Списъците не са страшни, страшно е недоверието в правораздаването
Случаят „Нотариуса" постави правосъдието на подсъдимата скамейка
След скандала всеки, загубил дело, ще обвинява съда
Около разпространените списъци с магистрати, посещавали SS-клуба на покойния Мартин Божанов – Нотариуса, политици, магистрати, общественици градят две хипотези.
Според едната той наистина съдържа имена на хора, посещавали клуба, но далеч не е пълен. Така се прикриват истинските кукловоди в този срамен процес на принципа: „Щом не е в списъка, значи не е замесен".
Втората теза е почти обратната. Списъкът се разпространява нарочно, като част от имената са на честни и неподкупни съдии и прокурори и когато една проверка го установи (не ме питайте как, не знам) покрай тях да се изчистят и имената на корумпираните. Тук логиката е: „Щом част от магистратите в списъка са чисти, защо и другата част да не са"?
Така, или иначе и двете тези са поредната шашка тротил в голямата бомба, която избухна в темелите на Темида и е на път да разруши храма на правосъдието.
А доколко е разрушен, показват социологическите проучвания. „Референдум" по БНТ изнесе данни на Галъп инт., според които 91% от българите не очакват нищо да се случи след скандала и разкритията около т.нар. „нотариус". Това почти пълно единодушие е стряскащ показател за недоверието в съдебната система и политическия ни елит.
Според съдия Цветинка Пешкунова от ВСС, скандалът „Нотариуса" безспорно е нанесъл непоправими репутационни щети на системата. И тези щети ще растат и ще се задълбочават. Ето защо.
Един репортаж по националните ни медии показва още по-опасна тенденция от „фоновото" недоверие към съдебната система и липсата на усещане за справедливост. Родителите на момчето, прегазено от пиян шофьор на ул. „Гурко" в София организират нов протест след като научили, че той вече е пуснат под домашен арест с електронна проследяваща гривна.
Бащата на малкия Филип е убеден не само, че това решение на СГС е несправедливо, защото заподозреният в убийството излиза от ареста. Той вече смята, че цялата българска съдебна система не работи за справедливостта и за обществото, а за това престъпниците да се чувстват комфортно и да са спокойни, като спомена и случая с „нотариуса".
Според майката на третия път молбата за по-лека мярка е стигнала до „правилния" съдия, който го пуска вкъщи. Те научили от някакъв познат със сигурност, че човекът вече си е платил и ще го освободят. Може да не е на съдията или прокурора, а на посредници, които имат механизмите да влияят на магистратите.
Така след скандала „Нотариуса" реториката вече е друга. Критиката срещу лошите закони и малките наказания вече отстъпва място на обвиненията в подкупи, схеми на влияние, посредници, обвързаности.
Човек не трябва да е пророк, за да очаква, че сега всеки, загубил каквото и да е дело, колкото и справедливо да го е загубил, ще обвинява гнилата, корупционна и зависима съдебна система. А това масово и пълно недоверие е пряк път към тотално сриване на държавността, доколкото е на път да рухне един от нейните основни стълбове.
В този смисъл списъкът с някакви магистрати е най-малкият проблем. Права е съдия Цветинка Пешкунова за непоправимите репутационни щети, които скандалът нанесе на системата. Ако тя беше традиционно силна и устойчива, този случай едва ли щеше да й се отрази тежко. Проблемът е, че ураганът се стовари върху паянтова колиба с ламаринен покрив.
А кога ще се възстанови? Случаят „Красьо Черния" от преди близо 15 години все още се споменава като христоматиен за влияние, зависимости и корупция. И след него системата си остана пак същата. Колко мислите, че ще се помни този разтърсващ скандал - 20 или 30 години? И колко променена мислите, че ще бъде системата тогава?
Аз лично не зная. Но зная, че както при двойкаджията - гамен в училище, най-малко помагат боят с пръчка, пращането в ъгъла да се срамува, подигравките, обидите и публичният линч. Най-лесно е да обявим съдебната власт за „необходимият грешник". И най-безполезно.