Абсурд! Пенсията на полицая по-висока от средната заплата в 6 области
- Според данните на Националния осигурителен институт през януари
- За първи път пенсията вече ще замества 69,8% от чистия доход от труд
Пенсионираните полицаи и военни живеят средно с 1448,43 лева на месец. Това е повече от средната заплата в шест области. През третото тримесечие на годината работещите
в Благоевград, Кюстендил, Видин, Смолян, Силистра и Хасково са вземали между 1337 и 1398 лв.,
показват данните на НСИ. И това са заплатите, преди от тях да бъдат извадени данъци и осигуровки, докато пенсиите са чиста сума. В страната пък средното възнаграждение достига 2072 лв.
Най-високи пенсии на бивши полицаи и военни логично са в София, където те достигат 1680,15 лв., а най-ниски - в Монтана - 1288,92 лв.
От 1 януари минималната заплата стана 933 лв., а чисто хората получават 723,99 лв. Това е с двеста лева повече от минималната пенсия, която сега е 523,04 лв.
Средната пенсия през януари достига 749,91 лв., или тя е по-висока от чистите доходи на над половин милион трудещи са най-ниските възнаграждения.
Над 700 лева у нас получават 704 027 пенсионери. От тях с над 1000 лева са 367 358 души, а
над 2000 лв. - 212 362 души
Таванът на пенсиите от 3400 лева вземат 2084 българи. Това са предимно хора, които през 90-те години са се осигурявали на огромни суми, защото нямаше максимален осигурителен доход, а Националният осигурителен институт има дигитален архив от 1997 г.
Таванът няма да се промени и през тази година, въпреки че максималният осигурителен доход вече е 3750 лв. Това обаче няма да повлияе на много хора. Причината е, че въпреки вдигането му до 3400 лв. до 1 април 2022 г. бе едва 3000 лв., а в предишните години - и по-малко. Тоест независимо каква заплата получава един човек, той не може да плати осигуровки върху повече от максималния осигурителен доход. А формулата за изчисляване на пенсиите е така направена, че дори цял живот да се е осигурявал върху тавана, човек не би могъл да получи повече от 1850-2000 лв. пенсия в зависимост от това с колко повече от средната заплата е вземал през годините.
Друга причина да няма много високи пенсии е, че отпаднаха 3-те “златни години” и пенсиите се изчисляват само с дохода от 2000 г. Трите златни години позволяваха вдигане на пенсията с доходи отпреди 1997 г., като така се компенсираха трудови неблагополучия в стажа след това.
Без таван на пенсията в България са 4-ма души. Това са бивши министър-председатели, президенти и членове на Конституционния съд. Справка в НОИ показва, че тяхната средна пенсия е 4317,82 лв.
От 1 юли пенсиите ще се увеличат с 11%. Така
минималната ще е 580,57 лв., а средната - 883,14 лв.
Социалната за старост ще бъда 307,07 лв. Таванът остава.
Вдовишките добавки пък ще са 30%, а не сегашните 26,5%. Така за пенсии през тази година ще се изразходват общо 21,606 млрд. лева.
По сметките на социалното министерство и НОИ номиналното нарастване ще е 12,1% при среден размер за 2023 г. от 788,10 лв. Очаква се реален ръст на пенсиите от 6,9 % през тази година при 4,8% прогнозна инфлация.
През тази година се очаква и рекорден ръст на брутния коефициент, който ще достигне 54,2%, а нетният коефициент на заместване се очаква да достигне 69,8 на сто. Коефициент на заместване показва съотношението между средномесечния размер на пенсията на пенсионер и средния нетен осигурителен доход. Пенсиите са необлагаеми и затова има и съпоставка с чисти заплати и така той стига 69,8%.
За 2022 г. брутният коефициент на заместване на дохода е 51,9% (при 45,9% за 2021 г.). Нетният пък е 66,9%. За сравнение, през 2021 г. той е бил 59,2%.
“Значително по-високите стойности се дължат на по-високия ръст на средната пенсия спрямо този на средния осигурителен доход през 2022 г.”, обясняват експертите от НОИ.
България е сред страните, в които пенсиите осигуряват най-високо заместване на доходите преди пенсиониране. Така през 2021 г. сме били на 4-о място, показа доклад на Investing Review, който се базира на данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Това обаче се дължи на малките доходи - България е с най-ниската минимална заплата в ЕС. А значителният дял на сивата икономика и практиката работодателите да не осигуряват служителите на пълната им заплата изкривява публичните данни за реалните доходи у нас.
С 303,61 лв. се е вдигнала за пет години минималната пенсия. През 2019 г. тя е била 219,43 лв., а сега е 523,04 лева. Почти двойно е нараснала и средната през този период - от 383,03 лв. през 2019-а до сегашните 749,91 лв.
За 5 г. таванът на пенсиите се вдига тройно, но расте и броят на хората на минимални
Увеличението при средната е два пъти
Таванът пък през тези години се е вдигнал почти тройно. През 2019 г. той беше 1200 лв., а днес вече 3400 лв. Това помогна на близо 55 хил. души да получават реалния размер на пенсиите си.
През този 5-годишен период се направиха значителни увеличения на пенсиите, като само през 2021-а имаше три. Първо се вдигнаха с 10% от швейцарското правило, а после бонусът от 60 лева бе вкаран в размера на пенсията, нещо повече - той дори се прибавя и сега за всеки нов пенсионер. Накрая пенсиите се преизчислиха по формула: средномесечният осигурителен доход за страната при отпускането на пенсията да се умножи по индивидуалния коефициент на човека.
Колкото повече се вдигат пенсиите, толкова повече хора получават минимални, показват отчети на Националния осигурителен институт. Така през 2019 г. с лични минимални пенсии са били 688 265 души, а заедно с наследствените стигат почти 753 хил. В годината на трите увеличения - 2021-а, хората с минимални лични пенсии са били най-много - 858 хил., или общо 932 005 души с наследствените. След осъвременяването от 1 юли 2022 г. с 12% на пенсиите по швейцарското правило вече общият брой на пенсионерите с най-ниски пенсии е 928 711, което е 45,7% от всички.
Пенсия у нас се взема средно 21 г. и 4 месеца, а средна възраст на пенсионерите е 73 г. и 5 месеца. Сега тя се получава с шест месеца по-дълго спрямо 2012 г., когато пенсиите са се плащали средно 20 години и 8 месеца.
За личните пенсии за осигурителен стаж и възраст продължителността на получаване е 22 години и 8 месеца. Хората, които са се пенсионирали с първа категория, получават пенсия средно 30 години и 3 месеца. При втора са 28 г., а при трета - 25 години и 4 месеца.
Инвалидните пенсии пък се получават само 13 г. и 5 месеца средно.