с уговорката, че в хода на кампанията може да има промени, проф. Константинов сподели и прогнозата си: “Вероятно е

6-те партии от сегашния парламент да получат в новия мандати в съотношение 70-40-40-40-30-20,

като една от формациите може да вземе 45, а не 40 за сметка на другите.”

Колкото до новите играчи в изборното състезание, на които проучването на “Алфа рисърч” дава между 2 и 3%, според проф. Константинов има вероятност само един от тях да прескочи бариерата.

Ако това стане и вкара минимума от 10 депутати за една парламентарна група, това ще извади по 1-2 мандата от прогнозираните бройки за 6-те досега представени в парламента партии.

“Не очаквам обаче 8-партиен парламент, макар че теоретично не е изключен и даже вече сме го виждали”, прогнозира математикът.

Според него при мандатите за български депутати

в Европейския парламент съотношението вероятно ще е 6-3-3-3-2

Проф. Константинов е убеден, че големи изненади в сравнение с тези резултати няма да има. За него въпросът по-скоро е, ако някой от малките влезе, кой ще е той.

“Може една по-малка партия да влезе в нашия парламент, а друга малка партия - в европарламента”, допусна експертът.

Нека обаче не забравяме и една подробност - изискването за уседналост на евровота, предупреди той. Както е известно, българските изселници в Турция не могат да гласуват за представители на България в Брюксел.

“Всеки българин над 18 г., включително онзи, който е осъден, но не е в затвора, и който не е под запрещение, има право да гласува на националните избори. Такива са общо 6,6 млн. българи - те имат ЕГН и постоянен адрес в България. От тях

1,4 млн. са в чужбина, а 5,2 млн. - в страната ни

За да гласуват на евроизбори обаче, трябва да са живели поне три месеца на настоящия си адрес в страна от Европейския съюз до датата на изборите, т.е. преди 9 март. Някаква част от българските избиратели не отговарят на това условие и ще гласуват само на парламентарните избори. Въпросът е, ако гласуват машинно, как ще го направят - за единия, или и за двата избора?”, предупреждава проф. Константинов.

Може да се стигне и до противоречие между записите върху флашките и пуснатите в урните машинни бюлетини, смята той.

Други от От страната и света

Гледайте на живо какво ще реши ВСС за избора на Сарафов

Започна заседанието на ВСС, на което трябва да бъде изслушан кандидатът за главен прокурор Борислав Сарафов. Вчера обаче депутатите с 208 гласа приеха, че съдебен съвет

Идея! До 2 чаши алкохол на летищата в Европа

Авиокомпания иска да ограничи пияните пътници по време на полет Край на безразборното пиене по време на полет или престой на европейско летище. За това настоява нискотарифната авиокомпания “Райънеър”

Курсът на еврото е под прага от 1,03 долара

Курсът на еврото днес е под прага от 1,03 долара, съобщиха германски финансови издания. В междубанковата търговия във Франкфурт тази сутрин единната европейска валута се котираше за 1

Тежка челна катастрофа между кола и камион на околовръстното край Чепинци

Тежка челна катастрофа е станала на околовръстното в София тази сутрин, стана ясно от кадри в социалните мрежи.  Инцидентът се е случил на разклона за Чепинци. Ударили са се камион и кола

Кметът на район "Кремиковци": Няма опасност от радиация след влаковата катастрофа

„Появи се информация, че вследствие на това, че в едната влакова композиция е превозвала скрап има опасност от радиация при изгаряне на скрапта, но няма никакво замърсяване на въздуха"

>