Ключовите правила за подмладяване на проф. Милена Георгиева и рецептите й за здраве

10.01.2024 18:50 Петя Минкова
Проф. Милена Георгиева СНИМКА: ЛИЧЕН АРХИВ
Зеленчуците с различни цветове ни зареждат с различни вещества и минерали. СНИМКА: ПИКСАБЕЙ
Всеки плод съдържа различни полезни вещества. Снимка: Pixabay

В нейната "чиния на дъгата" червените храни работят за имунитета и сърцето, лилавите за мозъка, а зелените борят рака

Вкъщи науката е навсякъде, включително в кухнята

Диета, обогатена с тези естествени цветни дарове, предотвратява хроничните заболявания

Брайън Джонсън, който се опитва да стартира подмладяването има твърде скъп и необичаен подход 

 

- Проф. Георгиева, ако вземем цитата на Хипократ “и нека храната ви бъде вашето лекарство”, как можем да реализираме на практика тези думи в наши дни?

- Думите на Хипократ звучат много реално днес, даже повече от всякога. Причините се крият в натрупаните научни данни за силата на храната да променя нашата генетика, без да предизвиква промени в ДНК, а в нейната активност. Всички знаем, че храната е източник на важни хранителни вещества като протеини, мазнини и въглехидрати, всеки от които има своята роля като строителна и/или функционална единица в клетките ни. Храната включва и важни микроелементи. Те са хранителни вещества, които са необходими в много по-малки количества от организма, но са съществени за правилното функциониране на клетките и тъканите. Те включват в себе си витамини и минерали. Тези хранителни вещества са от съществено значение за поддържане на здравето и нормалното функциониране на организма. Днес фините механизми, по които се осъществява това, са много добре познати. Известно е, че храната е ключов епигенетичен фактор (епигенетичните фактори променят активността на гените, без да предизвикват промени в ДНК).

В тялото на всеки от нас циркулират около 10 000 различни вида биологично активни вещества, от които над 1200 вида лекарства и повече от 3500 различни хранителни съставки, активни молекули, които са резултат от начина ни на хранене, както и точно отражение на състава на храната, медикаментите и добавките, които ежедневно приемаме.

Те контактуват с ДНК и я моделират, променят активността на гените, влияят върху здравето и продължителността на живот. Затова е важно да се поддържа баланс в техния прием чрез разнообразна и хранителна диета.

Данните за механизмите, по които храната повлиява нашите гени, днес се натрупват с бърза скорост и позволяват прилагането на интересни подходи за анализ с цел разработване на персонализирани диети и хранителни режими с цел лечение на различни патологични състояния. Това са

хранителни протоколи, съобразени с нашата генетика,

с начина на живот и физиологията ни, които са богати на определени хранителни вещества, фитометаболити и биологично активни молекули, за които е ясно как точно повлияват ключови гени и биохимични процеси, опосредстващи едно или друго медицинско състояние. Днес успешно прилагаме специализирани диети при състояния като диабет, сърдечносъдови, онкологични заболявания, неврологични разстройства и други. В модерните медицински центрове редом с медикаментозното лечение на някои заболявания се прилагат и специализирани хранителни режими като подпомагаща стандартното лечение стратегия. И тези подходи ще стават масови, ако искаме да имаме цялостна грижа за здравето.

- Неотдавна в интервю за “24 часа” споменахте, че в менюто ви винаги присъстват 7-те цвята храни, можете ли да разкажете подробно за тях? Кое е ценното на тези храни и с какво са полезни за организма ни?

- Диетата със седем цвята здраве е хранителен подход, фокусиран върху разнообразието и богатството на естествените цветове в плодовете и зеленчуците. Тази концепция на хранене се основава на идеята, че различните цветове предлагат различни хранителни вещества и антиоксиданти, които са от съществено значение за оптималното функциониране на организма.

От червено и оранжево до зелено и синьо, плодовете и зеленчуците, които се оцветяват в цветовете на дъгата, предоставят широка гама от полезни съставки. Червените и оранжевите зеленчуци, като домати и моркови, са богати на ликопен, бета-каротин и витамин С. Те подпомагат имунната система и здравето на кожата, намаляват риска от развитие на атеросклероза и хипертония, подпомагат поддържането на ниски нива на лошия холестерол. Зеленчуците със зелени оттенъци като спанак и броколи, предоставят витамин К и фолиева киселина, отговорни за здравето на костите и функциите на мозъка. Фолиевата киселина проявява и мощно антираково действие чрез епигенетичната си роля. Тя има способността да маркира гените с метилови групи, намалява тяхната активност и допринасяйки за антираков ефект и забавяне на процесите на стареене. Зелените плодове и зеленчуци допълнително предоставят индол и изотиоцианат, две важни фитохимикала с доказани антиракови свойства. Освен това зелените зеленчуци са източник на калий и витамин К, които имат ключова роля за нормалната сърдечна функция и кръвосъсирването. Сините и лилавите плодове като боровинки и сливи, съдържат антоцианини, които имат антиоксидантни свойства и подпомагат когнитивните функции.

- Можете ли да кажете във вашето седмично меню какви храни присъстват - без плодовете и зеленчуците, които са ясни, че са ежедневие, но ядки, варива, риба, евентуално месо и защо? Въпросът е как средностатистическият българин може да конструира едно примерно меню, в което да знае, че ги има основните хранителни вещества, за да не прибягва до добавки?

- Ето някои общи принципи, които са включени в домашната ни диета: консумираме разнообразни плодове и зеленчуци, които са нашите основни източници на витамини, минерали, фибри и антиоксиданти и които подпомагат здравето на сърцето, имунната система и общото благосъстояние. В диетата ни акцентът върху пълнозърнестите храни като овес, киноа и ориз като източници на фибри, витамини и минерали, които подпомагат храносмилането и предпазват от различни заболявания, е много силен. Консумираме авокадо, зехтин, орехи и риба с високо съдържание на омега-3 мастни киселини. Основният ни източник на протеини са яйцата и рибата, както и богатата палитра от бобови храни.

Ограничили сме преработените и обогатени със захар и сол храни. Това приемаме за много важно в превенцията на хроничните болести.

Активно поддържаме добра хидратация чрез консумация на достатъчно вода и доста умерено, да не кажа контролирано консумираме алкохол, и то под формата на червено вино като източник на ресвератрол (мощен антиоксидант и силен епигенетичен модулатор на гените ни). Понякога, особено през лятото, консумираме качествена бира, която е източник не само на прохлада в летните дни, но и на витамините от групата В. Важна част от тези стратегии за здраве и дълголетие у дома е физическата активност.

Диетата ни за здраве и дълголетие винаги е свързана с редовна физическа активност, която подпомага общата физическа форма и здраве. Не е трудно, уверявам ви, даже е приятно, когато човек влага наука и изкуство в подредбата на ежедневното си меню. Понякога у дома се шегуват, че аз почти винаги в рамките на 20 минути мога да приготвя здравословно и вкусно меню за семейството, и то винаги е съпроводено с добавянето на т.нар. от мен "епигенетични" подправки като червен и черен пипер, куркума, босилек, мента, магданоз, копър и други източници на моите “седем цвята” здраве в домашната диета.

- Може ли да споделите няколко идеи за приготвяне на здравословно меню за 20 минути?

- Напълно сериозна съм, че за около 20-ина минути приготвям здравословната ни вечеря. И макар вкъщи да се шегуват с това, знаят, че дори да закъснявам, вечерята ще бъде вкусна и много здравословна. Някои любими семейни рецепти включват орзо със скариди или сушени домати,

ризото с риба тон

или сушени домати, нахут, овкусен с много джоджен и лъжичка куркума, бяла риба на фурна с печени портокали и лимони, и задължително стрък розмарин, мащерка и други.  И като един учен, моите рецепти са различни всеки път, когато готвя едно и също ястие. Винаги има добавка или изменение в главния протокол, което е забавно и интересно за всички, дори за приятелите, които идват на гости. Вкъщи се шегуваме, че науката е навсякъде у дома, дори в кухнята.

- Милиардерът, който се опитва да “хакне” смъртта Брайън Джонсън с проекта си Blueprint всеки ден споделя достиженията си. Той твърди, че в менюто му от 2000 калории има гъби, чия, зеленчуци, леща, грахов протеин, чесън, черен шоколад, сурови ядки, канела, горски плодове, но заедно с това пие и 100 добавки на ден, за да си набави всички полезни вещества, които не може с тези стриктни 2000 калории. Какво можем да направим ние, които нямаме по 2 млн. долара годишно, за да се грижим по този начин за подмладяването си?

- Подходът на Брайън Джонсън е твърде скъп и необичаен за мнозина. Въпреки това, има някои общи принципи за подмладяване и подобряване на здравето, които са достъпни за по-широката общност. Те включват здравословно хранене с разнообразни екологично-чисти, органични храни, включително зеленчуци, плодове, ядки, бобови и други богати на белтъчини храни. Редовната физическа активност като ходенето всеки ден може да има положителен ефект върху здравето. Спазване на режим на здравословен сън, който е ключов за възстановяване и подмладяване на организма, също има силен анти-стареещ ефект.

Пиенето на достатъчно вода е от съществено значение за поддържане на здравето и енергията.

Ограничаване на стреса чрез техники за управление на стреса, като медитация, йога или други методи, може да има положително въздействие върху здравето и дълголетието. Много важно е, обаче, преди да започнете каквато и да било програма за подмладяване, да се консултирате с лекар или квалифициран здравен специалист. И промените трябва да са добре съобразени с вашия генетичен бекграунд, с географската ширина, в която живеете, със сезонността в храната, както и с географски обусловеното хранене. Това обаче може да бъде постигнато с правилните анализи на вашата генетика, с точните тестове за определяне на биологична възраст в отделните клетки, тъкани, органи и системи, както с добре подбрани биохимични тестове, които да обрисуват много точно от какво има нужда вашия организъм. Друга важна препоръка е да не правите резки промени в начина на живот. Постепенните, устойчиви промени са по-ефективни и по-лесни за поддържане.

- Хората ги е страх от пестициди в плодовете и зеленчуците, вие лично как се справяте вкъщи с това предизвикателство? Някои ваши колеги казват, че ги накисват за 20 минути в сол, други в сода, какъв е вашият съвет?

- Много е важно, че повдигате тази тема. Научният интерес към ефектите на пестицидите върху човешкото здраве датира отдавна. Има данни, които доказват с голяма сигурност, че някои от използваните пестициди имат силен токсичен ефект върху организма, което при продължително, хронично излагане води до натрупване на мутации в ДНК, нарушен хормонален баланс, влошено здраве.

Но проблемът с използването на пестицидите наистина е много комплексен. От една страна, имаме огромна нужда от бързо производство на храни с цел изхранване на увеличаващото се население на планетата Земя. Докато, от друга, това се свързва с масова употреба на синтетични пестициди. Нещо повече масовото експлоатиране на почвите се отразява на качеството на произвежданите растения. Нарушава се биоразнообразието, застрашава се здравето на потребителите и производителите. Единственият сигурен подход за намаляване на излагането на токсични пестициди е чрез преминаване към по-дългосрочни и устойчиви методи за производство на храни. Екологичното земеделие е този модерен и ефективен подход, който не разчита на токсични химикали, и осигурява здравословни и безопасни храни. За неговото стратегическо внедряване е необходима фундаментална промяна в земеделието, която да включва промяна на парадигмата от индустриално земеделие, разчитащо основно на химически добавки, към пълното прилагане на екологичното земеделие като единственото средство за изхранване на населението и опазване на екосистемите, в които живеем. Към това се стремим и у дома. Купуваме зеленчуци и плодове от доказани със своите екологични подходи производители. Отглеждаме сами в градината си някои от широко консумираните плодове вкъщи и всячески се стремим към екологично-чисто хранене.

CV

Милена Георгиева е професор по молекулярна биология към Лаборатория по молекулярна генетика, епигенетика и дълголетие към Института по молекулярна биология, БАН. Тя е един от основателите на иновативния стартъп EPIX.AI, който разработва иновативен подход за забавяне на стареенето и негов главен научен директор.

Интересите ѝ са в сфери като молекулярна биология и генетика, епигенетика и съвременна биомедицина.

Тя е автор на над 100 научни публикации в реферирани международни списания. Ръководител и участник е в редица научноизследователски проекти към национални и международни агенции.

Член е на Съюза на учените в България, на Европейската федерация на биохимичните дружества и на Международния съюз по клинична епигенетика.

Тя е ревностен комуникатор на науката, гост-лектор е на многобройни фестивали и научни събития, чест гост в радио- и тв-предавания. Лектор е на TED платформата.

Други от Сила за живот

Може ли затлъстяването да се определи като болест?

Вярно ли е, че човек, страдащ от затлъстяване, винаги може да бъде определен като „болен"? Този спор, който се води на кръстопътя между медицинските въпроси и борбата срещу дискриминацията

Консумацията на бекон може да увеличи риска от деменция с 13%

Традиционната британска закуска е свързана с повишен риск от развитие на деменция, а водещи учени твърдят, че отказът от класическата закуска може да намали риска от развитие на болестта с до 20%

Една цигара може да съкрати живота на дългогодишен пушач с 20 минути

Ако на 1 януари човек се откаже да пуши, до 5 февруари ще е "спечелил" една седмица, а до 5 август вече ще има един месец повече Само една цигара може да намали продължителността на живота с

Тайната за вечна младост на Хелън Мирън е 12 минути военна тренировка всеки ден

Програмата от упражнения е създадена в Канада, но днес се радва на голяма популярност дори в британското кралско семейство Макар тази година да се готви за 80-годишен юбилей

Морковът - вкусният зеленчук, който се грижи за здравето ни

Морковите са култивирани за първи път в Централна Азия преди пет хиляди години, а днес този кореноплоден зеленчук с дълбока история е намерил своето място в нашата кухня

>