Емил Радев: Имаме нужда от стабилно правителство, за да извървим докрай пътя към Шенген и еврозоната
От вота на 9 юни зависи и дали евросредствата отново ще стигат до хората, казва евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП
Емил Радев е роден на 26 май 1971 г. във Варна.
Завършил е право и публична администрация, доктор по гражданско и семейно право. От 1999 г. работи като адвокат към Адвокатска колегия - Варна.
Познава целия нормотворчески процес, защото пътят му в политиката минава през общински съветник във Варна и народен представител в 41-ото и 42-ото народно събрание до евродепутат - вече втори мандат.
Като член на Европейския парламент през мандат 2019-2024 г. е зам.-председател на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, член на комисиите по петиции и по правни въпроси, а също и зам.-председател на интергрупата за защита на животните.
- Г-н Радев, при избори 2 в 1 - за Народно събрание и Европарламент, ще потънат ли европейските теми в сянката на вътрешнополитическото злободневие?
- Стига да има конструктивни дебати, а не политически престрелки, дори и националните теми да вземат превес, няма как да изключат европейските.
България отдавна е направила своя избор – да бъде част от ЕС, но както виждате, редица следващи стъпки зависят от политическата воля в държавата ни. Затова е важно да запазим проевропейския курс, да имаме стабилно редовно правителство, за да извървим докрай пътя към сухопътния Шенген и еврозоната.
От вота на 9 юни зависи също дали евросредствата отново ще стигат до хората, защото през последните години, за съжаление, работата по европейските програми така зацикли, че реалните пари, влезли в икономиката ни, не надвишават 4%. Докато редица държави бързо превърнаха Плана за възстановяване и устойчивост в свежи инвестиции, у нас той се кроеше и прекрояваше и вече изглежда невъзможно да наваксаме огромното изоставане. Предоставят ни се милиарди, но след поредица от експерименти в управлението ситуацията може да се обобщи с поговорката “Вода газим, жадни ходим”. България не бива да пропуска повече възможности!
Нека не забравяме също, че
около 80% от новото българско законодателство идват от ЕС
Само силен и добре подготвен екип в ЕП може да защити интересите на страната ни при изработването на общоевропейската правна рамка. Надявам се хората да подходят прагматично и формулата 2 в 1 да бъде стимул за по-висока избирателна активност, защото традиционно у нас при евроизбори тя е ниска.
- А каква е формулата България да има по-силен глас в ЕС?
- Европарламентът е единствената пряко избирана институция на ЕС и гласът на българските граждани има същата тежест като този на австрийците или французите например. От опит обаче знам колко ценна е подкрепата, на която можеш да разчиташ в ЕП като част от най-голямото политическо семейство в Европа, защото от авторитета и доверието, с които ГЕРБ се ползва в Европейската народна партия, печели и България. Да си “свободен електрон” в ЕП може и да изглежда ефектно, но е крайно неефективно за отстояването на национални интереси.
Изключително важна е и добрата съвместна работа на българските евродепутати. В това отношение се радвам, че с колегите винаги сме успявали да превъзмогнем вътрешнополитическите си различия и да обединим усилия в интерес на националните каузи. Именно
така спечелихме подкрепата на ЕП за пълноправното членство на България и Румъния в Шенгенското пространство, което ясно личи и от твърдия тон в гласуваните резолюции
Но не по-малко важно е да не се “прострелваме сами в крака”, защото случващото се у нас отеква и в Европа. И няма как да е иначе, когато бившият премиер Николай Денков бламира собствения си вътрешен министър, искайки оставката му две седмици преди Съветът на ЕС да се произнесе за приемането ни в Шенген, или пък друг бивш премиер - Кирил Петков, говори на нидерландския си колега срещу държавата, която представлява.
- Влиянието на крайната десница нараства в много от държавите в ЕС. Ще се промени ли обликът на следващия Европарламент?
- Очакванията са проевропейските партии да доминират и в новия Европарламент, а ЕНП да повиши резултата си. Факт е, че крайнодесните формации набират скорост в Европа, но гражданите разбират, че всяка крайност е опасна, а популизмът не дава дългосрочни решения. Популизмът, който експлоатира страховете на хората, и агресивната дезинформация лесно насаждат евроскептицизъм и ще бъдат най-големият ни опонент в кампанията. През последните години ни връхлетяха много кризи и за всички е видно, че макар и трудно да се постига компромис между 27 държави членки, нито една от тях не може да се справи сама с глобалните заплахи. Впрочем утре е и Денят на Европа. Нека ценим свободата да пътуваме, да работим, да учим, да правим бизнес навсякъде в ЕС! Това са постижения, за които дълго сме се борили и трябва да продължим да отстояваме, включително и на предстоящите избори.
- Кои решения на Европейския парламент можете да откроите като знакови за мандат 2019-2024?
- Като постижение през мандата бих определил дългоочакваното споразумение по пакта за миграцията и убежището. Той
ще замени Дъблинския регламент, който не работеше и дори ни ощетяваше,
и ще даде на държавите членки инструменти за по-стриктен граничен контрол и по-бързо връщане на мигрантите без право на убежище. Нека е ясно - с приемането на пакта интересът на държавите на първа линия като България е защитен.
Кризата, пред която ни изправи пандемията, показа на всички колко е важно да сме още по-координирани и устойчиви при кризи и задействахме най-големия пакет от стимули за възстановяване и модернизация, финансиран някога в Европа - NextGenerationEU, включващ инвестиции и реформи на стойност 800 млрд. евро.
Надявам се хората да оценят също, че постигнахме първия по рода си в света законодателен акт за изкуствения интелект. Той отразява ангажимента ни да защитим основните права и безопасността на европейските граждани, без да спираме иновациите, които носят растеж и развитие.
Успяхме да приключим работа и по пакета за борба с прането на пари, който бе сред приоритетите ни. Бях пряк участник в целия законодателен процес, довел до тази безпрецедентна по мащабите си реформа. Тя дава общоевропейски правила, с които да засилим надзора и координацията така, че по-ефективно да противодействаме на заплахите за финансовата стабилност на ЕС.
- Създаде се и новият орган за борба с прането на пари и финансирането на тероризма (AMLA). Това ли е резултатът от законодателната ви работа, който бихте определили като най-голям личен успех?
- Като докладчик на ЕП не може да не съм удовлетворен, но като българин изпитвам и разочарование, защото заради бездействие на управляващите България дори не си “пусна фиша” за избора на града - домакин на новия престижен орган. Останахме единствената държава в ЕС, в която няма седалище на европейска агенция. Но от средата на следващата година AMLA ще заработи във Франкфурт и ще бъде важна част от арсенала ни в борбата с мръсните финансови потоци, от които ЕС губи милиарди, а разкриваемостта на подобни престъпления досега бе едва 1%.
Тясно ангажиран оставам и със законодателните промени за използване на цифрови инструменти в правосъдието. С правилата, които установихме, въведохме дигитални възможности за трансграничното връчване на документи и събиране на доказателства, за провеждането на устни изслушвания чрез видеоконферентни връзки, за създаването на условия за оперативна съвместимост при обмен на информация и сътрудничество между държавите членки. Всяка стъпка има важна роля за по-добър достъп до правосъдие при по-бързи и по-евтини процедури.
Разширявайки приложното поле на цифровите инструменти в дружественото право, например облекчихме административната тежест за около 16 млн. дружества с ограничена отговорност и 2 млн. събирателни дружества на единния пазар. Според прогнозите им спестяваме разходи в размер на 437 млн. евро годишно.
Ако ме питате обаче за конкретен повод да изпитам гордост като представител на България в ЕП, то може би това е изложбата, която организирах съвместно с целия археологически екип под ръководството на акад. Васил Николов, за да представим уникалния праисторически комплекс Провадия-Солницата - най-древния солодобивен и градски център в Европа (5600-4350 г. пр. Хр.).
Отчетът за дейността ми през мандата е леснодостъпен и в електронен вариант, така че всеки може да се запознае с последователната ми законодателна работа и каузите, които отстоявам.