Доц. Атанас Атанасов: Българите харчат най-много за храна и безалкохолни напитки
- Но измерваме инфлацията с 852 стоки и услуги, каза още председателят на Националния статистически институт
- НСИ е може би най-проверяваната българска институция
- Преките данъци и покупката на жилище не са в потребителската кошница
- Най-малката група е тази на образованието, включени са шест позиции
- Отпаднаха компакт дисковете, бяха добавени уреди за здравословно готвене
- Г-н Атанасов, съобщихте в парламента миналата седмица, че наесен Евростат и ОИСР ще проверяват как точно мерим инфлацията. Това планирани мисии ли са, или извънредни проверки за спазване на методологията за измерване на индекса на цените във връзка с кандидатурата ни за членство в ОИСР и еврозоната?
- Най-сигурната гаранция за нашата независимост и безпристрастност са оценките от външните одити, които ежегодно се провеждат в НСИ от различни международни институции.
През миналата седмица на мисия в НСИ бяха представители на Комитета по статистика към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и експерти към националните статистики на държавите- членки на организацията. Те дадоха много висока оценка за работата ни през последната година. Така че след тази успешна мисия следващата стъпка към пълноправното ни членство в ОИСР е изслушване в централата на организацията в Париж през юни. В резултат на това съвсем скоро можем да станем пълноправен член на ОИСР в областта на статистиката.
НСИ е може би най-проверяваната българска институция, защото данните се валидират от Евростат. Визитата на Евростат, която през есента ще оцени съответствието в областта на индексите на потребителските цени, и по-специално изчисляването на инфлацията, е известна още от миналата година.
- Ясно е, че следените стоки и услуги се променят с течение на времето, защото и самото потребление се променя. Но какви са например относителните тегла на студентските такси и дървата за огрев от добив на място в потребителската кошница, в които депутатите толкова силно се усъмниха, че изкривяват данните?
- Ще започна с това, че Националният статистически институт (НСИ) произвежда два индекса на потребителските цени, които са приети за измерители на инфлацията. Индексът на потребителските цени (ИПЦ) оценява общото относително изменение на цените на стоките и услугите, използвани от домакинствата за потребление, и се изчислява, като се прилага структурата на крайните парични потребителски разходи.
Основен източник на информация е изследването на бюджетите на домакинствата в страната. ИПЦ за текущата година се изчислява при структура на разходите от предходната, т.е. през 2024 г. отразява модела на потребление на домакинствата през 2023 г.
Хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) е сравнима мярка на инфлацията на държавите от ЕС. Той е един от критериите за ценовата стабилност и за присъединяването на България към еврозоната. И двата индекса измерват общото относително изменение в равнището на цените на стоките и услугите. Те се изчисляват от една и съща кошница от стоки и услуги и от едни и същи цени, но се различават по използваните тегла.
Хармонизираният индекс се изчислява с тегла, представляващи относителните дялове по групи стоки на индивидуалното и колективното потребление на всички домакинства. Основен източник на информация са данните от националните сметки. При изчисляването му за 2024 г. за тегла се използват данни за крайните парични потребителски разходи на домакинствата, които са преразгледани и актуализирани, за да бъдат представителни за 2023 г., следвайки методологичните препоръки на Евростат.
Очевидно е много важно индексът да бъде представителен и да бъде осъвременяван непрекъснато. Това дава възможност да се отразят появата на нови продукти и промените в потреблението на домакинствата. Затова всички извадки на индексите на потребителските цени се преразглеждат и актуализират всяка година.
Кошницата от стоки и услуги е фиксирана за период от една година, но тя се преразглежда и осъвременява. Списъкът с търговските обекти, в които се извършва регистрирането на цените, също се актуализира ежегодно. Теглата, с които се изчисляват индексите на потребителските цени, също се променят всяка година, като се използва най-актуалната информация, за да не се изостава от главните промени в навиците за покупки и модел на потребление.
Колкото до теглата на студентските такси и на дървата за огрев, те са доста малки. Цялата група “Висше образование” има относителна тежест от 0,247% в потребителската кошница. Дървата за отопление са 2,367% от общите парични разходи на домакинствата.
- Тогава какво заема най-голямо място в тази потребителска кошница и какви са последните промени в нея?
- Подходящ начин да мислим за индексите е да си представим една много голяма кошница за пазаруване, наречена потребителска кошница, пълна със стоки и услуги, за които хората обикновено харчат парите си - хляб, плодове и зеленчуци, горива за отопляване на жилището или за личните автомобили, ползваните електроенергия, топлоенергия и вода, билети за кино, халба бира в бирарията, почивка и още много други. Потребителската кошница включва и различни такси - например за вода, за смет, за канализация, за технически преглед на кола, за издаване на лични документи и други. Включват се също данъците, които са пряко свързани с цените на определени стоки и услуги, например ДДС и акцизи.
Индексите на потребителските цени изключват данъците, които не са свързани директно с покупките на стоки и услуги. Например данък общ доход и социалните осигуровки. Извън обхвата остават и домакинските разходи, предназначени за придобиване на финансови активи - акции, облигации, ценни книжа, изплащане на лихви по кредити и вноски по застраховка “Живот”. Закупените жилища от населението също не са обект на индексите на потребителските цени.
Подборът на стоките и услугите, включени в потребителската кошница, се прави въз основа на подробна информация за паричните разходи, действително извършени от наблюдаваните домакинства в рамките на една календарна година.
НСИ се стреми кошницата да бъде осъвременявана и по този начин да бъде представителна за модела на потребление - местата и магазините, в които пазаруваме, стоките и услугите, които купуваме, сумите, които харчим за тях.
През 2024 г. броят на стоките и услугите в потребителската кошница е 852, те са разпределени в 12 основни раздела. През 2023 г. бяха включени за наблюдение някои лекарства и хранителни добавки и отпаднаха незаписаните компактдискове (CD-R). През 2024 г. безжичните аудиослушалки замениха обикновените, бяха добавени за наблюдение уредите за здравословно готвене с горещ въздух.
Най-голям е броят на хранителните продукти и безалкохолните напитки – 167, следват облеклото и обувките – 121, след това е групата “Жилища, вода, електроенергия, газ и други горива” със 107 позиции. Общо 27 са стоките в раздела “Алкохолни напитки и тютюневи изделия”, в “Ресторанти и хотели” са 57. За сравнение ще посоча най-малката група – това е образованието, за което се наблюдават 6 стоки и услуги. Всеки месец за тези продукти се регистрират над 41 хил. цени в над 6400 търговски обекта.
По отношение на относителните тегла отново най-голям е делът на хранителните стоки и безалкохолните напитки (31,322%) при индекса на потребителските цени, и съответно 23,302% при хармонизирания индекс. С две думи – домакинствата харчат най-много за храна и безалкохолни напитки.
- Какво представлява двойната проверка на цените?
- Работата по контрола на качеството на информацията и валидирането на данните се извършва на регионално и национално ниво. Процесът по валидиране на данните на регионално ниво се извършва на два етапа. Първият се осъществява по време на въвеждането на данните за регистрираните цени в компютърната система за обработка на информацията, а вторият – след като данните са обработени - първите резултати се проверяват и валидират от специалистите в Териториалните статистически бюра. При необходимост се извършват повторни посещения в търговските обекти.
Валидиране на данните на национално ниво се извършва след първото изчисляване на индекса за текущия месец. Обект на контрол и проверка са екстремните равнища на цените, екстремните или нетипични промени, липсващите наблюдения, отпадането или въвеждането на търговски обекти, промените в спецификациите на стоките и услугите, сезонните продукти и т.н.
Автоматично отхвърляне на цена нe се извършва. Всяка проблемна се разглежда индивидуално и се коригира, ако е необходимо. Но това се прави само въз основа на налична информация – от регистраторите на цените, проверка в търговките обекти, от подаваната информация от търговските вериги.
- Има ли в ЕС плаваща кошница с цени на стоки и услуги, по които да се измерва индексът на потребителските цени? Т.е. такава, която непрекъснато се променя?
- Хармонизираният индекс е сравнимата мярка за инфлацията на държавите-членки на Европейския съюз. Всички държави членки конструират и изчисляват този индекс според специфични хармонизирани правила и теглата на подиндексите остават неизменни за цялата календарна година.
Затова и в България няма плаваща потребителска кошница. Ние като част от европейската статистическа система прилагаме методологията за изчисляване на хармонизирания индекс. Индексът се основава на ценовите промени и теглата на продуктите, включени в паричните разходи на домакинствата за крайно потребление, като теглата са фиксирани в рамките на една календарна година.
Има обаче много държави в ЕС, които изследват потребителските цени, като използват плаваща кошница. Доколкото ми е известно, последната, която въведе плаващата кошница, е Словакия.
CV
Роден е на 26 февруари 1977 г. в Гоце Делчев
Магистър по икономика от УНСС
От 2015 г. е доктор по икономика, с научна специалност "Статистика и демография" от Българската академия на науките
От 2018 г. е доцент към катедра "Статистика и иконометрия" в УНСС
Автор е на над 60 научни публикации, включително 16 учебници и монографии