Май стигнахме гърците, но за да догоним богатите в ЕС, ще ни трябват поне 10 г. (Графика)

08.04.2024 13:58
Главната на Пловдив.

България пак остава най-бедна, но известно утешение е, че цените у нас са с почти 40% по-ниски от средните за Евросъюза

България забогатява - колкото това да звучи малко вероятно за мнозина, но е факт. И той се потвърждава от данните на европейската статистическа служба Евростат. А на нея може да се има доверие, най-малкото, че няма никакъв интерес да преувеличава резултата за страната ни.

Последните данни на Евростат показват, че в България брутният вътрешен продукт на човек от населението по паритет на покупателна способност е стигнал 64% от средноевропейското ниво през 2023 г.

Този сложно звучащ показател всъщност е

измерител на стандарта на живот, като се елинминират разликите в цените

в отделните държави. И тук страната ни има постоянно подобрение за последните 20 години въпреки кризите и пандемията. През 2007 г., когато България стана член на ЕС, БВП на човек по паритет на покупателна способност бе под 40%, а сега е 64 на сто.

През последните три години имаме ускорение, защото стандартът на живот се покачва с 9 пункта.

Но май с това се изчерпват добрите новини за страната ни. Защото страната ни все така остава на последно място в ЕС. В последните години

всички нови страни членки от Централна и Източна Европа успяха да стигнат 70-90%

от средното ниво за ЕС. Ние сме единствените от региона под него. Макар че наваксваме, защото през 2021 г. бяхме под 60% и изоставахме с 10-15 пункта от останалите. Но настигането на другите върви доста бавно. Единствено сме успели да се приближим до гърците, които сега имат 67% от средния за ЕС стандарт. Но това се дължи основно на влошаването на показателите на Гърция, защото през 2004 г. тя бе стигнала 98% от средното за Евросъюза, а България тогава бе на 35 на сто. Сега разликата с южната ни съседка е стопена до 3%, което означава, че до година-две ще сме настигнали гърците.

Що се отнася за другите ни съседи, член на ЕС - румънците, ще трябва да почакаме повечко време, докато се изравним. Защото Румъния има 71% от средния стандарт на живот. За догонването на останалите държави от Централна и Източна Европа по-скоро ни чака маратон от няколко години. Например Чехия и Словения са минали границата от 90%, а Латвия, Словакия, Унгария и Хърватия са в диапазона 70–80%. За да се наречем богата държава със 100% от средния стандарт за ЕС, вероятно ще ни трябват поне 10 години със сегашния темп на развитие. Тогава

може да бъдем като французите,

които имат само 1% повече от средното ниво за ЕС. А отличниците са Люксембург със 140 на сто над средното ниво, Ирландия (112%), Нидерландия (30%) и Дания (28%).

Що се отнася до заплащането, България със средна заплата от 2123 лв. има доста за догонване, за да се изравни с богатите на Запад. В Италия например, изчислена в левове, е 3400. В Австрия стига до 5500, каквато е и във Франция. В Германия е 6000 лева, в Дания и Норвегия с 1000 отгоре. Начело са Швейцария (12 000), Люксембург (9000) и Нидерландия (7400). Още по-зле е положението относно минималната заплата. 

Известно утешение носи сравнението за нивото на цените. Според Евростат през 2023 г. най-високи са те в Люксембург, следвани плътно от Дания - над 1,3 пъти повече от средните в ЕС. Над това ниво са и Финландия, Ирландия, Швеция, Нидерландия, Австрия, Германия, Белгия и Франция.

С по-ниско от средното равнище са 17 държави

Тук първенец е Румъния (58% от средното за ЕС), следвана от България (60,6%) и Полша (66,2%).

Голямата цел за икономиката на България е в кратък период да обърне тенденцията от последните две години на забавяне в устойчиво догонване и приближаване на другите, посочват от Института за пазарна икономика. Това може да се случи с макроикономическа стабилност и реформи, които стимулират инвестициите и растежа, ограничават прахосването. Независимо дали преди или след избори, това трябва да е основната цел пред политиците, допълват експертите. 

По минимална заплата сме по-назад дори от тези, които тепърва искат да бъдат приети

По минимална заплата, която получават 40% от българите, поне по официални данни, страната ни чувствително изостава от останалите в ЕС. А се оказва, че това е така дори в сравнение с държавите, които тепърва искат да станат членки на Евросъюза.

22 страни в ЕС имат минимална заплата. Дания, Италия, Австрия, Финландия и Швеция са изключение от това правило. Кипър въведе такава в началото на миналата година. Сред 10 страни кандидатки, осем имат, минимална заплата няма в Босна и Херцеговина и Косово.

България е на последно място по този показател ЕС с 933 лева, или 477 евро. Минималната заплата е под 1000 евро в почти две трети от страните в ЕС - в 14 от 22 нивото на заплащане е такова. Най-напред са Люксембург, Ирландия, Нидерландия и Германия, където е около и над 2000 евро. (Виж графиката). Нерадостната статистика за България е, че по-ниска минимална заплата има май само в Северна Македония, може би и в Албания. В Турция е 613 евро, в Сърбия - 544 евро, в Черна гора е 532.

България се нарежда и сред страните, в които минималната заплата е под 50% от средната. Заедно с нас в тази класация са Испания, Унгария, Ирландия, Хърватия, Литва, Нидерландия, Чехия, Естония, Белгия и Латвия.

Други от От страната и света

Протестиращи се събраха пред президентството, искат да се подобри транспортът към Витоша

Протест под наслов "Да си върнем достъпа до Витоша" се проведе пред сградата на президентската институция. Граждани и планинари се събраха на мирна демонстрация с искане за подобряване и модернизация

Полицаи откриха и иззеха издирвана от Интерпол кола край Видин

Лек автомобил „Форд Мустанг“ с български транзитни регистрационни табели е бил установен във видинското село Буковец. Превозното средство е обект на издирване в Националната Шенгенска информационна

Новият министър на културата Мариан Бачев прие поста от своя предшественик Найден Тодоров

Новият министър на културата Мариан Бачев прие поста от своя предшественик Найден Тодоров. Двамата се срещнаха в сградата на Министерството на културата, заедно с голяма част от екипа на ведомството

Обществен съвет към кмета ще подпомага опазването на културното наследство на Велико Търново

Сформиран е Общественият съвет за закрила на културно-историческото наследство на Велико Търново. Консултативният орган е създаден по инициатива на кмета на старата столица Даниел Панов и ще

Парламентът одобри програмен заем от 250 млн. евро

С 140 гласа "за", 32 "против" и 10 "въздържал се" депутатите приеха законопроект за ратифициране на Финансов договор между Република България и Европейската инвестиционна банка

>