Бясна надпревара за кредити – рекордните 690 млн. лева взети за месец (графика)
Заради ниските лихви от банките са "дръпнати" 2,851 млрд. лв. през тази година, похарчени за имоти
Спестеното в депозити вече е по-малко от взетите пари назаем
2023 г. ще счупи със сигурност всички рекорди в кредитирането, показва статистиката на БНБ. За 11 месеца новите ипотечни и потребителски заеми стигнаха над 4,6 млрд. лева. Ако към това се добавят и близо 1 млрд. лв. бързи кредити, през тази година спестеното от българите в банките, което е 5,4 млрд. лв., е по-малко от взетите пари назаем.
Предколедното пазаруване през ноември например е довело до бясна надпревара при кредитите - само за месец от банките са изтеглени рекордните нови 690 млн. лева. И ако някой се е чудел кой е бил най-търсеният подарък за празниците тази година, може да намери отговор - жилищата.
Поне от данните на БНБ става ясно, че през миналия месец
са изтеглени над 400 млн. лв. ипотечни заеми
За сравнение в предишните месеци средно са вземани по 200-250 млн. лв. При потребителските кредити също има чувствително увеличение - през ноември са изтеглени над 270 млн. лева при средно 150 - 180 млн. в предишните месеци.
Причината за кредитния бум са ниските лихви. По последни данни на БНБ по потребителските в левове те са средно 8,59%. Оскъпяването при ипотечните е 2,59%
2023 г. продължава да е рекордна за имотния пазар като обем на изтеглените кредити. Банките продължават да кредитират до 85% от стойността на жилищата в големите градове и до 75 - 80% в по-малките населени места.
Като брой новоотпуснатите ипотеки се свиват но само с 2%. Това се случва на фона на продължаващото
намаление на броя на имотните сделки
През третото тримесечие например годишният спад, регистриран от Агенцията по вписванията, е стигнал 13% и броят им почти съвпада с този през същия период на 2011 г.
Поскъпването на имотите в България постепенно затихва и през третото тримесечие то е сведено само до 2,7% на тримесечна база и 9,2% на годишна.
Само допреди 5 - 6 месеца годишното поскъпване на жилищата у нас се движеше между 10 и 15% и бе сред най-високите в Евросъюза. Независимо от намаляващия темп на ръста обаче България продължава упорито да е в топ 5 на европейските пазари с най-високо покачване на цените. От наличните данни се вижда, че по-висок ръст на имотите има само в Хърватия, Литва и Исландия.
Дори в Португалия, където се наложи правителството да взема спешни мерки за обуздаване на поскъпването на жилищата, годишният ръст на цените е по-нисък, отколкото у нас.
В два от големите градове с над 120 хиляди души население през третото тримесечие
има спад на цените в сравнение с предходните три месеца
Това са Пловдив, където цените са паднали с 2,9%, и Стара Загора, където намалението е с 2,3%.
В същото време обаче в Русе има ръст от 8,6% на цените на жилищата. В този град има сравнително малко сделки и статистиката дори не публикува данни за покупко-продажба на новопостроени жилища, тъй като стойностите са с много ниска точност. На годишна база в Русе се отчита поскъпване на имотите с 20%, което е най-големият ръст от всичките шест големи града. В столицата например годишното увеличение на цените е 7%, а във Варна и Бургас - съответно 16,2 и 15,6%.
От данните на НСИ се вижда, че през третото тримесечие има и спад в броя на сделките за жилища. Те са намалели с 8,7% на годишна база за цялата страна, като по-голям е спадът на сделките с новопостроени жилища, отколкото със съществуващи.
Спад има и във всичките шест големи града у нас, като той е най-малък в Бургас (-5,5%) и в София (-9,9%). В Пловдив понижението е с 16,4% на годишна база, а във Варна достига 12,2 на сто. В Русе продажбите намаляват с 22% спрямо година по-рано, а в Стара Загора – с 15,8 на сто.
Прогнозата за догодина на брокери е, че
цените ще продължат да се покачват,
но само за качествените имоти. Увеличението ще е доста по-плавно - между 2 и 6%.
Една от причините за продължаващото оживление на имотния пазар у нас през годината беше, че очакваното нарастване на лихвите по ипотечните кредити не се случи. И има голяма вероятност високите лихви, които властват в САЩ и Европа, да подминат България. Очакванията на повечето банкери и финансисти са, че повишение у нас може да се очаква през следващата година. Само че по света вече се готвят да ги свалят и ще изглежда лишено от икономическа логика българските да се вдигат.
На последното си заседание Федералният резерв на САЩ, който на практика е тяхната централна банка, реши да не променя лихвените нива. Причината - инфлацията постепенно спада, а икономиката се запазва на добро равнище. Същевременно се чуха предположения, че през 2024 г. предстоят поне три намаления на лихвите, вероятно с по четвърт процентен пункт всеки път. През 2025 и 2026 г. свиването ще продължи до нива от 2 - 2,25 на сто.
Инфлацията спада от достигнатите пикови равнища, при това без сериозно увеличаване на безработицата, а това е много добра новина, заяви председателят на ФЕД Джером Пауъл. Според него сега бил подходящ момент хората да намерят работа, а тези, които имат, да получат сериозни повишения на заплатите.
Дългоочакваният обрат в политиката на ФЕД, след като лихвите бяха вдигнати с 5,25%, се тълкува като послание към останалите световни лидери, че
най-страшното в икономиката е отминало
Европейската централна банка (ЕЦБ) също запази основната лихва без промяна. Но по-бързият от очаквания спад на инфлацията подхранва спекулациите, че скоро може да има и намаление, предаде Франс прес.
През ноември в еврозоната бе отчетено повишение на цените от 2,4%, което е много близо до поставената цел от 2 на сто. Икономисти прогнозират, че инфлацията в еврозоната ще стигне желаното равнище от 2% през 2026 г. Очакванията са първото намаление на основните лихви да е през пролетта.