7 млрд. лв. е приносът на болниците към икономиката, плащат 2,8 млрд. заплати (Обзор, графика)
Лекарите ни застаряват - 54% са на 55 и повече години, не стигат сестри
Лечебните заведения допринасят с около 7 млрд. лв. към икономиката на страната, а директният принос към държавния бюджет е 1,2 млрд. лв. Това нарежда здравеопазването на четвърто място по икономически принос у нас след търговията, промишлеността и образованието. Същевременно болниците са сред топ 5 на работодателите в България, като плащат близо 2,8 млрд. лв. заплати на над 106 хиляди персонал.
Данните са част от първото проучване у нас и в Европа за икономическия принос на лечебните заведения в България. То е поръчано от Българския лекарски съюз и осъществено от IQVIA.
Общият икономически отпечатък на лечебните заведения е 7 млрд. лв., което е около 4,2% от брутния вътрешен продукт през 2022 г. Ако обаче не се вземат мерки за увеличаване на инвестициите в здравеопазването, до 2027 г. дейностите на болниците се очаква да намалеят като дял от БВП до 3,7%. Лечебните заведения плащат около 80 млн. лв. корпоративни данъци и 890 млн. лв. осигурителни вноски. Освен това разходите за услуги, предоставяни от лекарски практики, болници и други лечебни заведения, увеличават общия доход на домакинствата в икономиката с около 3,8 млрд. лв., стана ясно от анализа.
“Здравната система по никакъв начин не е бреме за икономиката на държавата, напротив, тя е един от основните ѝ двигатели”, коментира председателят на лекарското съсловие д-р Иван Маджаров. Според него средствата на държавата в здравеопазването трябва да се възприемат като инвестиции, не като разходи, и трябва да се увеличат. А като най-важни в системата открои кадрите.
29 хиляди са практикуващите лекари у нас, а медицинският персонал е 43 000.
“Българските лекари са по-възрастни от тези в Европейския съюз”, коментира генералният мениджър на IQVIA Лука Чичов. 54% от тях са на 55 г. или повече, докато в ЕС делът на тази възрастова група е 36%. 20 на сто пък са над пенсионна възраст, а в ЕС този процент е 13.
По 4,6 лекари се падат на 1000 българи, съобщи още Чичов. Те обаче са неравномерно разпределени и най-много има в Северозападния и Югозападния регион. Най-малко са лекарите на глава от населението в Северния, централния и Югоизточния регион (виж повече в инфографиката). Медицинските сестри са около 70% от персонала и са на средна възраст 53 години, акушерките - на 49, а фелдшерите - средно на 60 г.
Недостигът на сестри е проблем в здравната система. В България се падат средно по 4,3 сестри на 1000 души, а в някои европейски държави са по 10,7 и дори 12. Според икономиста Кузман Илиев проблемът с недостига може да бъде решен чрез обвързването на обучението на лекарите и сестрите със задължението им да работят в България, но съветникът на здравния министър доц. Антон Тонев заяви, че това ще доведе до дискриминация.
Маджаров бе категоричен, че държавата трябва да се намеси, когато се вижда крайният недостиг на медици. “Може да се направи така, както са гарантирани офицери за армията”, предложи той.