Убийството на Жоро Плъха – класическа неизбежна отбрана за двама съдии, но докладчикът не мисли така
- Д-р Иван Димитров беше оправдан и от апелативния съд в Пловдив, преди това от 2 състава на окръжния
- През 2022 г. той беше осъден на 2,5 години условно от други въззивни магистрати, но ВКС върна делото
Възможно ли е човек да бъде нападнат с нож, да отвърне със смъртоносен изстрел и ситуацията да бъде преценена като неизбежна отбрана, чиито предели не са превишени?
Отговорът на този въпрос е "да" и се съдържа в мотивите към оправдателната присъда на д-р Иван Димитров от Пловдив. На 2 март 2018 г. той
застреля с незаконен пистолет Жоро Джевизов-Плъха, влязъл да краде
в гаража му. Обвинението беше в убийство при превишена отбрана, а произнасянето, че лекарят е невинен, е на третия състав на Пловдивския апелативен съд, който разгледа делото.
На тази позиция са обаче само двама от съдиите, докладчикът и председател на състава Михаела Буюклиева е с особено мнение. Според нея д-р Димитров е виновен, защото е налице явно несъответствие между нападението и защитата.
Очевидци на случилото се преди повече от 6 г. няма и за фактологията се съди основно по разказа на д-р Иван Димитров. Той твърди, че вечерта на 1 март 2018 г. бил сам в дома си на ул. "Лука Касъров" и забелязал, че свети в гаража му, превърнат в работилница.
Решил да не слиза заради забравена лампа, но след полунощ видял, че в помещението вече е тъмно. Тъй като бил обиран, решил да види какво става и взел заредения си пистолет "Валтер".
Вече на двора той държал в едната ръка телефона с включено фенерче, а в другата – оръжието. Вратата на гаража била открехната - вътре имало човек, който се канел да изнесе разни вещи.
В този момент д-р Иван Димитров видял насочен към лицето си юмрук и инстинктивно се дръпнал. Крадецът хвърлил по него нож и лекарят отскочил назад. Усетил силна болка в десния глезен, където попаднал ножът. Тогава произвел изстрел във въздуха и извикал: "Стой, полиция! Легни на земята!".
Джевизов не се подчинил, напсувал лекаря, казал му "гяур"
и го замерил с метална табела, която била в гаража. Тогава д-р Димитров произвел няколко изстрела и единият улучил Жоро Плъха. Двамата се разбягали в различни посоки, простреляният успял да стигне до бул. "Шести септември". Легнал на капака на кола, паркирана до областната управа, където бил открит мъртъв.
След това д-р Димитров се обадил на приятеля Никола Капсъзов и двамата тръгнали да търсят нападателя из квартала, но не го открили. После лекарят хвърлил пистолета в контейнер за смет, а на сутринта помолил да бъдат изтрити записите от камерите на близкия магазин.
Това не се случило, но качеството на записите не позволява лицево разпознаване.
Жоро Джевизов е осъждан 9 пъти основно за кражби. Системно е вземал дрога, а в нощта на нападението е бил под влиянието на морфин и остатъци от хероин. Това е и една от причините да се смята, че смъртта му не е била особено мъчителна.
Тя е настъпила бързо, защото бягството е засилило кървенето от белия дроб, в който попаднал куршумът.
"Аз защитавах живота си. Всичко стана много бързо, нямах време да мисля. Действах инстинктивно и под силен стрес. Не съм искал да го убивам, много съжалявам" са думите, към които се придържа д-р Димитров от началото на процеса.
В хода на последното дело пред апелативния съд прокурорът Иван Перпелов поиска да се изследва възможността д-р Димитров да се е наранил сам с нож в крака, за да твърди после, че е бил нападнат и затова стрелял.
Експертизите обаче не дадоха отговор и съдебният състав приема, че хвърляне на нож е имало. Но най-същественото е
дали "нож срещу пистолет" покрива института на неизбежната отбрана
Двама от съдиите – Васил Гатов и Галина Арнаудова, са категорични, че няма превишаване на пределите на защитата.
"Разследваният казус е класически случай на неизбежна отбрана. Смъртта е причинена в рамките на осъществяваната активна защита при едно започнало и все още продължаващо нападение и тогава е налице общественополезно, необходимо и правомерно поведение от страна на подсъдимия.
ВКС в много свои решения е указвал, че поначало всеки удар, независимо с какво се нанася, представлява нападение, и щом като пряко и непосредствено застрашава живота или здравето на отбраняващия се или на другиго, обуславя наличието на неизбежна отбрана", гласи част от аргументацията д-р Димитров да бъде оправдан.
Магистратите подчертават и че превишаване на пределите на неизбежната отбрана може да има само при явно несъответствие на защитата с характера и опасността от нападението, а това зависи не само от използваното средство, а и от цялата ситуация, включително поведението на започналия конфликта.
"Засегнатият може да употреби всички налични средства, стига да са необходими за отблъскване на нападението. Не съществува задължение за отбраняващия се, който е в неизбежна отбрана, при отблъскване на нападението да избира и да засяга с действията си само неуязвимите (неопасни) части от тялото на нападателя", смятат съдиите Гатов и Арнаудова.
Докладчикът Михаела Буюклиева обаче не е съгласна с това. Според нея
интензитетът на отбраната надвишава този на нападението
"Като се вземат предвид защитаваните имуществени интереси – вещи, тяхната невисока стойност, възможностите на подсъдимия за отбрана, средствата за защита, с които е разполагал, разстоянието, от което е произвел изстрела, броят на изстрелите, е налице явно несъответствие между нападението и защитата.
Пострадалият е могъл да се справи със ситуацията, като се обади на телефон 112, без да използва интензивни средства за защита като стрелба с огнестрелно оръжие срещу заварен да извършва кражба и се опитва да се спаси от куршумите", мотивира съдия Буюклиева особеното си мнение и убедеността си, че д-р Иван Димитров трябва да бъде обявен за виновен.
Тя подчертава и поведението на подсъдимия след нападението - не сигнализира органите на реда, а започнал да заличава следи.
"Налице е поредица от подредени, обмислени и целенасочени действия, за да не бъде свързан с убийството, тъй като е разбирал противоправността и обществената опасност на извършеното от него и е осъзнавал вината си", категорична е тя.
Делото мина пред апелативния съд за трети път – веднъж то беше върнато на първата инстанция. Но и първият, и вторият състав на окръжния съд оправдаха Иван Димитров.
При второто разглеждане от въззивния съд през 2022 г. докторът беше обявен за виновен и получи 2,5 г. условно. ВКС обаче намери противоречия в мотивите и върна делото отново в апелативния, сега то пак може да стигне до ВКС.
Иначе за незаконното оръжие д-р Димитров получи 2 г. с изпитателен срок от 3. В тази си част присъдата е в сила.