Мечта да оглави НАТО и Кирил Петков обърнаха Марк Рюте за Шенген (Обзор)
Вдигане на ветото гласуват тази седмица в Хага
Следващата седмица новият парламент на Нидерландия трябва най-сетне да вдигне докрай ветото на страната върху присъединяването на България в шенгенското пространство за пътуване без граничен контрол.
Това стана възможно, след като в петък служебното правителство, което оглавява Марк Рюте, изненадващо за мнозина обяви, че не вижда повече проблеми за присъединяването на България към Шенген. За падане на ветото обаче е нужно и решение на парламента, тъй като след подадената през миналата година оставка Рюте ръководи служебен кабинет и тази тема не е включена в предварително одобрените правомощия на това правителство.
Вероятно гласуването в парламента на Нидерландия ще мине безпроблемно, тъй като въпреки че изборите спечели националистическата партия на Герт Вилдерс, мнозинство в Хага имат партията на Рюте и социалдемократите на бившия еврокомисар Франс Тимерманс.
“Трябва да се порадваме на решението на Нидерландия да вдигне ветото. Миналата година то ни попречи да влезем в Шенген. Сега то не падна лесно, много работа беше свършена”, каза премиерът Николай Денков пред NOVA вчера. Той обясни, че промяната в отношението към нас е започнала още в кабинета на Кирил Петков, но при служебните правителства е имало застой. А сега отново се работи по темата.
Денков отчете и приноса на вицепремиера Мария Габриел за Шенген, но настоя, че тя и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов трябва да продължат натиска си по линия на ЕНП.
Нидерландският парламент излиза в коледна ваканция в петък. Според местни медии решението на отиващия си кабинет на Марк Рюте все пак има и малка вероятност да бъде отменено от парламента. Герт Вилдерс, който се гласи за премиер, е известен като противник на ЕС, който не харесва особено мюсюлманите, а освен това част от целите му са силен граничен контрол и дори
референдум за изключването на страната от ЕС
Начело на Долната камара в нидерландския парламент е политик от неговата “Партия на свободата” - Мартин Босма, който, въпреки че наскоро обеща да бъде неутрален като председател, до голяма степен споделя възгледите на Вилдерс. Долната камара в Генералните щати (парламента) на Нидерландия е тази, която е по-важна. Повечето функции се изпълняват от нея, докато Първата камара (Сенат) се събира само веднъж в седмицата.
Че Нидерландия ще преобърне позицията си след извънредните парламентарни избори в страната, бе прогнозирано още когато Рюте обяви, че подава оставка като министър-председател и напуска местната политика. Още повече че през октомври обяви, че за него е интересна възможност да оглави НАТО през октомври 2024 г., след като изтече удълженият мандат на досегашния генерален секретар на Алианса Йенс Столтенберг.
За да бъде избран на най-висшия политически пост в НАТО, обаче на Марк Рюте му е
нужна подкрепата на всички страни членки
Процедурата предвижда, че генералният секретар се избира от Съвета на НАТО, но след това трябва да бъде одобрен от правителствата на всички страни членки. И логично ще му трябва гласът и на България.
Кандидатурата на Рюте за НАТО и вдигането на ветото за Шенген са били обвързани в дипломатическите разговори обаче едва след като стана ясно, че спечелилият изборите Вилдерс няма да може да състави самостоятелно правителство в Нидерландия. Политиците в страната на лалетата започват преговори за коалиция, която да излъчи правителство, които могат да отнемат около половин година. Марк Рюте обаче даде сигнали, че Нидерландия е на път да промени позицията си за ветото над България в Шенген доста по-рано.
Смекчаването на позицията на Рюте започна още през май 2022 г. Тогава премиер у нас е Кирил Петков, а Марк Рюте идва на посещение в България. Именно след разговорите си с Петков Рюте дава сигнал за промяна в позицията си. Която иначе в предните 2 години е твърда: България не е готова за Шенген, защото не се бори с корупцията. И не можеше да бъде променена въпреки усилията както на останалите държави в ЕС, така и на Европейската комисия.
Въпреки че официалното становище за вето върху страната ни беше това, че България има проблеми с корупцията и организираната престъпност, не е тайна, че нидерландците открай време имат предразсъдъци спрямо българите. Скандалът през 2013 г., озаглавен от медиите там като “българската измама”, причини политически сътресения в страната, която изгуби около 4 млн. евро социални помощи. Тогава организирана престъпна група пращаше български роми да се регистрират на адреси в Нидерландия и да кандидатстват за помощи. Парите се теглиха при завръщането им в България, като даже в някои села у нас се
хвалиха как са взели хиляди евро от Нидерландия.
Промените в закона след разбиването на престъпната схема довеждат до още политически сътресения години по-късно, тъй като именно това е причината правителството на Рюте да падне. Докато през 2013 г. законът е бил слаб, то сега той е дотолкова затегнат, че хиляди нуждаещи се семейства в Нидерландия остават без помощи или са принудени да ги върнат и са обявени за измамници. Затова допринасят и властите, които прилагат мерките твърде буквално. След падането на кабинета на Рюте медиите припомнят “българската измама”, тъй като заради нея законодателната власт прекалява с промените в закона.
“Аз казах на моя екип, това е нов премиер, който се бори с корупцията, модернизира страната, ще бъдем партньори в толкова много области”, изрича Рюте на съвместната пресконференция с Кирил Петков през май 2022 г. По-късно през декември 2022 г., когато темата за присъединяването ни към Шенген е повдигната, Нидерландия остава твърдо против. България обаче вече се управлява от служебното правителство на Румен Радев. А след отказа през декември 2022 г. Радев обяснява, че се е разбрал да влезем в Шенген през 2023 г.
Че Рюте има изключително добри отношения с Кирил Петков и залага на него в българската политика, стана ясно преди последните парламентарни избори у нас на 2 април. Тогава Рюте изпраща специален клип, ползван от “Продължаваме промяната” в кампанията им, че вярва в Кирил Петков.
Ходът е доста странен за европейски лидер
и много малко действащи премиери го ползват, защото това може да бъде прието като директна намеса във вътрешната политика на друга страна от ЕС.
След сформирането на правителството на Николай Денков и Мария Габриел пък Кирил Петков бе поставен начело на парламентарната комисия по евроинтеграция. А Шенген стана основен приоритет на кабинета и партиите зад него. Заради това и в заглавието на комисията на Петков бяха добавени Шенген и еврозоната.
В последните месеци бившият премиер активно лобираше в двете държави, които бяха срещу България - Нидерландия и Шенген. Като заедно с премиера Денков и Мария Габриел са положени особени усилия да убедим Рюте да вдигне ветото. Причината - така Австрия остава сама да спира България и Румъния. А освен това се свежда до нулата опасността София и Букурещ да бъдат разделени по пътя си към Шенген, каквито искания се дочуха откъм Румъния заради нидерландското вето, което бе само за България.
Според дипломати за Виена сега става изключително трудно, дори невъзможно да удържи с ветото си до юни, когато в Австрия са насрочени парламентарни избори заедно с европейските. И е много вероятно скоро да видим промяна и в тяхната позиция и да включат влизане на България и Румъния в Шенген на етапи- първо с въздушните, а до края на 2024 г. и със сухопътните граници. При убеждаването на Виена
основната роля вече е на премиера Денков и Мария Габриел
Като тяхната дипломация да убеждават директно австрийските политици и бизнес, че имат сметка да сме в Шенген, засега доведоха до пропукването в позицията на Виена. По думите на Денков там проблемът е по-специфичен, тъй като Австрия има голям брой нерегистрирани мигранти. “Те нямат проблем с нас, а с мигрантите, които идват от други страни”, допълни премиерът. В последните седмици от Виена заговориха за пускане във въздушен Шенген срещу ангажименти България да приема обратно бежанци, които са преминали през наша територия. Това условие прозвуча унизително, но реално е прилагане на Дъблинския регламент, който България спазва и в момента.
Дошлите от Унгария закани за вето заради таксата върху преноса на руски газ пък би трябвало да отпаднат още в първите дни на седмицата. Тогава парламентът ще я отмени.